ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 547
София, 12.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 533 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Тр.И. като особен представител на Н. С. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 30.Х.2017г. по гр.д. № 1897/2017г.
Ответникът по жалбата И. М. Р. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Г.И. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния сорк, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на РС Пловдив от 10.V.2017г. по гр.д. № 8876/2016г., с което по иск на И. Р. срещу Н. К. е обявен за окончателен сключеният помежду им предварителен договор за продажба на апартамент, находящ се в [населено място], съответно индивидуализиран, срещу 24000лв., платена изцяло при подписването на договора, присъдени са разноски и такси и е постановено вписването на възбрана върху имота до заплащането на таксите.
Въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че с оглед събраните доказателства, включително чрез заключение на СГЕ, се налага извод, че предварителният договор е подписан от ответника, той е относим към процесния имот и за него е заплатена уговорената продажна цена. Дали цената е реална или нереална към датата на сключването на договора или към настоящия момент е без значение с оглед свободната воля на страните. Ответникът-продавач не се е явил на уговорения ден за извършване на продажбата, поради което искът е основателен. Обстоятелството, че и сега не може да бъде открит, за да участва в процеса и да се противопостави на иска, е доказателство, че е некоректен продавач по предварителния договор и че се е дезинтересирал от имота, защото е получил удовлетворяващата го цена за него.
С протоколно определение от с.з. на 17.10.2017г. въззивният съд е оставил без уважение искането, заявено с въззивната жалба на касатора, за допускане на тройна СГЕ, намерено за неоснователно с оглед заявеното пред първата инстанция обстойно изследване от вещото лице на подписа му.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено указание, като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в редакцията му след изменението по ДВ бр.86/2017г./ се сочи неизлагане на собствени мотиви от въззивния съд по всички доводи във въззивната жалба, включително по оплакването за недопускане от първоинстанционния съд на тройна СГЕ, въпреки своевременно заявеното искане за това, налагащо се поради неизследване на натиска при полагане на подписа в предварителния договор, не коментиране на финалните щрихи и разликите в наклона на отделните елементи на парафа, което било в противоречие с практиката на ВКС по т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК.
ВКС намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. Единственият поставен от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие, а не в противоречие със сочената практика. Противно на твърдението му, съдът се е произнесъл и по двете заявени с въззивната жалба на касатора оплаквания, като мотивирано е оставил без уважение искането му за назначаване на тройна съдебно-графологична експертиза и е подложил на преценка твърдението му, че първоинстанционният съд „не застъпил разсъждение и анализ на будещо учудване обстоятелство, че имотът на един от главните булеварди в П. се продавал за смешната цена от 24000лв., при все, че пазарната оценка на такъв имот е в пъти по-голяма от данъчната такава в размер на 22490.20лв.“.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Ответникът по касационната жалба не претендира разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, № 1294 от 30.10.2017г. по гр.д № 1897/2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: