РЕШЕНИЕ
№ 546
София, 02.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, 1-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1220/08 г. /по описа на IV-то Г. О./, И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Подадена е касационна жалба в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от М. С. В. срещу въззивното решение № 458 от 07.12.2007 г. по гр. д. № 894/07 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 45 от 25.06.2007 г. по гр. д. № 417/06 г. на Ботевградския районен съд за прекратяване на брака между страните по вина на жената и фамилното име след развода, а след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт, ползуването на семейното жилище е предоставено на мъжа. Изложени са оплакванията за неправилност на въззивното решение и искане то да бъде отменено при касационното основание по чл. 2186, ал. 1, б. „в“ ГПК /отм./.
Ответникът по касация В. Х. В. счита жалбата по брачните искове за недопустима, а в останалата част – за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди оплакванията в касационната жалба и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е недопустима в частта по брачния иск за развод, който е допуснат поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на жената. Затова на основание чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./ в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.
С обжалваната част на въззивното решение на основание чл. 107 СК ползването на семейното жилище на страните, намиращо се в гр. Б. и съставляващо първи етаж от жилищна сграда, построена в собствено на мъжа дворно място, е предоставено на бившия съпруг и е постановено след развода жената да носи предбрачното си фамилно име.
Касаторът поддържа, че при липса на доказателства по делото, довела и до липса на мотиви към обжалвания съдебен акт, въззивният съд е предоставил ползуването на мъжа, приемайки имплицитно с даденото разрешение, че отношенията между страните са нетърпими и затова жилището не може да се ползува от тях съвместно. Сочи и, че в нарушение на раздел II, т. 12 от П. № 12/71 г. на Върховния съд, не са зачетени правата на пълнолетната дъщеря на страните. Иска да продължи да носи фамилното име на бившия си съпруг, тъй като е станала известна с него.
Жалбата е частично основателна.
Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство – съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. При условията на чл. 107, ал. 1 СК то може да се предостави за съвместно ползване на бившите съпрузи по изключение, когато има взаимно съгласие между тях или когато самото жилище го позволява като пространство и разпределение на помещенията и когато отношенията между бившите съпрузи са търпими и спокойни. От данните по делото е установено, че семейното жилище представлява етаж от жилищна сграда, придобито в режим на съпружеска имуществена общност и в него живеят бившият съпруг и пълнолетната дъщеря на страните. Въззивният съд, отчитайки тези обстоятелства и това, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жената, и предвид обстоятелството, че роденото от брака дете е навършило пълнолетие, предоставил ползуването на семейното жилище на мъжа.
Релевантните за приложението на чл. 107 СК факти и обстоятелства не са изследвани и затова съдът е постановил решение по неразяснено дело – чл. 186 ГПК /отм./. Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело до постановяване на съдебен акт, правилността на който не може да бъде проверена по реда на касационното обжалване. Затова въззивното решение следва да бъде отменено в тази част, а делото – върнато за ново разглеждане. При него следва да се има предвид, че съдът разрешава спора за ползването на семейното жилище след развода, като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито да изменя предназначението на отделните помещения, и като отчита и жилищната нужда, фактическото ползуване и собствеността като предпоставки за решаване на спора. Пълнолетното дете на страните има самостоятелни права, които следва да се зачетат при евентуално разпределяне на жилищната площ.
Съгласно чл. 103, ал. 2 СК ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи след развода да носи същото име. Тезата, че е известна в обществото с фамилното име на съпруга си, ответницата, сега касатор, е развила за пръв път в касационната жалба. Доказателства и доводи в тази насока не са въведени при двуинстанционното разглеждане на делото. Напротив, процесуалният й представител е заявил пред районния съд, че тя следва да носи предбрачното си фамилно име. Затова като правилно, въззивното решение в тази част следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 458 от 07.12.2007 г. по гр. д. № 894/07 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 45 от 25.06.2007 г. по гр. д. № 417/06 г. на Ботевградския районен съд в частта за фамилното име.
ОТМЕНЯ същото въззивно решение в частта, с която ползуването на семейното жилище е предоставено на В. Х. В. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от М. С. В., срещу въззивното решение в частта по брачните искове.
Решението, с което жалбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: