6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София,04.12.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1895 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№884/28.02.2018г., подадена от В. Ц. Д. от [населено място] лъка чрез процесуалния ? представител адв.Е. Д. Д.-Р., срещу решение №26/26.01.2018г., постановено от Смолянския окръжен съд по в.гр.д.№457/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Ц. Д. иск да се признае за установено, че [община] не е собственик на поземлен имот с идентификатор 69256.500.35 по КККР на [населено място], [община], находящ се в [населено място], с площ по кадастрална карта от 748кв.м., участващ в УПИ VIII-35 в кв.4, като част от него е неурегулирана, идентичен с имот пл.№35, участващ в УПИ VIII-35.
В изложението към подадената от В. Ц. Д. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.Деривативен или оригинерен е придобивният способ, предвиден в разпоредбата на §42 ПЗР на Закона за общинската собственост и следва ли да се обсъжда въпроса дали държавата като праводател на съответната община е притежавала правото на собственост върху процесния имот /поддържа противоречие с решение №271 от 30.10.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№477/2012г. и решение №16 от 31.07.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1409/2010г./;
2.Прекратяването на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове по право ли настъпва при изтичането на предвидените преклузивни срокове в §8, ал.1 ПР на ЗУТ или е необходимо да се установява кому точно е принадлежало правото на собственост към датата на приемане на плана, за да настъпи това прекратително действие /поддържа противоречие с ТР №3 от 28.03.2011г. по тълк.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС и с решение №401 от 17.05.2010г. по гр.д.№510/2009г. на Първо ГО на ВКС, решение №167 от 03.07.2014г. по гр.д.№1366/2014г. на Второ ГО на ВКС/;
3.Дали до определен размер са съществували земеделски земи, които са запазили характера си на частна собственост и имало ли е възможност за лична собственост /поддържа противоречие с решение №3 от 17.06.2014г. по гр.д.№5160/2013г. на Второ ГО на ВКС; решение №12 от 13.07.2011г. по гр.д.№3594/2008г. на Четвърто ГО на ВКС и решение №88 от 10.04.2014г. по гр.д.№6773/2013г. на Първо ГО на ВКС/;
4.Стават ли кооперативна собственост внесените в ТКЗС имоти във всички случаи /поддържа противоречие с решение №38 от 22.02.2010г. по гр.д.2685/2008г. на Първо ГО на ВКС и решение №765 от 30.06.2011г. по гр.д.№1385/2009г. на Първо ГО на ВКС/;
5.Какво е разпределението на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск и чия е тежестта да установи наличието на отричаното, респективно претендираното право на собственост – на ищеца или на ответника /поддържа противоречие с ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС/;
6.Длъжен ли е съдът да просочи в доклада по делото правнорелевантните факти, които следва да се установяват в производството и представлява ли процесуално нарушение произнасянето му по факти, които не са посочени на страните, без да им е указано значението за претендираното право /поддържа противоречие с решение №61 от 01.07.2016г. по гр.д.№5652/2015г. на Второ ГО на ВКС; решение №32 от 10.03.2016г. по гр.д.№4741/2015г. на Второ ГО на ВКС; решение №402 от 24.11.2015г. по гр.д.№1980/2015г. на Четвърто ГО на ВКС и решение №147 от 08.05.2014г. по гр.д.№5659/2013г.
Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, като твърди, че решението на въззивния съд е и очевидно неправилно.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С. Д., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
В. Ц. Д. е предявила срещу [община] иск за признаване за установено, че общината не е собственик на ПИ с идентификатор 69256.500.35 по КККР на [населено място], [община], с твърдението, че е наследник на А. С. П., който в продължение на дълги години обработвал имота, а след неговата смърт тя установила фактическа власт върху имота единствено от свое име след споразумение с останалите наследници и оттогава досега владее и ползва имота. Когато през 2016г. предприела действия по снабдяване с нотариален акт за имота, било издадено удостоверение, в което било посочено, че по отношение на имота съществува Акт за държавна собственост №29/08.06.1987г., а след отписването на имота от актовите книги на имотите – държавна собственост, имотът е вписан като общински. Оспорва правата на [община], като твърди, че отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, въз основа на който е съставен А. през 1987г., е отпаднало съгласно §8 ПЗР на ЗУТ, тъй като нито наследодателят А. П., нито някой от неговите наследници е бил обезщетяван за отнетия имот, нито имотът е бил заеман от държавата и общината, които никога не са упражнявали владение върху този имот.
[община] оспорва предявения иск, като твърди, че към 1987г. имотът е бил собственост на АПК, а не на А. П., тъй като още приживе на наследодателя е бил включен в кооперативен блок; че след актуването на имота като държавен придобиването му по давност е било невъзможно. Позовава се и на изтекла в полза на държавата придобивна давност.
С обжалваното решение е прието, че предявеният от В. Ц. Д. иск е неоснователен.
Въз основа на представено по делото удостоверение за наследници е прието, че В. Ц. Д. е една от законните наследници на А. С. П., починал на 27.07.1964г., като в разписния лист към плана на [населено място] от 1986г. имот пл.№35 е бил записан на наследниците на А. С. П.. Взето е предвид обстоятелството, че на 08.06.1987г. е съставен Акт за държавна собственост №29, в който като бивш собственик на имота е вписано АПК, както и че в представеното по делото удостоверение №41/13.01.1992г., издадено от С. стопанство в [населено място] лъка е посочено, че от А. С. П. в ТКЗС са внесени земеделски земи в землището на [населено място], сред които ниви в местностите И., Х. авлия, М., Б., Т. и до къщата, овощна градина до къщата и ливада в местностите Студена вода, М. вода, И., М. и К. лъка. Взето е предвид също така, че околовръстният полигон на [населено място] е утвърден със заповед №603/04.06.1970г., като с протокол от 10.01972г. земите, включени в околовръстния полигон на селото, са предадени от Д.-с.Широка лъка на С..
Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели К. и С., които са заявили, че имотът е бил на А. П., а след неговата смърт наследниците му се разбрали този имот да остане на В. Д.; че имотът е от около един декар, ограден е от всички страни, граничи с път, с имот на С. П. и имот, в който има построени дървени къщи; че имотът е бил обработван от Д. Петковска, леля на В. Д., която го сеела с картофи, а след нейната смърт вече 5-6 години не се обработва и е станал ливада. Посочено е, че според свидетелите имотът не е включван в ТКЗС и е влизал в личното ползване на семейството.
Въз основа на тези факти съдът е приел, че за В. Д. е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като до отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота тя не би могла да се позове на изтеклата придобивна давност. Прието е обаче, че представеният по делото акт за държавна собственост е в състояние да легитимира [община] като собственик на процесния имот, доколкото са налице доказателства, че спорният имот е придобит от държавата чрез настъпването на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ.
Изложени са съображения, че по силата на чл.6 ЗОбС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличието на което, аналогично на възприетото в ТР №11 от 21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното.
Прието е, че [община] се легитимира като собственик на процесния имот по силата на закона, а именно по силата на §42 ПЗР ЗИДЗОбС, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините според предвижданията на действащите към датата на влизане на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Твърденията на В. Д. за недоказаност на посоченото в акта за държавна собственост и при записването на имота като общинска собственост придобивно основание са приети от съда за неоснователни. Изложени са съображения, че разпоредбата на §8 ПЗР ЗУТ би била приложима в хипотеза, в която към момента на приемането на регулационния план от 1986г. собственик на имота е наследодателят А. П., което обстоятелство според въззивния съд е опровергано от доказателствата по делото, които установяват внасянето на имота в ТКЗС. Прието е, че с внасянето на имотите в ТКЗС същите са загубили индивидуалността си и са станали кооперативна собственост и след като по делото е установено, че към момента на образуване на ТКЗС имотът е бил земеделска земя, която впоследствие с плана на [населено място] от 1986г. е урегулирана, то тя подлежи на реституиране по реда и в срока по чл.1 ЗСПЗЗ, а данни за заявяване за възстановяването на процесния имот от наследниците на А. С. П. по делото няма, нито има направени твърдения в тази насока.
Изложени са също и съображения, че общината не е придобила собствеността върху процесния имот по силата на отчуждителния план, а въз основа на заповед на областен управител на С. от 2001г. и А., като според въззивния съд придобиването по този ред изключва извършването на отчуждителна процедура, в каквато насока са твърденията на В. Д., още повече, че придобиването на имота от държавата е извършено от АПК /бившето ТКЗС/, а не от А. С. П..
Изхождайки от така изложените от въззивния съд съображения и от твърденията на страните, настоящият състав приема, че основният спорен въпрос по делото, който обуславя извода на съда за установяване правата на [община] върху процесния имот, е свързан с възможността не всички земеделски земи на член-кооператор да станат кооперативна собственост, а оттам и с необходимостта да бъдат заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В представените с изложението решение №3 от 17.06.2014г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№5160/2013г. и решение №12 от 13.07.2011г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№3594/2008г. се приема, че не всички земеделски земи, находящи се извън строителните граници на населените места, са били държавна или кооперативна собственост и съответно е имало и земеделски земи, правото на които е принадлежало в пълен обем на физически лица. Възприетата от въззивния съд теза, че с влизането на наследодателя А. П. в ТКЗС всички притежавани от него земеделски земи са загубили индивидуалността си и са станали кооперативна собственост противоречи на посочената практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, обобщен както следва: дали до земеделски земи на член-кооператор до определен размер са запазили характера си на негова лична собственост и стават ли всички земи на член-кооператора кооперативна собственост във всички случаи.
Отговорът на останалите въпроси, които касаторът поставя, следва да бъде даден по съществото на спора с оглед извода, който настоящият състав ще направи досежно правата на наследниците на А. П. към 1986г.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №26/26.01.2018г. по в.гр.д.№457/2017г. по описа на Смолянския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ за разглеждане на жалбата по същество.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: