О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 20.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3888 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. П., Р. В. Н., Ц. Н. Р., Л. Н. Р., П. В. Г. против решение от 27.02.2014г. по гр.д.№ 3256/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-48-182/15.01.2013г. по гр.д.№ 41741/2011г. на СРС І гр.о. на СРС. С последното е отхвърлен като неоснователен иска по чл. 40, ал.1 ЗУЕС, предявен от касаторите да се отмени решение на общото събрание на етажната собственост, находяща се в [населено място], [улица], взето на 15.09.2011г. в сградата да има услуга „портиер”, която да се осъществява от [фирма]
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗУЕС при преценка компетентността на общото събрание да вземе атакуваното решение и не обсъждането на възражението на ищците, че процента от общите части, припадащи се към всеки обект от етажната собственост не е определен правилно.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1 следва ли съдът да се произнесе по заявеното с исковата молба основание за нищожност на решението на общото събрание поради липса на компетентност за приемането му?. 2. за процента от общите части към всеки обект след възникване на етажната собственост при реализиране на учреденото право на строеж. 3. каква е характерната дейността на „портиера” и какво се включва в понятието „разходи за портиер” по смисъла на ЗУЕС, за да се приложи чл. 51, ал.4 от този закон. Разходите за охранителната дейност представляват ли разходи по смисъла на пар.1, т.11 от ДР на ЗУЕС. 4. кога е нищожно решението на ОС на етажната собственост и кога е незаконосъобразно. По първите два въпроса се твърди противоречие със задължителната съдебна практика, а по другите два – основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането до касация по първия въпрос, защото решението, на което се твърди, че въззивното противоречи е по друг въпрос, различен от основния спор по настоящото дело. По втория въпрос се твърди, че не са били спорни процентите от идеалните части към всеки обект между етажните собственици, за което те са се и подписали в протокола от общото събрание, когато е взето оспореното решение. По четвъртия въпрос считат, че няма основание за допускане до касация, защото ЗУЕС достатъчно уточнява какво е портиерска дейност, а по четвъртия се твърди, че съдебната практика вече се е произнесла.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С иск по чл. 40, ал.1 ЗУЕС е атакувано от касаторите решение на общото събрание на етажната собственост, находяща се в [населено място], [улица], взето на 15.09.2011г. с мнозинство от собствениците, притежаващи обекти с общо 60,30 % ид.ч. от общите части „да има услуга „портиер” в сградата и тя да се осъществява от [фирма], съобразно представената оферта”. Офертата е представена от П. П. устно на самото общо събрание, видно от протокола / л. 13 от делото на РС/ така: услугата е денонощна – 24 часа, осъществявана от четерима служители на дружеството, чиято основна функция е осъществяване на строг пропусквателен режим на влизащите и излизащи лица и МПС, предотвратяване на нерегламентиран достъп и престъпни посегателства в района на сградата. Обяснено е, че дружеството носи 100 % отговорност при нанесени имуществени щети в случай, че това се установи от компетентните органи. Цената е 2000 лв., която включва заплати, ДОО, служебно облекло и други необходими разходи. В изпълнение на взетото решение е сключен договор с посоченото дружество на 01.10.2011г. с предмет: контролно-пропусквателна дейност, като съгласно Закона за частната охранителна дейност осъществява действия по опазване имуществото на живеещите в сградата – етажна собственост и общите части. Дружеството е лицензирано по Закона за частната охранителна дейност.
РС е приел, че атакуваното решение на общото събрание е в неговите правомощия по аргумент от чл. 51, ал.4 ЗУЕС, в който разходите за портиер са посочени като част от разходите за поддържане на общите части на етажната собственост. Мотивирал се е и с начина, по който според закона се разпределят тези разходи между собствениците. При анализа на предмета на договора и същността на портиерската услуга, съдът е намерил, че те се покриват, поради което общото събрание не е излязло извън компетентността си.
Въззивната инстанция е възприела изцяло тези мотиви. Прието е, че на събранието е имало определения в чл. 15 ЗУЕС кворум и решението е взето с изискуемото се мнозинство повече от 50 % от присъстващите, тъй като самите жалбоподатели притежават по-малко от 50 % от общите части. Въззивната инстанция е приела, че предметът на договора от 01.10.2011г. е по-широк от взетото решение на общото събрание, което не включва осъществяване на дейност по охрана на отделни обекти в сградата, поради което решението на общото събрание не е незаконосъобразно. С тези мотиви е потвърдено решението на РС
По първия въпрос се твърди противоречие с решение № 39/19.02.2013г. по гр.д.№ 657/2012г. на ВКС І гр.о. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване по това дело е за характера на решенията на общото събрание на етажната собственост и приложили ли са правилата за недействителност на сделките по ЗЗД към тях. Даден е отрицателен отговор. Този въпрос обаче не е основен по настоящия спор и той не е залегнал в мотивите на обжалваното въззивно решение, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване. Не се констатира противоречие между мотивите на възивното решение е цитираната от касаторите задължителна за долните съдилища съдебна практика, поради което не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Поставеният по настоящото дело първи въпрос „следва ли съдът да се произнесе по заявеното с исковата молба основание за нищожност на решението на общото събрание поради липса на компетентност за приемането му” е различен, по него се е произнесъл РС. Дали даденото разрешение е правилно е въпрос по съществото на спора, а не по допускане.
По втория въпрос – за процента от общите части към всеки обект следва да се отбележи следното: Нормата на чл. 17, ал.4 от З. / ДВ бр. 57/2011г. от ЗУЕС / допуска за нуждите на този закон, когато в документите за собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите части за всеки самостоятелен обект, или когато сбора им надхвърля 100 %, те да се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към него, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, или да се приравняват посочените в документите за собственост проценти на един вход към 100 %. В случая етажните собственици имат определени права в нот. акт за учредяване право на строеж и в последствие с двата договора за доброволна делба. Ако те надвишават 100%, етажните собственици могат да определят процента си от общите части по правилото на чл. 17, ал.4 ЗУЕС. Видно от протоколите, с които са вземани оспореното и други решения на общото събрание, етажните собственици са уточнили квотите си от общите части и по този въпрос не са имали спор. Затова в настоящото производство този въпрос не следва да се разглежда.
По третия въпрос – каква е характерната дейността на „портиера” и какво се включва в понятието „разходи за портиер” по смисъла на ЗУЕС, за да се приложи чл. 51, ал.4 от този закон и разходите за охранителната дейност представляват ли разходи по смисъла на пар.1, т.11 от ДР на ЗУЕС” следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК предвид това, че ЗУЕС е нов закон, по който няма съдебна практика а относно обема на това понятие очевидно съществува неяснота.
По последния въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Както е посочено в решение № 39/19.02.2013г. по гр.д.№ 657/2012г. на ВКС І гр.о., законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова общ отговор на този въпрос не следва да се дава и по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.02.2014г. по гр.д.№ 3256/2013г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от И. И. П., Р. В. Н., Ц. Н. Р., Л. Н. Р., П. В. Г..
Указва на касаторите да внесът държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв.и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще се върне.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: