О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 07.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4870 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Й. С. против решение от 21.09.2013г. по гр.д.№ 2072/2011г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 27.05.2009г. на СРС в частта, с която са определени лицата, между които се допуска делба и квотите им, както следва: за И. С. Д. М. И. С., Л. И. Д. и С. И. С. – по 8/36 ид.ч., за С. В. К. – 35/216 ид.ч., за З. С. С. – 7/162 ид.ч. и за Б. Т. С. и С. Т. С. – по 35/729 ид.ч.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, защото квотите на съделителите не са определени правилно и сборът им надхвърля единица, за противоречие с процесуалните правила и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса следва ли с решението по допускане на делбата съдът да допусне делба между всички съсобственици и да определи действителните им квоти. По този въпрос се твърди противоречие на съдебното решение с цялата практика по чл. 344 ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Л. Д. Д. е поискала делба на УПИ І-… в кв. 42 по плана на [населено място] м.”П. с площ 285 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и две стопански постройки. Искът е предявен против наследници на В. В. Г., признат за собственик на този имот с н.а. 0 61,т.ХІ/17.08.1974г. на основание наследство и давност. Той е починал на 29.09.1079г., като е оставил за свои наследници двама сина Й. и С. и дъщеря Д.. Наследник на сина Й., починал на 05.03.1982г. е касаторката Е. Й. С… Наследншцш но дъщерята Д., починала на 27.10.1984г. са С. С. С. /преживял съпруг/, С. С. К. и Д. С. С.. Последния е починал на 21.11.1997г. и е наследен от преживяла го съпруга З. С. С. и децата С. и Б. Д. С.. Синът на общия наследодател на ответниците С. В. В. е починал на 22.11.1983г. като женене, но без деца. Безспорно е, че бракът му с Ц. Й. величкова е продължил повече от 10 г., поради което преживялата го съпруга придобива 2/3 ид.ч. от наследството, а братята и сестрите, респективно техните низходящи – общо 1/3 ид.ч. Така от процесния имот Е. Й. С. е придобила по наследство от баща си и от чичо си общо 7/18 ид.ч. ( 1/3 + 1/18/. Наследниците на Д. С. също придобиват общо 7/18 ид.ч., разпределени между тях както следва: С. С. С. и С. С. К. – по 7/54 ид.ч., а наследниците на Д. С. С. разпределят при равни права по между си 7/54 ид.ч. – всеки от тримата З. С. С. С. и Б. Д. С. получава по 7/162 ид.ч.
С решение от 29.12.2001г. по гр.д.№ 489/СГС е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Е. Й. С., С. В. К. З. С. С., Б. Т. С., С. Т. С. и С. С. С. /наследниците на В. В. Г./ против Л. Д., като е признато между тях, че ищците притежават общо 7/9 ид.ч. от имота и е отменен на основание чл. 431,ал.2 ГПК констативен н.а. № 154,т.1/02.08.2006г. с който ответницата е призната за собственик на същия имот за разликата над 2/9 ид.ч. от предмета му. От мотивите на решението е видно, че Л. Д. се е легитимирала за собственик на 2/9 ид.ч. на основание завещание, оставено в нейна полза от съпругата на С. В. – Ц. В.. Въззивният съд е приел, че между страните по настоящото дело има сила на пресъдено нещо относно установените с това решение права. В настоящото производство се установяват същите права. Съдът не е зачел извършеното в хода на процеса прехвърляне от наследниците на Д. С. в полза на Е. Й. С. общо 7/18 ид.ч. с н.а. № 154,т.І от 02.08.2006г.
След смъртта на първоначалната ищца Л. Д. в хода на процеса са определени правата на четиримата й наследници: И. С. Д. М. И. С., Л. И. Д. и С. И. С. – по 8/36 ид.ч.
Тъй като в първоначалното решение въззивния съд е пропуснал да определи квота на Е. Й. Стоянова е постановил решение от 07.03.2013г.за поправка на очевидна фактическа грешка, като е вклучил и нея като съделител с квота 7/18 ид.ч.. Още с първоначалното решение сборът от определените квоти надхвърля единица, а с допълнително определената квота на Е. С. сбора става още по-голям. Това означава, че в частта за квотите, решението е постановено в противоречие със съдебната практика по чл. 344 ГПК, според която с решението за допускане до делба се определят съсобствениците на имота и квотите им.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по формулирания въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.09.2013г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 07.03.2013г. по гр.д.№ 2072/2011г. на Софийски градски съд, с които е отменено решение от 27.05.2009г. на СРС в частта, с която са определени лицата, между които се допуска делба и квотите им, по касационна жалба, подадена от Е. Й. С..
Указва на касаторката да внесе държавна такса в размер на 40 лв. на основание чл.18, ал.1, във вр. с чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и т.17 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК. Определената държавна такса следва да се внесе в едноседмичен срок от съобщението и да се представи квитанцията по делото. В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: