Р Е Ш Е Н И Е
№ 549
гр.София, 30.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №770 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Г. и М. Н. К., чрез пълномощника им адв. С, срещу решение от 25.10.2007г. по гр.д. №421/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 20.11.2006г. по гр.д. №10700/2005г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ц. Н. Г. и М. Н. К. срещу „Ж”Е. , гр. С., искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.49 от ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът по жалбата „Ж”Е. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор и писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Ц. Н. Г. и М. Н. К. срещу „Ж”Е. искове с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 35кв.м., придадени от УПИ * към УПИ * от кв.29 по плана на гр. Б. при съседи на мястото: УПИ *, улица и И. М. , както и искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за обезщетениеза имущестени вреди в размер на по 2000лв., от които 1300лв. за пълно разрушаване на тоалетна и 700лв. за частично разрушаване на стопанска постройка, находящи се в площта от 35кв.м., предмет на ревандикационния иск.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е установена активната материалноправно легитимиция на ищците по предявения ревандикационен иск и с оглед на неговата неоснователност е отхвърлил и обусловения от неговия изход иск за обезщетение за непозволено увреждане.
Решението е правилно.
Съдът е сезиран с иск за ревандикация, предявен от Ц. Н. Г. и М. Н. К. по отношение на 35кв.м., представляващи придадено място от УПИ * към УПИ * от кв.29 по плана на гр. Б. при съседи на мястото: УПИ *, улица и И. М. Поддържат, че не е приложена регулацията от 1977г., по силата на която е придадена процесната площ от собствения им УПИ * към УПИ * – собственост на ответника.
Ответникът по иска оспорва активната легитимация на ищците и претендира, че е собственик на спорната част. Позовава се на изтекла в полза на частните му праводатели придобивна давност върху спорната територия,
У. е, че с н.а. №98/1976г. наследодателите на ищците – родителите им И. Н. Г. и Н. Я. Г. са признати за собственици по давностно владение на имот пл. №1294 по плана на гр. Б. махала. С дворищно-регулационния план на гр. Банкя от 1977г. за имота, заснет с пл. №2111, е отреден п.VІІ-2111, като към него са придадени части от съседен парцел, а от него са придадени 35кв.м. към п.VІ-2106. Пенка Г. , А. Б. , М. Й. , К. К. , В. К. , Б. Р. и В. Я. , като наследници на В. Й. Л. и В. В. Я. , са признати за собственици по давностно владение, установено през 1957г. и наследство на п.VІ-2106. Правото на собственост върху парцела е прехвърлено на ответника „Ж”Е. с договор за покупко-продажба, материализиран в н.а. №78/2004г. По делото не е установено да е заплатено обезщетение за процесната придаваема част. Преди завеждане на делото ищците са се разпоредили изцяло с правата си върху УПИ-2111 в полза на трети неучастващи по делото лица. Ответното дружество безспорно упражнява фактическата власт върху спорното придаваемо място.становено е, че процесната част след регулацията е заградена към имота, към който е придадена и е владяна от наследодателите на прехвърлителите и от тях самите.
При установените по делото фактически данни правилни са изводите на въззивният съд, че ищците не могат да проведат успешно ревандикационен иск за придаваемото място, дори и в случай, че регулацията не е била приложена и спорната част е елемент от УПИ *, тъй като ищците са се разпоредили с правото си на собственост върху имота. Дори и да се приеме, че жалбоподателите са установили, че отчуждителното действие на дворищно-регулационния план е прекратено по силата на § 8 от ПР на ЗУТ по отношение на придадената по регулация част от имота им към имота на ответниците, ищците не биха могли да реализират правните възможности по §8, ал.2 от ПР на ЗУТ за изменение на подробния устройствен план и регулиране на поземлените имоти по кадастралните им граници, тъй като са разпоредили притежавания от тях урегулиран поземлен имот. Поради това, че са разпоредили поземления имот, те не могат да проведат успешно и иска за ревандикация на придаденото място срещу собственика на поземления имот, към който имот мястото е придадено при урегулирането му. Доводите на Ц. Г. , че е подала молбата като пълномощник на лицето, в чиято полза е разпоредила правата си върху имота, не кореспондират със съдържанието на подадената от нея искова молба.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 25.10.2007г. по гр.д. №421/2007г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: