О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 547
София, 26.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на … две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 4273/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. К. от гр. В. срещу решение от 06.06.2008 г. по гр. д. № 640/2007 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 01.12.2006 г. по гр. д. № 837/1992 г. на ВРС в частта, с която е извършена делбата на съсобствените между страните имоти по реда на чл. 292 ГПК. Поддържа се необоснованост на решението при определяне делът на И. Я. , в който е поставен недвижим имот – жилище на втория етаж в сградата построена в дворно място съставляващо имот пл. № 2 в гр. В., ул. “. № 13, стойността на който надхвърля правата й в съсобствеността. Поддържа се довод, че разпределението на имотите по реда на чл. 292 ГПК е извършено в нарушение на закона и трайната практика на ВС на РБ и ВКС изразена и в ППВС № 7/1973 г., което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от Е. Х. Г. в частта, с която съдът е определил стойността на имотите, предмет на делба, въз основа заключението на вещите лица прието от първоинстанционния съд и не се е съобразил с приетото от него заключение, в което стойностите им са значително променени поради завишаване. Намира за необосновани изводите на съда, че обезщетението за ползване на имота, което й се дължи следва да се определи на база реализираните от съделителката К наеми, а не на основата на пропуснатия доход, определен въз основа на средния пазарен наем за исковия период. Намира, че решението е постановено при неправилно прилагане на закона и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С това обосновава довод за наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване, тъй като разрешените въпроси относно действителната пазарна цена на имотите допуснати до делба към момента на постановяване на решението му и извършване съобразно това разпределение по реда на чл. 292 е в нарушение на задължителната практика на ВС на РБ изразена в ПП на ВС № 7 от 28.11.1973 г. и се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което са представени и решения.
Ответницата И. Я. намира жалбите за неоснователни. Останалите ответници по тях не вземат становище.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което са допустими.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта по извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК и определяне на компенсации с оглед стойността на определените дялове. В това производство съдът е допуснал и приел техническа експертиза, с която е определена актуалната пазарна стойност на имотите, допуснати до делба, но при постановяване на решението не е обсъдил тези нови факти и не ги е съобразил при формиране на правните си изводи относно правилността на извършеното разпределение на имотите по реда на чл. 292 ГПК. Това е нарушение на съществена процесуална норма – чл. 288, ал. 5, изр. последно ГПК, което е в противоречие с трайна практика на ВКС.
Не е извършена задълбочена проверка и за това дали разпределението, направено от първоинстанционния съд, е удобно за страните предвид постъпилите данни за несъгласието на съделителката И стопанският обект в сградата – фурна, да функционира съобразно предназначението си.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по претенцията на Е. Х. Г. за присъждане на обезщетение за ползване на имота, от което тя е била лишена. Доводът, че решението е неправилно, тъй като съдът е приел, че обезщетението следва да се определи на база получавания наем за имота, не намира опора в данните по делото, закона и постоянната практика на ВКС. Когато съсобствен имот е ползван само от единия съсобственик, чрез отдаването му под наем, той дължи обезщетение на останалите, което се определя на база получения наем, тъй като това е сумата, с която съсобственикът се е обогатил, а останалите са обеднели. В този смисъл е и ТР № 129 от 30.06.1986 г. на ОСТК на ВС, абз. 9. Съдът е отхвърлил претенцията на касаторката поради това, че по делото не е установено К. да са ползвали сами и изцяло имотът на ул. “. и тези на ул. “К”, а също така не е установено касаторката писмено да е поискала заплащане на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за тях. По отношение претенцията за обезщетение за ползване на вилния имот, съдът е отхвърли иска поради това, че не е установено имотът да е използван само от К. през исковия период. Свидетелите са установили, че той е бил ползван от наследодателя Х до смъртта му през 1997 г., а след това е бил необитаем. В основата на извода за неоснователност на иска е приетото за установено, че не е доказан елемент от фактическия състав на обогатяването – ответниците да са ползвали лично или чрез другиго имотите и да са се обогатили с това за сметка на останалите съсобственици включително и на касаторката. По отношение на него е неотносим релевираният довод в касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.06.2008 г. по гр. д. № 640/2007 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 01.12.2006 г. по гр. д. № 837/1992 г. на ВРС в частта, с която е извършена делбата на съсобствените между страните имоти по реда на чл. 292 ГПК и са определени суми за уравнение на дяловете за всеки имот.
УКАЗВА на К. К. и Е. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесат такса за разглеждане на касационната жалба на основание чл. 18, ал. 3 от Т. за таксите събирани от съдилищата в размер на 50% от дължимата за първоинстанционното производство, определена на база актуална данъчна или пазарна оценка на имотите, каквато следва да представят.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в частта, по претенцията на Е. Г. срещу К. и Д. К. за заплащане на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за ползването на допуснатите до делба имоти за времето от 10.02.1998 г. до 10.02.2003 г.
Определението, в частта, с която не се допуска касационно обжалване на част от въззивното решение не подлежи на обжалване.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насробване, а при неизпълнение на указанието – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.