Р Е Ш Е Н И Е
№ 549
гр.София..02.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1230/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК обн. ДВ бр. 59/ 2007 г.
Образувано е по жалба на А. С. П. против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 14.11.2007 г. по гр.д. № 1514/2007 г..
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като излага съображения за необоснованост и противоречие с материалния закон.
Р. М. А. Х. , Р. Р. С. и Р. П. С. възразяват чрез адв. Д в срока по чл. 218г ГПК.
В съдебнозаседание адв. Ц като пълномощник на Е. Х. П. и К. П. П. и адв. С, като пълномощник на Р. П. С. и М. К. П., изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Останалите ответници по касация – Е. Х. П., К. П. П., М. К. П., С. Р. С. и В. М. Р. не вземат становище по реда на чл. 218г ГПК.
С. С. има назначен особен представител по чл. 16, ал. 5 ГПК /отм./, но в хода на процеса е навършил пълнолетие, поради което отпада и необходимостта да се представлява от особен представител. Това значи, че процесуалното представителство с адв. С, възникнало на осн. ч. 16, ал. 5 ГПК е прекратено. Страната по собствено желание и по предвидения от ГПК може да упълномощи същия или друг адвокат, но вече по реда на чл. 20 ГПК /отм./.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По касационните оплаквания съдът намира следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
С обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил иска.
За да постанови този резултат, съдът е установил,че К. П. И. е бил собственик на процесния недвижим имот – дворно място и пететажна сграда. Той бил одържавен по ЗОЕГПНС и възстановен по чл. 1 ЗВСВОНИ. Иванов е починал на 19.03.1991 г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга Р, починала през 1994 г., син М. К. П. и П. К. П. Последният е починал през 1994 г. и е оставил за свои наследници преживялата съпруг Е. Х. П. и деца Р. П. С. и К. П. П..
Е. П. е дарила на 15.12.2000 г. своята 1/6 ид.ч. от имота, без първи и четвърти етаж на А. П. Последната е получила по дарение от 17.12.2000 г. и дяловете от четвърти етаж на Е. П. и К. П.
Р. С. също се е разпоредила изцяло с наследствения си дял от целия имот на 13.05.2004 г. в полза на съпруга си Р. С. и четирите си деца.
Въззивният съд, като е взел предвид възражението на Р. С. по чл. 76 ЗН е приел, че договорите, от които А. П. черпи права са относително недействителни, като не са породили вещни права за приобретателя. Съдът, също така, като е взел предвид, че ищец по делото е А. П. , а останалите страни не желаят прекратяване на съсобствеността, е отхвърлил иска.
Решението в частта по чл. 76 ЗН е правилно.
Налице е съсобственост между наследниците на К. П. И. , като само в отношенията със сънаследниците сделката, извършена от наследник в полза на трето лице, е недействителна – тя обвързва страните по нея, както и други трети лица /т. 1 ТР/19.05.2004 г. на ОСГК/.
Възражението по чл. 76 ЗН е направено в производство за делба и, доколкото е поддържано и от М. К. П. , изхожда от сънаследник, който не се е разпоредил със своя дял.
Правилно въззивният съд е приел, че сделките, от които черпи права А. П. са непротивопоставими на останалите наследници, като тя не може да участва като главна страна по делото за делба. Такива са разпоредилите се в нейна полза с дела си сънаследници.
Следователно, тя трябва да бъде изключена от делбата.
Доколкото сънаследниците не желаят да ликвидират съсобствеността, а иска е предявен от купувача П. , правилно той е отхвърлен, като съдът няма право да поделя съсобствениците, които на практика не са го сезирали с подобна претенция.
В заключение, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 14.11.2007 г. по гр.д. № 1514/2007 г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.