СМ
РЕШЕНИЕ
№549
гр.С., 5.10.2010 година
Вър гражданско септември,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловният касационен съд на Република България, Трето отделение, в публично заседание на петнадесети през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Томбушева и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Д. гр.д.№ 737/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д.В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, вр. с чл.218а, ал. 1, б. „б“ ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Поделение 26400 Б., представлявано от С. Х. К., гл. инспектор от дирекция „Финансово-контролна дейност“ при Министерство на отбраната, Ь. въззивно решение от 29.12.2006 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 36/2005 г., с което като е оставено в сила решението от 25.10.2004 г., постановено по гр.д. № 54/2004 г. на Благоевградския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Поделение 26400- Б. срещу Г. И. С. от [населено място], иск с правно основание чл. 299 ГПК/отм./, за сумата от 48 563, 58 лв., представляваща главница/липси/ по акт за начет вх. № Ф-637/22.04.2002 г. , както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 17 107,40 лв., за периода от 26.04.2000 г. до 15.04.2002 г., като неоснователни. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове изцяло.
Ответникът по жалбата, Г. И. С. от [населено място] в писмено възражение по чл. 218г ГПК/отм./ оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Контролиращите страни Министерство на отбраната и Министерство на финансите, не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Ищцовото поделение-касатор е предявил обективно съединени искове, с правно основание чл. 299 ГПК/отм./, за осъждане на ответника да заплати сумата от 48 563, 58 лв., представляваща главница – липси по акт за начет с вх. № Ф-637/22.04.2002 г., както и обусловен от него иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 17 107,40 лв., за периода от 26.04.2000 г. до 15.04.2002 г.
С решение № 121 от 25.10.2004 г. по гр.д. № 54/ 2004 г.,
Благоевградският окръжен съд е отхвърлил исковете като е приел, че е оборена презумпцията на чл. 301, ал. 1 ГПК/отм./, т.е. в случая за процесния период констатираните липси на различните видове горива не са резултат на фактическата им липса като резултат от получено гориво и отметено такова, а са резултат на извършеното преобразуване от килограми в литри и различното относително тегло при получаване и раздаване. Не са установени и констатираните в акта за начет липси и на железни отпадъци. По жалба на ищцовото поделение, с решение от 29.12.2006 г. по гр.д. № 36/2005 г., Софийският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение като е възприел
В. решение е правилно.
По делото е установено от фактическа страна, че със заповед № 0221 от 13.12.1996 г. ответникът Г. С. е бил назначен на длъжност „завеждащ склад Г.“ в ищцовото поделение, както и че за периода от 1997 г. до 2000 г. не са били извършвани финансови действия
са му извършвани периодични инвентаризации в качеството му на M., при които не са констатирани липси на гориво и нередности
отношение на наличността, качеството и съхранението на гориво смазочни материали. Установено е също така, че при извършената инвентаризация на склада, разпоредена със заповед № 187/24.11.1999 г.
на командира на поделението са били констатирани нарушения при съхранението на горивата, поради което със заповед J№ 28 от 9* П1 9000 г птиртнитсът С. е бил лиспиплинашо уволнен като от 22.12.1999 г. до уволнението му, му е бил забранен достъпът до
склада ja Г., <ч и й iu прол юзи период с работил о друго лице.
Извършена е финансова ревизия в служба Г. на поделение 26 400 [населено място], за периода 24.01.1997 г. до 10.05.2000 г., която е приключила с акт за начет № 637/22.04.2002 г., издаден на основание § 8 от ПЗР на З. и чл. 23, ал. 1, т. 1 и 2 З./отм./ на ответника С. като МОЛ на склад Г. за сумата от 48 563,58 лв. чиста
лнпса н па основание чл. 11 З. и цл. 2А Г. чя гулдятя 17 1 01,
40 лв. мораторна лихва. Във връзка с установените липси е образувано сл.д. т VI-14/2000 г. срещу Г. С., което е поешноьленис от 15.02.2002 г. на Софийска военноокръжна прокуратура е прекратено на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 ГПК, поради недоказаност на
иОвипсписш по чл. 219, ал. 1, пр. 5 1ГК. От заключенията па
изслушаните пред първата и въззивна инстанции съдебно-счетоводни експертизи, единична и тройна, се установява, че при извършената
проверка на всички представени по делото докячятеттгтвя — някттядни,
не са констатирани фактически липси и излишъци, тъй като такива не са отразени в счетоводните документи. Констатираните липси и ю а резултат на излишъци, превърнати в липси, са в резултат на относителното тегло на горивото, т.е. С. е получавал гориво в
лилограми като цептралеп оклад, а при раздаваното му същото о
отразявано в литри и при изчисленията в различно относително тегло се получава този излишък, който всъщност е аритметична грешка. По отношение на липсващото имущество – военно-временни запаси и железни отпадъци, експертите са категорични, че не може да бъде установен точния момент на констатираните липси, поради липсата на първични документи.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция намира за правилен извода на САС, че е оборена материалната доказателствена сила на акта за начет, прогласена в чл. 301, ал. 1 ГПК/отм./. Съвкупната преценка на доказателствата по делото, в т.ч. и изслушаните пред двете инстанции специализирани счетоводни експертизи, обосновава извода на съда, че актът за начет не отразява действителното фактическо състояние относно движението и наличието на зачислените на ответника материални средства. По делото не е установено, от кой момент е възникнала щетата, предвид липсата на проверки, както и че тя съществува в посочения от ревизионния акт размер, предвид изчисленията в различно относително тегло на процесното гориво, които по съществото си представляват аритметична грешка, както и че е причинена единствено от ответника в качеството му на МОЛ, който за част от ревизирания период не е имал достъп до склада и последният е бил поверен на друго МОЛ. При тази несъмнено установена фактическа обстановка констатациите на изготвения през 2002 г. акт за начет следва да се приемат за оборени.
Тъй като липсват доказателства, които да установяват щета от конкретна липса на материални ценности, правилно предявеният иск в производство по чл. 299 и сл. ГПК/отм/, с правно основание § 8 от ПЗР на З. и чл. 23, ал. 1, т. 1 и 2 З./отм./ за сумата от 48 563,58 лв. и обусловеният от него иск за мораторни лихви в размер на 17 107,40 лв., са отхвърлени. Настоящата инстанция намира, че въззивното решение не е постановено при нарушения на материалния закон. Р. за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени съобразно Изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./. Р. възражение в касационната жалба за неправилно конституиране на Министерство на отбраната като контролираща страна е неоснователно, но дори да е допуснато при конституирането му процесуално нарушение, с оглед разпоредбата на чл. 300, ал. 5
е отразило на постановения
ГПК/отм./ то не е съществено и не се резултат по делото.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 2186, ал. 1, б.“в“ ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде
Не са направени разноски от ответника по жалбата
за
fioviUJimaia ип^1апцил, такива по ос твролт, поради което и ис следва
да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, ІІІ гр.
отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 29.12.2006 г., постановено по гр. дело № 36/2005 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: