О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София,01.11.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 801 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. В. и К. М. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд-В., постановено на 02.07.2012г. по гр.д.№276/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу В. Д. П. иск за приемане за установено,че са собственици на ? ид.част от жилище, представляващо първи етаж от сграда със застроена площ от 118.86кв.м., състоящ се от входно антре,две спални,дневна,столова,кухня и баня,тоалет, пералня и два балкона,ведно с прилежащите му обслужващи помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,представляващо ПИ с идентификатор * и гараж на приземния етаж-имот с идентификатор *,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса какво следва да бъде разрешението на един правен спор от материалноправна и от процесуалноправна гледна точка при двама ответници,бивши съпрузи, основаващи правата си на един и същи правопораждащи факти, осъществили се по време на брака,когато единият от тях оспорва иска изцяло,а другият изцяло го признава,както и за начина на преценка на признанието на единия от ответниците;по въпроса за съотношението между презупмцията на чл.69 ЗС и чл.21 СК /чл.19 СК от 1985г./отм./ с оглед необходимостта фактите да бъдат установени общо по отношение на ответниците-бивши съпрузи.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба В. Д. П. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
Касаторите поддържат,че поставените от тях въпроси обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по причина, че са предявили иск за установяване правото си на собственост върху целия имот срещу двама ответници-бившите съпрузи В. Д. П. и П. К. П.,като основават искането си на твърдението,че в тяхна полза по време на брака на ответниците е изтекла придобивна давност,което дава основание за придобиване правото на собственост,противопоставимо и на двамата ответници. Първоинстанционният съд обаче е постановил различен диспозитив по отношение на всеки един от ответниците,като по отношение на П. К. П. е приел,че предявилите иска лица са собственици на ? ид.част от имота,а по отношение на В. Д. П. е отхвърлил иска за ? ид.част от същия имот. При обжалване на решението пред въззивния съд в частта,с която предявеният иск е отхвърлен касаторите са навели доводи,че постановеният от първоинстанционния съд диспозитив не отговаря като цяло на заявеното искане.
Настоящият състав приема,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения от касаторите въпрос за правомощията на въззивния съд,който с оглед дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания следва да бъде конкретизиран както следва: какви са правомощията на въззивния съд при частично обжалване на първоинстанционното решение,ако едновременно с това се поддържа,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по формулираното в исковата молба искане в хипотеза,при която е предявен иск са признаване право на собственост срещу двама ответници,бивши съпрузи,основан на твърдение за осъществен и спрямо двамата ответници и то по време на техния брак общ факт.
Поставените от касаторите въпроси за съотношението между презумпциите на чл.69 ЗС и чл.21 СК /чл.19 СК от 1985г./отм./,какво следва да бъде от материалноправна гледна точка разрешението на един спор за собственост при двама ответници-бивши съпрузи,основаващи правата си на един и същи правопораждащи факти,осъществили се по време на брака,когато единият от тях оспорва иска изцяло,а другият изцяло го признава,както и за начина на преценка на признанието на единия от ответниците-бивши съпрузи според настоящия състав също имат значение за изхода на правния спор, но доколкото на първо място следва да бъде извършена преценка за допустимосттта на обжалвания съдебен акт,по така поставените въпроси отговор следва да бъде даден само ако се приеме,че постановеното от Апелативен съд-В. решение е допустимо.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 02.07.2012г. по гр.д.№276/2012г. по описа на Варненския апелативен съд.
Да се изпрати съобщение на М. Н. В. и К. М. В. в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 488.44лв./четиристотин осемдесет и осем лева и 44ст./ и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: