О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
С., 22.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2232 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4005 от 21.ІV.2012 г. на Н. П. Д. от С., подадена против определение № 752 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 3.ІV.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1149/2012 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на СГС, ГК, с-в ІІ-Д, от 2.ІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 4475/2012 г.: за отхвърляне на искането й по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното производство пред САС.
Оплакванията на частната касаторка Д. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за освобождаването й от заплащане на държавна такса, дължима съгласно чл. 261, т. 4 ГПК, независимо от обстоятелството, че същата своевременно е била внесена по с/ка на САС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. П. Д. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК, по процесуалноправния въпрос: „Дали внасянето на държавна такса, последвало подаването на молба за освобождаване от заплащането на такава, но при изрично направено заявление, че искането се поддържа, означава оттегляне на същата молба и допустимо ли е въобще „оттеглянето” да се извърши с конклудентни действия?” Същият правен въпрос бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
Ответниците по касация [фирма]- С., както и Е. П. М., Ц. П. Н., М. П. Г., Г. Г. Г. и А. Г. Г. – всички от [населено място], не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, развити в частната касационна жалба на Н. П. Д..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на Н. П. Д. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане на СГС за отказ Д. да бъде освободена от заплащане на дължимата на основание чл. 261, т. 4 ГПК държавна такса за въззивно обжалване на постановеното от този съд решение, САС е приел, че „в случая страната, която е направила искане за освобождаване (от заплащането на д.т. – бел. на ВКС) е изпълнила указанията за внасяне, поради което следва да се приеме, че не е поддържала същото”, а също и че не би могъл да се произнесе post factum по искането и с оглед евентуалното му удовлетворяване да разпореди връщане на веднъж заплатената такса – „като дължима при отпаднало основание”. Поради това не се констатира наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като с това свое произнасяне по съществото на искането с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК съставът на САС не се е произнесъл в противоречие с постановката по т. 6 от задължителното за съдилищата в Републиката тълкувателно решение № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, според която единствената хипотеза на самостоятелно обжалване на определения за оставяне на производството по делото без движение, включително и по касационен ред, е при отказ от освобождаване на страна в процеса от внасяне на държавна такса, понеже в тези случаи съответният съд /бил той първоинстанционен или въззивен/ преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца, респ. въззивника от внасяне на държавна такса препятства упражняване правото на иск, респ. на жалба. В противоречие с тази задължителна практика на ВКС би било евентуално произнасяне на САС с определение за оставянето на частната жалба на Д. без разглеждане.
Същевременно, съгласно постановката по т. 1 in fine от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта обжалвания съдебен акт. Ако съществува вероятност последният да страда от порок по смисъла на чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с определението по същество на подадената частна касационна жалба. В тази връзка служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че с разпореждане от 31.VІІ.2012 г. на председателя на ВКС на производство пред ОСГТК е тълкувателно дело № 6/2012 г., два от правните въпроси по което, с поредни №№ 12 и 13, имат следното съдържание:
„12/ Кой е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване – администриращият жалбата съд или съдът, до който същата е адресирана?”;
„13/ Кой е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване по чл. 83, ал. 2 ГПК – административният ръководител на съда или съдебният състав, разглеждащ делото?”
В настоящия случай това налага извод, че съществува вероятност обжалваното определение на САС по чл. 83, ал. 2 ГПК да е процесуално невалиден съдебен акт: веднъж ако се окаже постановен от незаконен състав, в случай че компетентен да се произнесе по въпросното искане е административният ръководител на компетентния съд и, на второ място, ако последният следва да е САС, а не СГС, чието определение в случая е било потвърдено с атакуваното от Д.. Следователно частното касационно производство, образувано по нейната жалба ще следва да бъде спряно, на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по горепосоченото тълкувателно дело, понеже то би било от значение за правилното решаване на настоящето.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 752 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 3 април 2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1149/2012 г.
С П И Р А, на основание ЧЛ. 229, АЛ. 1, т. 4 ГПК, настоящето частно касационно производство – до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. по процесуалноправните въпроси с поредни №№ 12 и 13, съгласно разпореждането от 31.VІІ.2012 г. на председателя на ВКС за неговото образуване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2