Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
София, 28.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3435/2008 година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”а” ГПК / отм./ и
по чл.290-293 ГПК .
Д. А. , В. А. , Г. А. , Й. А. , Е. М. ,В. М. , В. М. и Ц. С. , представлявани от адв. К. М. обжалват и иска да се отмени въззивно Решение от 02.01.2008 година, постановено по гр. в..д. Nо 1080/2002 година на Софийския градски съд , В ЧАСТТА , с което е оставено в сила Решение от 14. 03. 2001 година по гр.д. Nо 9561/ 1996 година на Софийския районен съд по отхвърления от първата инстанция иск по чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договора от 26. 05.1983 година , на основание нарушена процедура по настаняване на наемателите в имота-нищожност на настанителната заповед и липса на влязла в сила на настанителната заповед. Поддържа се, че в тази част , обжалваното решение е неправилно, необосновано , постановено в нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото и материалния закон, основания за отмяна по чл. 218б б.”в” ГПК / отм./.
М. З. З. , Л. З. Й. и И. П. Г., чрез адв. Д обжалват и искат да се отмени Решение от 02.01.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1080/2002 година на Софийския градски съд ,В ЧАСТТА , с което е отменено Решение от 14. 03. 2001 година по гр.д. Nо 9561/1996 година на Софийския районен съд и е постановено ново , с което част от заявените искове на основание чл. 7 ЗВСОНИ са уважени. Поддържа , че в обжалваната част, по отношение на уважените искове по чл. 7 ЗВСОНИ, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По реда на чл. 287 ал.1 ГПК от ответниците по касация чрез адв. К. М. е подаден отговор , с който се поддържа , че не са налице основания за отмяна на постановения съдебен акт по съществото на спора.
По съществото на заявените касационни жалби, подлежащи на разглеждане по посочения по – горе ред, след преценка на наведените доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, и в рамката на определените от закона правомощия съответно по отменение чл. 218а б.”а” ГПК/ отм./ във вр. с чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./ и действащият чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира :
С обжалваното , в отделните му части по различен процесуален ред, въззивно решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по жалби на страните по делото, е отменил частично решението на първата инстанция и всмето него е постановил ново решение, с което е уважил заявените от Д. А. , В. А. , Г. А. , Й. А. , Е. М. ,В. М. , В. М. и Ц. С. , представлявани от адв. К. М. искове по чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 26.05.1983 година –апартамент на първия етаж на жилищна сграда гр. С., ул.”А” 55 , приемайки , че 1./ при продажбата не бил налице годен обект поради липса на надлежна строителна документация за извършено преустройство на сградата и обособяване на самостоятелни обекти, 2./ поради липса на разрешение на ръководителя на ведомството за извършване на продажбата, 3./подписа под заповедта за продажбата не е на председателя на ИК на РНС и 4./договорът за покупко-продажба не е на председателя на ИК на РНС, като и че същият е сключен в противоречие със закона, тъй като заповедта не е утвърдена от председателя на ИК на СГНС, а от друго лице, както и е уважил исковете по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ , признавайки , че ищците- като наследници на бившите акционери на национализираното по ЗНЧИМП АД”Л” М. А. , А. А. и Т. М. , са собственици на процесния имот.
Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция, в частта , по отхвърления иск на Д. А. , В. А. , Г. А. , Й. А. , Е. М. ,В. М. , В. М. и Ц. С. , представлявани от адв. К. М. за прогласяване нищожността на договора от 26. 05. 1983 година на основание нарушение изискванията на Закона за настаняване на наематели в процесните помещение.
По касационната жалба на М. З. З., Л. З. Й. и И. Г. , допусната до касационно разглеждане по реда на чл. 290-293 ГПК.
С определението по чл. 288 ГПК, В ЧАСТТА , с която са уважени исковете по чл. 7 ЗВСОНИ касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата на процесуално-правните въпроси за допустимостта да се извърши уточнение на заявените основания по чл. 7 ЗВСОНИ години след преклузията на срока по закона и съществуване на правото по цитирания текст на основания , незаявени и неуточнени в срока, както и въпросът кое извършено през годините преустройство на претендирания за реституция недвижим имот е съществено от гл.т. преценката допуснати нарушение на закона , обуславящи нищожност на сделката.
С обжалваното решение, решаващият съд е приел за неоснователно, възражението на ответниците по иска по чл. 7 ЗВСОНИ, че не са спазени преклузивните срокове за заявяване на основанията, обуславящи недействителността на сделката, след като направените след завеждане на иска уточненията, са направени след като съдът е дал изрични указания и страната е съобразила определения за това срок.
По представеното Решение Nо 1533/09.08.2004 г. по гр.д. Nо 779 /2003 г. на IV отд., е прието , че въвеждането на нови основания за порочност на сделката , по силата на която е разпореден процесния , отчужден и подлежащ на реституция по ЗВСОНИ , недвижим имот в полза на третите лица- ответници по сделката, извън преклузивния срок, не могат да бъдат по същество основания за прогласяване недействителността на разпоредителната сделка.
Настоящият състав, принципно възприема за правилно, изразеното становище по цитираното решение на ВКС, че уточненията от страна на ищеца по иска по чл. 7 ЗВСОНИ на заявените основания за нищожност на сделката, след изтичане на сроковете по закона, не могат да бъдат разглеждани по същество, поради настъпилата преклузия да се заяви след изтеклия срок иск на посоченото основание.
При данните по делото и на основание чл. 291 т.3 ГПК , тази теза се явява неприложима , тъй като уточненията на основанията на заявения иск по чл. 7 ЗВСОНИ , разгледани по същество от съдилищата , са направени от защитата на ищците в рамките на даден от съда срок в производство по чл. 100 ал.2 ГПК / отм./ за отстраняване на недостатъците на исковата молба. Заявената искова молба на 23.02.1993 година, без конкретизация на отделните основания за нищожност, е оставена без движение с дадени изрични указания за посочването им от дата 26.12.1996 година и от дата 31.01.1997 година . С молба от 18.03.1997 година ищците са уточнили за нарушение на нормативната уредба в 8 точки и това уточнение е допуснато на 23.11.1999 година като са въведени конкретните основания за нищожност, на които е основания е разгледана и частично уважена исковата претенция. Правилно , при разглеждане на спора по същество, въззивният съд е приел, че следва да се произнесе по всяко едно от посочените основания , тъй като правото на ищците за възстановяване на собствеността не тези основания не е преклудирало, с изтичане на законовия срок за тяхното заявяване.
За да уважи иск по чл. 7 ЗВСОНИ , по вторият спорен въпрос, решаващият съд е приел, че е налице обект годен за реституция,тъй като национализираният имот е запазен във вида , в който е отчужден. Тезата на съда е базирана фактически изводи , направени въз основа на събраните по делото доказателства и констатациите на изслушаните технически експертизи, поради което не може да се поддържания с касационната жалба довод, че изводите на съда са в противоречие с практиката на съдилищата, изразена с Решение Nо 919/2000 година по гр.д. Nо 844/1999 година на ВКС- IV отд., с което се приема , че заявеният иск по чл. 7 ЗВСОНИ не може да бъде уважен по причина , че отчуждения имот- а именно национализираната вилна сграда в кв. Княжево , ул.”А” 55 не съществува във вида , в който е отнета от собствениците, тъй като е надстроена с втори етаж.
В правомощията на чл. 291 т.1 ГПК , настоящата инстанция намира , че не може да се произнесе по правилността на цитираната съдебна практика , тъй като Решение Nо 919/2000 година е постановено в извънинстанционното производство по преглед по реда на надзора по чл. 225 и сл. ГПК/ отм./, отменено с измененията на ГПК с ДВ.бр.124/1997 година и не е решение , с което се разрешава спор по същество. Касае се до решение , постановено по реда на извънреден способ за проверка законосъобразност на решенията на долните инстанции ,силата на присъдено нещо е формирана с решение на долните инстанции, а само решенията по тези дела са източник на противоречива съдебна практика според разясненията на ТР 1/2009 ОСГКТК на ВКС.
Разгледана по същество, в рамката на релевираните доводи, касационната жалба е неоснователна.
Безспорно е , че за провеждане на иска по чл. 7 ЗВСОНИ законът изисква кумулативно две предпоставки- имотът, чиято собственост е била отнета да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и да е бил придобит от трети лица 1./ в нарушение на нормативни актове, 2./ или чрез използване на служебно, или 3./ партийно положение, 4./ или чрез злоупотреба с власт. Без да е налице първата предпоставка – отчужденият имот да съществува реално към 21.02.1992 година , е безпредметно обсъждането на което и да е от алтернативно предвидените четири основания за недействителност на придобиването. Конкретният въпрос , кое извършено през годините преустройство на претендирания за реституция недвижим имот е съществено от гл.т. преценката допуснати нарушение на закона , обуславящи нищожност на сделката, не е предмет на цитираната съдебна практика, поради което същата следва да се приеме за неприложима от гл.т. на дължимата преценката на чл. 291 ГПК.
Съгласно чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ , правото на собственост се възстановява върху имоти, отчуждени по ЗНЧИМП , ако те съществуват реално до размерите, в който са отчуждени.
По делото спорният въпрос дали обектът , предмет на реституцията съществува реално до размерите, в които е бил отчужден , e разрешен правилно, на базата на обосновани фактически изводи и логическо тълкуване на приложимата правна норма. Сред одържавеното имущество от бившите акционери на национализираното по ЗНЧИМП АД ”Л”- София , К. Моис А. , А. А. и Т. М. , е била вилна сграда в кв. Княжево, ул.”А” 55, заедно с дворното място.
Част от тази вилна сграда , като обособен апартамент , е продадена на З. Г. и И. Г. с договор за покупко-продажба от 26.05.1983 година по преписка ДИ 05137/82 година. За да приеме , че имотът съществува във вида на отчуждаването му , въззивният съд е базирал изводите си на надлежно прието като по делото експертното становище, а в тази насока и представения АДС 4200/ 16.12.1960 година , според което до 1963 година процесният имот представлява едноетажна къща , по „изготвеният „ проект за пристройка и надстройка , реализирани след 1963 година , с обособяване на две самостоятелни жилища , отговарящи на СПН/ обособена стая, санитарен възел и входно антре/ с позволителен билет, но без надлежно одобрен архитектурен проект. Липсата на одобрен архитектурен проект е обосновала съответно извод за незаконност на преустройство на процесния недвижим имот. Последващото експертно заключение е установява наличие на „ копие на арх. проект „Преустройство на жилищна сграда на ДПИ ”Л”от 1961 година , който проект представлява нечетливо копие на заснемане на старата сграда, без да се установи надлежно одобрение от административните органи, поради което и не може да промени направените изводи за незаконност на преустройството. Сключеният договор за обект, създаден в резултат на преустройството, е в нарушение на действащите към този момент нормативни изисквания и като такъв е нищожен. Извършеното преустройството на сградата не е от естество да обособи 4 самостоятелни жилищни обекта, някои от тях не отговарят на СПН, строителството е реализирано без одобрен арх. проект , поради което обоснован и законосъобразен е извода на съда , че закупеното от З. Г. и И. Г. не отговаря на изискванията за годен обект за продажба.
Ето защо, релевираните доводи , че обжалваното решението е неправилно , поради липсата на аналитичен преглед на всички доказателства по делото, неправилна преценка на доказателствата, е неоснователно.
Решението е обосновано от гл.т. приложение на закона , тъй като продажбата на реално определение части от недвижим имот, подлежащ на реституция по реда на ЗВСОНИ, която не е надлежно обособена по одобрен архитектурен проект за преустройство, следва да се третира като придобиване на имот от трето лице в нарушение на нормативните актове- § 185 от ППЗПИНМ / въз основа на строително разрешение и утвърден проект/ сделката е недействителна като сключена в противоречие с чл. 62 ал.1 ЗТСУ/ отм./ и чл. 225 ал.1 т.1 и т.2 от ППЗТСУ/отм./,
Неоснователен е довода , че въззивният съд не е следвало да уважи иска за собственост на дворното място. По силата на чл.2 ЗВСОНИ собствеността се възстановява по силата на закона , а административната процедура по отписването на актуваната като държавна собственост, не е елемент на процедурата по реституция. След като наследниците на национализирания имот се легитимират като собственици, то са налице предпоставките на чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 2 ЗВСОНИ и искът за собственост следва да се уважи.
Релевираните от касаторите пороци на обжалваното решение по отношение на част от уважените по чл. 7 ЗВСОНИ искове за нищожност на договора за покупко-продажба от 26.05.1983 година се явяват неоснователни, поради което обжалваното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила.
По касационната жалба на Д. А. , В. А. , Г. А. ,Й. А. , Е. М. , В. М. , В. М. и Ц. С. , представлявани от адв. К. М. , подлежаща на разглеждане по реда и на основание § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б.”а” ГПК / отм./.
Разгледана по същество, в рамките на заявените доводи, тази касационна жалба също е неоснователна.
За да отхвърли заявеният иск по чл. 7 ЗВСОНИ за недействителност на договора , сключен от З. Г. и И. Г. за покупко-продажба на апартамент / част от национализираната вилна сграда / от 26.05.1983 година по преписка ДИ 05137/82 година на основание неспазване нормативните изисквания за продажба на имот от ведомствения жилищен фонд, въззивният съд правилно е приел, че твърдението за порочност на сделката, изразяваща се в неполучено съгласие на останалите наематели, не може да бъде уважено тъй като е останало недоказано.становеното от фактическа страна обстоятелство за липсата на надлежно разделяне и обособяване на отделни части от сградата в самостоятелни жилищни обекти, не налага извод, че останалите купувачи са били наематели , чието съгласие е следвало да се получи. При събраните по делото доказателства , правилно е прието, че е налице надлежно настаняване в имота от ръководителя на ДИП Л. Купувачът З. Г. е бил служител на предприятието, чийто ръководител е подписал заповедта, семейството му е били тричленно и не са били нарушени нормите на жилищно настаняване- чл. 8 от Закон за немите / отм./ във вр. с чл. 5 ЗНО/ отм./, предвид вече установената липса на данни за други наематели , при неприлагане като доказателства на преписката за настаняване.
Решението на въззивния съд ,в тази обжалвана част не страда от релевирания порок, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА и з ц я л о Решение от 02.01.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1080/2002 година на Софийския градски съд , ГК – II „В” въззивно отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :