Р Е Ш Е Н И Е
№ 549
гр.София, 09.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 3700/2008 година
Производството е по чл.218а, във връзка с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на Н. М. К. от гр. С. против решение от 06.12.2007 год. по гр.дело № 1989/2005 год. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за недопустимост на съдебния акт, защото въззивният съд бил обсъждал спор между други страни и с друг предмет, видно от диспозитива на решението си, с който е оставил в сила първоинстанционното решение от 07.03.2007 год. по гр.дело № 17764/2006 год., на СРС, вместо решение от 10.02.2004 год. по гр.дело № 7080/2002 год. на СРС. Освен доводи за недопустимост на въззивното решение се поддържат и съображения за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му, в обжалваните части.
От ответниците по касационната жалба: Б. н. р., гр. С., Б. З. Б. и М. Г. Г. от гр. С., последната изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като й бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 10.02.2004 год. по гр.дело № 7080/2002 год. на СРС /датата на първоинстанционното решение и номера на първоинстанционното дело са поправени с въззивно решение № 172/16.07.2008 год./, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неоснователност и недоказаност на предявената претенция по чл.45, във вр. с чл.49 ЗЗД.становено е по делото, че на 12.10.2001 год. в предаването „Н” на БНР, водещата на предаването Б. З. Б. е прочела писмо, подписано от няколко лекари, в което ищцата е посочена, като „жена с явни психически отклонения”. Приемайки за необорена презумпцията за виновност на извършителя на деянието Б. Б. , както и гаранционно-обезпечителната отговорност на нейния работодател, в качеството му на възложител на възложена за изпълнение работа, по трудов договор, съдът е обосновал изводи за причинено увреждане, изразяващо се в огорчение и унижаване на честта и достойнството на ищцата, приемайки осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД за прекия извършител на деянието и чл.49 ЗЗД – за неговия възложител. Индивидуализирайки конкретните обстоятелства и факти е потвърдил размера на обезщетението за неимуществени вреди, споделяйки изводите на първоинстанционния съд, че сумата от 500 лева е справедливо определена, като дължима се от ответниците Б.
Касационният съд счита, че въззивното решение е допустимо, защото касационните доводи, че въззивният съд се е произнесъл по друг спор, между други страни и с друг предмет са неоснователни. Доводите не кореспондират с постановеното въззивно решение № 172/16.07.2008 год. за поправка на допусната в диспозитива грешка, относно изписването на първоинстанционното решение и дело в основното решение.
Неоснователен е касационният довод за неправилност на съдебния акт, в частта, с която е отречена солидарната отговорност между прекия изпълнител на деянието-ответницата Б. и една от авторките на писмото, адресирано до БНР-ответницата д-р П. Подробно и аргументирано решаващият съд е изложил съображения за отсъствие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане за ответницата П, защото писмото, с дата 05.10.2001 год., подписано от лекарите П. , И. , Г. , Н. и Г. и съдържащо обидни квалификации по отношение на няколко постоянни слушатели на програма „Н”, между които е цитирано и името на касаторката, е адресирано до директора на програма „Х”, с копие до екипа на „Н”, а не до широката публика на предаването.
Писмото съдържа молбата на неговите автори за спиране достъпа до ефира на изброените „постоянни слушатели, които с агресивното си поведение” обременяват емоциите и психиката им, т.е. авторите на писмото не са настоявали за оповестяване на съдържанието му по националния ефир. Проявената инициативност от водещата журналистка на предаването на 12.10.2001 год. – ответницата Б, която с виновното си поведение, макар и под формата на небрежност е причинила увреждането, правилно е обосновало извода за ангажиране на имуществената й отговорност, както и тази на нейния работодател-възложителя на работата, съгласно трудовия договор между тях, което се споделя изцяло от касационния съд, както и отсъствието на елементи от фактическия състав на чл.45, във вр. с чл.49 ЗЗД, за да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответницата д-р П.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че въззивното решение в обжалваните му части е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила, които да налагат неговата отмяна и като констатира, че ответницата М. Г. Г. не е направила разноски за касационната инстанция не присъди такива, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.12.2007 год. по гр.дело № 1* по описа за 2005 год. на Софийски градски съд, в обжалваните части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: