Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
София, 24.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 5173 /2008 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Молителят Р. К. Л. , Р. Л. А., Д. Л. А. и П. Д. А. искат отмяна на влезлите в сила решения по гр.д. № 844/2005г. на Софийски окръжен съд и оставилото го в сила решение по гр.д. № 860/2006г. на ВКС, ІV-а гр. о. на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК, като се позовават на ново писмено доказателство – решение № Г0010/12.06.2001г. по преписка № Г0010/1999г. за възстановяване собствеността на наследници на Г. Б. З. , установяващо различна фактическа обстановка, от приетата от съда.
Ответниците по молбата К. А. М., П. А. И. С. А. М. и С. А. М. оспорват молбата, като считат, че не е налице основанието по чл. 303, т.1 от ГПк, тъй като молителите са могли да се снабдят с решението в хода на разглеждане на делото.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена на 29.09.2008г. от надлежна страна, по отношение на която е уважен иска за собственост, против влязло в сила решение. Съдът я преценява като допустима, тъй като, видно от писмо № 111/14.08.2008г.молителите са се снабдили с решение за възстановяване правото на собственост на наследници на Г. Б. З. , а от датата на издаване на това писмо, до подаване на молбата е изтекъл срок по-малък от три месеца. Следователно молбата е подадена в рамките на 3-месечния срок по чл. 305, ал.1 т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна..
За да постанови атакуваното решение, въззивния съд е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на 390 кв.м. от парцел ****Х-292 и на 385 кв.м. от парцел **** и двата от кв. 42 по плана на с. Г. с решение № Г010/06.11.2000г., издадено въз основа на удостоверение № 167/06.07.2000г. и скица № 206/04.09.2000г. на ТСУ служба при Община С. по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Съобразно съдържанието на същите, на ищците, като наследници на Г. Б. З. се признава правото на възстановяване на собствеността върху нива от 5,400 дка, находящи се в строителните граници на селото , съставляваща имот 34 по кадастралния план от 1934г. при описани граници, но реално се възстановява правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива от 1,540 дка, от които 671 кв.м. извън регулацията, 161 кв.м. в парцел **** от кв. 42, и 385 кв.м. в парцел ****, и 390 кв.м. в парцел ****. За последните два е уважен иска, като е прието, че ответниците не се легитимират като собственици на имот 292, въпреки, че той е бил записан на името на наследодателя им по плана от 1986г., а с решение № ГО154/18.01.1994г. им е възстановен в съществуващи реални граници земеделски имот с площ 0,775 кв.м. в землището на с. Г., м. “Б”, съставляващ част от имот 292, включена в незастроени парцели ІХ-292 и Х-292 За разликата до 1800 кв.м. не е възстановена собствеността. Съдът е приел, че възстановения на ответниците имот не се установява да е идентичен с имот 292 и да е бил собственост към момента на колективизацията на наследодателя на ответниците К.
За да се преодолее силата на присъдено нещо на влезлите в сила решения при наличие на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК е необходимо страната, в чиято полза не е постановено това решение да докаже, че новите обстоятелства, или новите писмените доказателства, на които се позовава са новооткрити, макар да са съществували към момента на разглеждане на делото, но не е могло да бъдат известни при решаването му, или страната не е могла да се снабди своевременно. Необходимо е и те да са от съществено значение за изхода от спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска. Кумулативното изискване и на тези предпоставки сочи на това, че законодателят има предвид не новонастъпили обстоятелства и новосъздадени доказателства, които биха могли да послужат като ново основание за предявяване на нов иск, а такива, които са съществували към момента на разглеждане на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, но по обективни причини, въпреки положената дължима грижа за добросъвестно водене на процеса, съгласно чл. 3 от ГПК, страната не е могла да ги узнае, респективно да ги представи. Нормата на чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК прецизира това изискване, като посочва, че новите доказателства следва “да не са могли да бъдат известни при решаването” на делото или страната да не е могла да се снабди своевременно с тях. Процесуалното бездействие на страната и пропуските й при събирането на доказателства в подкрепа на тезата й не се толерират от новия ГПК и не са основание за отмяна. Извънредния способ за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК е приложим само когато въпреки положената дължима грижа за добросъвестно упражняване на процесуалните права, съгласно изискването на чл. 3 от този кодекс, страната не е могла да се снабди с относимо към спора доказателство, имащо съществено значение за изхода от спора.
В конкретния случай решението е издадено още 2001г. в рамките на висящото производство по чл. 108 от ЗС. Молителите при проява на дължимата грижа и при добросъвестно упражняване на процесуалните си права са могли да извършат проверка в ОСЗГ и преди 2008г. и да узнаят за представеното от тях решение от 12.06.2001г., на която дата е връчено на ответницата С. Това е достатъчно, за да се отхвърли молбата като неоснователна.
Следва да се отбележи, че в представеното решение е отразено, че не е окончателно, явно защото към него не е приложено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за разлика от решението, на което се е позовал съда при решаване на делото. Последното е постановено именно въз основа на удостоверение и скица по тези текстове, приложени по делото. По тези съображения съдът не може да приеме, че представеното решение е съществено за изхода от спора.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. К. Л. , Р. Л. А., Д. Л. А. и П. Д. А. за отмяна на влезлите в сила решение № 881/08.10.2007г. по гр.д. № 860/2006г. на ВКС, ІV-а гр. о. и оставеното от него в сила решения по гр.д. № 844/2005г. на Софийски окръжен съд на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК – решение № Г0010/12.06.2001г. на Поземлена комисия гр. С. по преписка № Г0010/1999г. за възстановяване собствеността на наследници на Г. Б. З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ