О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
гр. София, 01.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 669 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 23.04.2012 год. по гр. д. № 318/2011 год. Бургаският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 14.10.2011 год. по гр. д. № 106/2011 год. на Сливенския окръжен съд в частта му, в която е признато право на задържане върху недвижимия имот в [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 1 в полза на К. Д. Д. против Б. И. Б. до заплащане от последния на сумата от 43 408 лв. и в частта за разноските и вместо него е постановил друго, с което отхвърлил направеното от К. Д. Д. възражение за право на задържане на спорния имот до заплащане от Б. И. Б. на подобренията в него в размер на сумата от 43 408 лв. и осъдил същата да заплати на Б. Б. разноските в размер на 1 515 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответницата К. Д. Д., чрез пълномощника й адвокат Ст. Р., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложеното изложение касаторката обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението със значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото произнасянето по материалноправните въпроси относно приложението на чл. 70, във връзка с чл. 71 и чл. 72 ЗС с оглед спецификата на настоящия казус за участие на добросъвестния владелец като трето лице помагач на страната на своя праводател в производството по предявен срещу него иск за нищожност на легитимиращото го основание – завещанието, което обстоятелство е прието от въззивния съд като смущаване на владението на ответницата и превръщането му в недобросъвестно, и тъй като подобренията са извършени от недобросъвестен владелец, който няма право на задържане до заплащането им, възражението по чл. 72, ал. 2 ЗС е прието за неоснователно. Материалноправните въпроси са конкретизирани с оглед момента на преценка на предпоставките по чл. 70, ал. 1 ЗС, същността на иска по чл. 71 ЗС и дали предявеният такъв за нищожност на завещанието против праводателя на ответницата може да се квалифицира като такъв по чл. 71 ЗС, както и с оглед участието на ответницата в призводството по него дали това е довело до промяна на владението й от добросъвестно в недобросъвестно, както е приел въззивният съд в противоречие с цитираната от касаторката правна теория. Поставен е и процесуалноправен въпрос относно обосноваване на изводите на съда със служебно известни му факти, без предварително да е обявил на страните същите /чл. 155 ГПК/.
Ищецът Б. И. Б., чрез адв. Л. Д., оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като прецени данните по делото и доводите на касаторката в приложеното изложение, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд приел, че към момента на извършване на подобренията в процесния имот ответницата е имала качеството на недобросъвестен владелец, на който законът не признава право на задържане на имота до заплащането им. Този извод съдът обосновал с обстоятелството, че ответницата е участвувала в производството по предявения от ищеца срещу нейната праводателка иск за нищожност на завещанието, с което последната се е легитимирала като собственик при продажбата на имота, като от конституирането й като трето лице помагач й е станало известно, че е налице спор за собствеността на този имот, както и, че за извършените след това подобрения в имота е следвало да предполага, че са такива в чужд имот. Съдът приел, че от този момент владението на имота се е превърнало в недобросъвестно, поради което и е отхвърлил възражението й за задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения, равняващи се на сумата 43 408 лв.
Поставеният от касаторката в изложението материалноправен въпрос за промяната на владението от добросъвестно в недобросъвестно в хипотезата на участие в производство по иск за нищожност на завещание против праводателката й е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на възражението й за право да задържи имота до заплащане на подобренията в него, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС. Същият предполага тълкуване на разпоредбата на чл. 70 ЗС относно признаците на добросъвестното владение и в частност субективната добросъвестност като незнание на пороците на правното основание, което се предполага до доказване на противното, и то от страната, която иска да отхвърли последиците на добросъвестното владение – чл. 70, ал. 2 ЗС. Въпросът за възможността владението да се промени от добросъвестно, каквото е било към възникване на правното основание, в недобросъвестно към момента на конституиране на владелеца в производството против праводателя му по иск за нищожност на легитимиращото го за собственик основание, предполага тълкуване на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС, според която е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание и с оглед липсата на уредба в закона за възможността същото да се промени в горния смисъл, както и при какви предпоставки може да настъпи такава промяна. Произнасянето по така поставения въпрос, от решаването на който е обусловен извода на въззивния съд за правата на извършилия подобрения в имота владелец, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което и следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 30 от 23.04.2012 год. по гр. д. № 318/2011 год. по описа на Бургаския апелативен съд, по подадената от К. Д. Д. от [населено място], чрез адв. Ст. Р. касационна жалба против него.
Указва на касаторката да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 868.16 лв. /осемстотин шестдесет и осем лева и 16 ст./, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: