1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр. София, 02.08.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от Светла Чорбаджиева т. д. N 3118 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. П., Д. Д. М. и В. Д. П. против решение № №1456/22 юни 2017 г. по гр.д. № 5582/2016 г. на САС, 8 състав, с което е потвърдено решение на СГС от 9 май 2016 г. на І ГО, 15 състав, по гр.д. № 20599/2014 г., в обжалваните от ищците отхвърлителни части на исковете с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./, предявени срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД като частични, за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Д. М. П., причинена от ПТП на 13 май 2014 г. С първоинстанционното решение са присъдени по 120 000 лв. на дъщерите на загиналия при ПТП Д. П. и сумата 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение на съпругата му С. П. П.. Решението на СГС е влязло в сила в осъдителните му части до размер на 90 000 лв. за всяка ищца поради необжалването му до посочения размер от застрахователя. С обжалваното пред ВКС въззивно решение на САС е потвърден първоинстанционният съдебен акт в осъдителните му части за разликата над 90 000 лв. до уважения размер – съответно 150 000 лв. за съпругата С. П. и до 120 000 лв. за всяка от двете дъщери Д. М. и В. П., както и в отхвърлителните му части до предявения размер – съответно за разликата над 150 000 лв. до 180 000 за съпругата и за разликите над присъдените 120 000 лв. до 170 000 лв. за всяко от децата на пострадалия. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му потвърдително-отхвърлителна част и уважаване на всеки от трите частични иска в предявения размер – 180 000 лв. за съпругата и по 170 000 лв. за всяка от дъщерите на загиналия при ПТП Д. П.. В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалвате е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД.
В срока за отговор на касационната жалба ответното АД – ЗК „ЛЕВ ИНС“ София изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК по пощата от надлежни страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на САС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорни по делото настъпването на ПТП на 13 май 2014 г. северно от пътно кръстовище „Петолъчката“ между насрещно движещи се товарни автомобили по вина на Ж. Н. Ц., при което са загинали двамата водачи на МПС, единият от които е наследодателят на ищците Д. М. П., наличието на валидно застрахователно правоотношение и причинна връзка между смъртта на Д. П. и получената вследствие на претърпения пътен инцидент тежка съчетана травма, при която смъртта е настъпила мигновено.
Релевираното с отговора на исковата молба възражение ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач на товарен автомобил марка „Скания“ не се поддържа пред въззивната инстанция, поради което не е обсъждано от нея. Спорен е само размерът на дължимите обезщетения за неимуществени вреди.
Съдът е приел, че обезщетенията не са компесаторни, а заместващи, поради което се определят по справедливост съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/1968 г. Съобразил е обстоятелството, че П. работел и с доходите си издържал съпругата си и подпомагал финансово пълнолетните си дъщери, с които не е живеел в едно домакинство, но поддържал редовни контакти и близки отношения с дъщерите си и техните семейства. Неимоверната скръб от невъзвратимата и внезапна загуба рефлектира върху здравето на съпругата и на дъщерята Д. М., които приемат успокояващи медикаменти. Загубилите морална подкрепа ищци тежко преживяват смъртта на Д. П., с когото са поддържали близки и топли отношения на взаимно уважение и разбирателство. Отчетени са и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, детерминиращи общественото разбиране за справедливост на конкретен етап от развитието на обществото, както и лимитите на застрахователно покритие.
Взети са предвид при определяне размера на обезщетението възрастта на ищците и на починалия, положителни лични качества на последния, както и интензивността на страданията на близките му поради необратимия характер на загубата. Споделени са изводите на СГС досежно размера на дължимата обезвреда – 150 000лв. за съпругата и по 120 000 лв. за всяка от дъщерите на починалия.
Всички изведени от касаторите правни въпроси в изложението на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са свързани с критериите за определяне конкретния размер на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, с обстоятелствата, специфични за всеки конкретен случай, чието съобразяване гарантира правилното приложение на принципа за справедливост, а нормативно определените лимити на отговорност са ориентир за икономическата конюнктура. Въпросите са зададени в контекста на оплакванията за занижаване размера на обезщетението спрямо справедливия адекватен на преживените болки и страдания от загубата размер поради невземане предвид всички установени по делото релевантни за спора факти и обстоятелства и отдаване огромно значения на несъществени факти от съдържанието на връзката между баща и дъщери.
Предвид съдържанието на мотивите на въззивното решение следва да се приеме, че формулираните от касаторите въпроси са обусловили правната воля на съда по предмета на спора.
Като касационно основание по приложението на чл. 52 ЗЗД за достъп до касационен контрол се сочи противоречие на обжалваното решение със задължителна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК и отклонение от въведените критерии за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди с Постановление на Пленума на ВС №4/1968 г.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с изискванията на цитираното ППВС и формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, според която понятието „справедливост“ изисква преценка за конкретно установени по всеки отделен случай обстоятелства. Указаните с ППВС №4/1968 г. общи критерии за определяне размера на обезщетението на неимуществените вреди при смърт са възраст и обществено положение на починалия и на увредените от смъртта му лица, степен на родствена близост между тях, действително съдържание на съществуващите отношения между претендиращите обезщетение лица и пострадалия и момент на настъпване на смъртта. Некоректни са твърденията за отдаване преимуществено значение на обстоятелството, че дъщерите на загиналия са пълнолетни и са живели в отделни домакинства. Наред с тези факти са обсъдени и установените с гласни доказателства обстоятелства, показателни за действителното съдържание на връзката между пострадалия и неговите деца – честите контакти между тях, взаимопомощта, подкрепата – морална и финансова. Възрастта на починалия не съставлява самостоятелен критерий при определяне обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му, доколкото сама по себе си не е определяща за съдържанието на връзката между него и претендиращите обезвреда родственици /реш. № 205 по т.д. № 218/2010 г. на Второ т.о. но ВКС/. Обсъдени са от въззивния съд и емоционалните и психологични аспекти на страданието от необратимата загуба, повлияни от особености на психиката и емоционалната неустойчивост на ищците, непреодоляната тъга и чувство за липса от загубата.
Отчетена е икономическата конюктура, която е в основаната на осъвременяване нивата на застрахователното покритие. Съгласно трайно установената съдебна практика лимитите на застрахователното покритие нямат самостоятелно значения и не са абсолютен критерий за определяне размера на справедливо обезщетение като паричен еквивалент на понесените от увредените лица емоционални и психически сътресения, /в посочения смисъл са решение № 157 от 28.11.2014 г. по т.д. № 3040/2013 г. на Второ т.о. на ВКС, решение № 217 от 22.12.2016 г. по т.д. № 3402/2015 г. на Второ т.о. на ВКС и др./.
Представените от жалбоподателите влезли в сила решения не установяват противоречиви изводи на съдилищата по въпроси от значение за възприетия краен резултат и по приложението на указаните в ППВС №4/1968 г. общи критерии за определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост.
Допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетно посочено от касаторите. Същите не излагат съображения за неточно прилагане и тълкуване на правни норми, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива нормативна уредба.
Предвид горното следва да се приеме, че жалбоподателите не установяват сочените от тях предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1456/22 юни 2017 г. на Софийски апелативен съд, ГК, по в.гр.д. № 5582/2016 г. по описа на същия съд, в обжалваните от С. П. П., Д. Д. М. и В. Д. П. части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.