О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
гр. София, 17.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2652 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 183 от 18.06.2015г. по в.т.д. № 203/2015г. на Апелативен съд – Варна, с което изцяло е потвърдено решение № 1127/02.12.2014г. на Окръжен съд – Варна по т.д.№ 1078/2014г. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 404 829,99 лева, претендирана като сбор от цени за достъп до мрежата на ответника по издадени от него фактури, платени от ищеца в периода 15.10.2012г. – 09.07.2013г., подлежащи на връщане поради отпадане на основанието за плащането им предвид отмяната на раздел VII, т.1 и 2 на решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР с влязло в сила съдебно решение № 4025/21.03.2013г. на ВАС и сумата от 52 672,40 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка от главниците от датата, следваща датата на плащане, до датата на предявяване на исковата молба.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя неправилен е изводът на въззивния съд, че макар отмяната на решението на ДКЕВР да има обратно действие и да се заличават правните последици на акта, не е налице отпадане на основанието по смисъла на чл.55, ал.1, пр.. 3-то ЗЗД. Счита, че наличието на валидно и непрекратено правоотношение не е пречка за осъществяване на посочения фактически състав. Излага съображения, че е налице правоотношение от смесен фактически състав, елемент от който – дължимата цена за достъп, се определя от държавен орган. Цената за достъп е съществен елемент от договора и с отмяната на акта за определянето й с обратна сила, отпада договорното задължение за заплащането й през процесния период и фактът, че правоотношението между страните продължава да съществува, не променя липсата на законово определени цени за процесния период.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не бъде допускано до касационно обжалване, а в условията на евентуалност касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са субекти на договорно правоотношение по предоставянето на възмезден достъп, чието съдържание е определено в закона и е индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР като регулаторен орган, чиято намеса произтича от закона и съставлява действие, което замества отделните елементи от договора. Според съда, определянето на временна цена за достъп съставлява специално предвидено правомощие на ДКЕВР, а цената за достъп отразява действителното обедняване на доставчика, равняващо се на сторените и прогнозни разноски във връзка с учредения достъп. Регулаторът е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите, като е констатирал, че не са налице основания за признаване за текущия ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка, тъй като те вече са били отчетени при определяне на цените, дължими от потребителите. Ето защо, окончателно определените цени на използваната от производителите мрежова услуга са фиксирани в нулеви стойности. Утвърдени са окончателни цени, като постановеният административен акт, въпреки че не е влязъл в сила, подлежи на предварително изпълнение. Съдът е приел, че отмененият административен акт не формира основанието на престацията, а индивидуализира единствено нейния размер и тъй като административният акт няма правопораждащ характер спрямо престираното, исковият ред за защита по АПК и ЗОДОВ е изцяло неприложим. Съдът е счел, че отмяната с обратна сила на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира дефинираното по нормативен път възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. Изложил е съображения, че отмяната на административния акт не прекратява договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните, тъй като основанието на разменените престации не отпада, а пълната реституция на даденото би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Отмяната с обратна сила на временните цени сама по себе си не би могла да доведе до претенция на производителя за връщане на даденото на отпаднало основание.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси, които счита, че са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „/1/ Възможно ли е хипотезата на чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД да бъде налице, без правоотношението, въз основа на което са разменени престациите, да е прекратено. /2/ При правоотношение, произтичащо от смесен фактически състав, който включва облигационно правоотношение между търговци, съществен елемент от което законът изисква да бъде определено с акт на държавен орган, отмяната на този акт води ли до отпадане на основанието по смисъла на чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД при положение, че облигационната връзка между страните не е прекратена?; /3/ „При правоотношението по предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа от електроразпределителните дружества на производители на електрическа енергия, представлява ли цената на предоставения достъп елемент от основанието на сключения договор и отмяната на акта на държавен орган, с който по закон се определя размерът на тази цена, представлява ли „основание“ по смисъла на чл.55, ал.1, пр..3-то ЗЗД?“
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3ГПК, до касация по формулирания в изложението материалноправен въпрос, конкретизиран съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС: „Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?”. Въпросът е обуславящ изхода на спора по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, като по отношение на него е осъществено и наведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 9150,04 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 18.06.2015г. по в.т.д. № 203/2015г. на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 9150,04 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.