3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 24.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 977 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Р. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Я. С., против въззивното решение № 589 от 10 април 2012 г., постановено по гр.д. № 3227 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е отменено определение, обективирано в съдебно решение № 354 от 8 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 317 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2011 г. за прекратяване на производството по отношение на Кметство [населено място], обл. В., поради недопустимост на иска спрямо него, в останалата част първоинстанционното решение е обезсилено като процесуално недопустимо и делото е върнато на друг състав за произнасяне по предявения иск.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като неправилно съдът приел, че първата инстанция е разгледала и уважила иск какъвто не бил предявен – още на първата страница на исковата молба е посочено като правно основание именно чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, но въззивният съд не е възприел този факт; тълкуването на ТР № 45 от 19 април 1990 г. по гр.д. № 33/1989 г., ОСГК, е извадено от контекста му и така не могат да се ограничават правата на българските граждани да претендират обезщетения при предвидените от закона случаи – на практика въззивният съд дава задължителни указания на друг състав на първоинстанционния съд да отхвърли иска, тъй като давността за предявяване на иск по чл. 200 КТ е изтекла при предявяването на настоящия иск; недопустимо е гражданите да се лишават от прогласени от закона права, както и от процесуалната възможност да ги реализират по предвидения от закона ред; съществен е въпросът за наличието на по-кратка давност за трудовите спорове, като следва да се приеме, че след изтичането на три годишната давност за иск по чл. 200 КТ, за гражданина, пострадал от злополука или за неговите наследници остава правната възможност да предявят правата си по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД до изтичането на пет годишния давностен срок. В „допълнителни съображения”, имащи характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по съществения материалноправен въпрос за съотношението при приложението на чл. 200 КТ и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД – т. 3 от ТР № 45 по гр.д. № 33/1989 г. следва да бъде отменена или изменена. Допускането на касационното обжалване се търси по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не се представя.
Ответниците [община], Кметство [населено място] и третото лице-помагач С. И. Н. от [населено място], обл. В., не представят отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че първата инстанция е разгледала и уважила частично иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, какъвто не е предявен, поради което решението е процесуално недопустимо, тъй като се касае за спор по чл. 200 КТ; претендира се обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на бащата на ищцата, настъпила вследствие призната за такава трудова злополука; съгласно т. 3 на ТР № 45 по гр.д. № 33/1989 г., ОСГК, пострадалият работник, или наследниците му при смърт, не могат да търсят от предприятието обезщетение за претърпените вреди на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД при наличието на специален ред по чл. 200 КТ, уреждащ имуществената отговорност на работодателя при смърт, различието в нормативната уредба на тази отговорност по ЗЗД и по КТ не само изисква точното определяне на приложното поле, но изключва провеждането им в зависимост от волята на пострадалия или неговите наследници, само за неуредените в чл. 200-202 КТ въпроси се прилага ЗЗД; първоинстанционното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск и следва да бъде обезсилено; определението за прекратяване на производството по отношение на кметството следва да се отмени и да се съобрази пасивната процесуалноправна легитимация на този ответник по предявения иск.
К. съд приема, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по уточнения от състава на касационния съд правен въпрос съставлява ли произнасяне по непредявен иск неправилната квалификация на спорното право от първата инстанция, във връзка с изложеното от касаторката твърдение за задължителни указания на въззивния съд да разгледа различен иск. По правния въпрос е налице противоречие с решение № 317 по гр.д. № по гр.д. № 117/2012 г., ІV г.о.
К. съд приема, че касационното обжалване не следва да се допусне по изрично поставения от касаторката правен въпрос за съотношението при приложението на чл. 200 КТ и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. По този правен въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановяването на решение № 111 по гр.д. № 468/2010 г., ІV г.о., с което се приема, че формираното становище в решение № 45 от 1990 г. по гр.д. № 33/1989 г., ОСГК, служещо за ръководство на съдилищата съгласно чл. 52 З. (отм.), е възприето в трайната практика на съдилищата; искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при настъпила в резултат на злополуката смърт, е с правно основание чл. 200 КТ, уреждащ обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово правоотношение. При това положение касационният съд вече е приел разрешение по поставения правен въпрос, както и че не се налага изоставяне или изменяне на соченото ТР, поради което поставеният правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 589 от 10 април 2012 г., постановено по гр.д. № 3227 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: