О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 06.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1933 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв.Д. Й., срещу решение № 62 от 13.03.2015г. по т.д. № 47/2015г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 1115 от 28.11.2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск за сумата 125 368,65 лева – незаплатена част от цената на закупена електроенергия по договор за изкупуване на електрическа енергия от 28.09.2010г., произведена от вятърна електроцентрала „К. 2”, фактурирана за периода 31.01.2013г. – 30.06.2013г., и касаторът е осъден да заплати на [фирма] разноски за двете инстанции в размер на 11 867,37 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че подписаните между страните споразумителни протоколи за прихващане на взаимни задължения представляват спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, като твърди, че те нито прекратяват, нито избягват един възможен спор, нито пък страните са направили каквито и да е отстъпки. Поддържа, че в решението липсва анализ за наличието на предпоставките на чл.103 и сл. ЗЗД за настъпване на погасителния ефект на прихващането. Твърди, че въззивният съд е достигнал и до неправилния извод за действието на решението, с което се отменя административният акт. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че отмяната на административния акт не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане и до възникване на задължение за оператора за връщане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп с продължително изпълнение, тъй като услугата – достъп до Е. е била вече осъществена за същия минал период. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Дали ефектът на прихващането – погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях – може да се приеме за настъпило само и единствено поради даденото съгласие от длъжника, без да се изследват всички предпоставки на чл.103 и сл. ЗЗД?”. Твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата: „Има ли отмяната на един административен акт конститутивно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на породените от акта правни последици?” – позовава се на решение от 2401.2014г. по т.д. № 1564/2014г. на Варненски окръжен съд, решение от 16.02.2015г. по гр.д. № 2413/2014г. на Варненски окръжен съд, решение от 18.11.2014г. по гр.д. № 2208/2014г. на Варненски окръжен съд, ГО, 8 състав, решение от 12.11.2014г. по гр.д. № 2206/2014г. на Варненски окръжен съд, 3 състав, решение от 19.01.2015г. по гр.д. № 2827/2014г. на Варненски окръжен съд, 8 състав и решение от 21.03.2015г. по гр.д. № 35/2015г. на Варненски окръжен съд, 4 състав.
Ответникът [фирма], представлявано от адв. Н. Банков, представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като първият поставен въпрос, макар и обсъден, няма отношение към крайните изводи на съда, а по отношение на втория въпрос не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, е приел, че между страните по делото и неучастващо трето лице – [фирма], [населено място] има подписани шест споразумителни протокола от 2013г., наречени протоколи за прихващане на взаимни задължения, с характер на договори за спогодба по чл.365 ЗЗД, в които страните са се съгласили с извършена цесия на вземанията от [фирма] на [фирма] за цена на достъп до разпределителната мрежа за периода януари – юни 2013г. и е извършено прихващане в отношенията между [фирма] и ищеца [фирма] на същите вземания срещу насрещни вземания на последния за цена на продадена електроенергия по шест фактури от 2013г. Изложил е съображения, че никоя страна не може да оттегля впоследствие дадено с договор, в случая – с договор за спогодба, съгласие за пораждане на конкретни права в полза на другата страна и за поемане на свой ред на конкретни задължения, което означава, че извършените с договорите за спогодба цесии и прихващания са породили правно действие между страните и не могат да бъдат сега оспорвани и ревизирани.
Въззивният съд е приел още, че отмяната на административен акт не може да преуреди или да отмени валидно възникнали права и задължения по силата на сключен между ищеца и трето лице оператор – [фирма] договор от 28.12.2012г. за достъп до Е., представляващ по същество договор за услуга, чието сключване е задължително и който е с продължително изпълнение и е бил изпълняван от оператора до отмяна на решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР. Приел е, че действието на отмяната спрямо такъв договор е занапред и не може да засегне период от изпълнението на договора, който вече е изтекъл. Изложил е съображения, че договорът е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с изпращане на фактурите от оператора, осчетоводяването им в счетоводството на ищеца и признаването им от последния с подписаните протоколи за прихващане на взаимни задължения. С оглед на това е заключил, че първоизточникът на задължението за заплащане на цена за достъп до Е. е законът и договорните отношения между страните, а не отмененият впоследствие административен акт за определяне на временни цени за достъп. Приел е, че отмяната на административния акт има действие спрямо всички, а не обратно действие съгласно чл.177, ал.1 АПК, от което следва, че действието й е занапред.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора материалноправен въпрос, отнасящ се до предпоставките, при чието наличие съгласно чл.103 ЗЗД настъпват последиците на извънсъдебно прихващане, е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По приложението на чл.103 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика – решение № 76 от 26.04.2013г. по т.д.№ 24/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 113 от 09.07.2013г. по гр.д. № 1274/2013г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 225 от 28.05.2011г. по т.д. № 631/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., съгласно която за възникването и упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, чийто материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл.104, ал.1 ЗЗД, изискването на чл.103, ал.1 ЗЗД е за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да се извърши прихващане. Тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие с тази практика, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Вторият правен въпрос, свързан с действието във времето на решение на ВАС, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, и с правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор, е от значение за решаващите изводи на въззивния съд и за изхода на спора. След подаване на касационната жалба по този въпрос са постановени по реда на чл.290 ГПК следните решения на ВКС: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. №2611/2014г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№353/2015г. на ІІ т.о. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела. Доколкото отговорът на обуславящия изхода на делото правен въпрос, даден в обжалвания съдебен акт, влиза в противоречие с посочените решения на ВКС, следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния правен въпрос, конкретизиран съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.201г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: „Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?”.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2 507,37 лева по сметка на ВКС.
Такава мотивиран, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 13.03.2015г. по т.д. № 47/2015г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 507,37 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІI т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: