ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
София, 30,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 28 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 249 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. и К. ООД-Хасково против решение № 285/23.10.2009 г. по в.гр.д. № 343/2009 г. на Хасковски ОС. в частта, с която по същество касаторът се осъжда да заплати на Р. В. М. от Хасково сумата 7 720 лв. разходи за поправка недостатъци на басейн, ведно с направените по делото разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е недопустимо, че с него са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Доводът за недопустимост на решението е обоснован с това, че в исковата молба се твърдяла вреда от неизпълнен договор, която е причинила загуби, а искът бил уважен на основание чл.265,ал.1 ЗЗД. Този довод е неоснователен, тъй като съдилищата правилно са субсумирали изложените от ищеца факти под нормата на чл.265,ал.1 ЗЗД, която касае недостатъци на изпълнената работа, и е във връзка с разпоредбата на чл.80,ал.1 ЗЗД. Затова, не съществува вероятност въззивното решение в обжалваното част да е недопустимо, съобразно приетото в т. 1 ТР 1/2009 г. ОСГТК. Невярно е твърдението на касатора, че въззивният съд е приел различна правна квалификация от първоинстанционния съд.
Практиката на Върховния административен съд не се включва в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Налице е твърдяното противоречие по процесуалноправния въпрос с представеното Р № 752/18.11.88 г. на ІІІ г.о., с което е прието, че към решението съдът излага мотиви. Въпреки, че е изложил съображения защо приема за основателна претенцията в една част, а в друга за неоснователна, съдът не е обсъдил всички наведени от страните доводи-например от ответника за давност /вероятно по чл.265,ал.3 ЗЗД/, направен в отговора на исковата молба, към който се препраща и в отговора на възивната жалба.
По релевираният от касатора материалноправен въпрос, че одобряването на работата на поръчващия обуславя невъзможността на същият да реализира отговорността на изпълнителя по чл.265,ал.1 ЗЗД, както е прието с представените Р № 240/14.06.2007 г. на ВКС-ІІ т.о. и Р № 1100/4.07.2003 г. по гр.д. № 1876/2002 г. на V г.о., в обжалваното решение няма произнасяне дали работата е приета по реда на чл.264,ал.2 и 3 ЗЗД, които са свързани с преклузия на права за реализиране отговорността на изпълнителя и необорима презумпция за правилно изпълнена работа.
Налице е хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради което касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 285/23.10.2009 г. по в.гр.д. № 343/2009 г. на Хасковски ОС. в обжалваната част, с която искът е уважен.
Указва на касаторът в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 154.40 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: