5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
София, 07.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Атанасова гр.д. № 1523/2018 година.
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба от ищците Л. Т. С., К. К. А., Ю. Н. М., П. Н. В., П. П. Г., Н. П. Г., Б. П. Г. и Г. С. А., чрез пълномощника им адв. П. А., САК, срещу решение № 566 от 20. 12. 2016 г. по гр. д. № 601/2016 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в, потвърждаващо решение № 49 от 2. 06. 2016 г. по гр. д. № 674/2014 г. на РС – Сливница, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Т. З. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част от 1485 кв.м. от земеделски имот – горска нива, целият с площ от 2491 кв.м., находящ се в [населено място], м. „М. рудин“, нанесен като имот № …. по КВС, а спорната част от 1458 кв.м. нанесена като имот № …. в скица-проект № Ф02216/17. 11. 2014 г. на ОСЗ – гр. Драгоман.
Поддържа се недопустимост на решението, поради постановяването му по непредявен иск, тъй като описанието на спорния имот не съответства на това по исковата молба. Иска се обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Излагат се и съображения за неправилност на съдебния акт на следните основания: поради несъответствие на извода за липса на идентичност между процесния имот и имота, описан в продавателния запис от 1908 г., със събраните доказателства (заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, представените скици по отменени КП от 1940 г. и 1975 г., по действащия КРП от 1992 г., по действащата карта на възстановената собственост и представената ортофотокарта); поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – недопускане на поискани от ищците гласни доказателства за установяване границите на имота по продавателния запис от 1908 г. и на твърдението на ищците, че имотът не е бил обобществяван и отнеман и не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, както и поради незачитане на доказателствената сила на констативен нотариален акт за собственост, издаден в полза на ищците (н.а. № …./…. г.), въпреки същият да не е оспорен от ответниците.
Ответникът по касационната жалба Т. З. М. изразява становище за неоснователност на същата, правилност на въззивното решение и потвърждаването му.
С определение № 9 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 1523/2018 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по два процесуалноправни въпроса – единият касаещ правомощията на въззивния съд при предявен иск за собственост на недвижим имот да допусне доказателства за идентичност между имота, предмет на иска, и имота, описан в документа за собственост на ищеца, а другият касаещ допустимостта на свидетелски показания за установяване на имотни граници на земеделски имоти, както и по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 10, ал. 1-14 и чл. 2 ЗСПЗЗ.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
С точка 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че въззивният съд е длъжен да допусне служебно експертиза за установяване на даден факт, ако въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, в резултат на които този факт е приет за недоказан. Не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на съответния факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача.
По другите два въпроса настоящият състав споделя становищата, изразени с решение № 338/2011 от 28. 03. 2012 г. по гр. д. № 27/2011 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 204 от 19. 07. 2010 г. по гр. д. № 191/2009 г. на ВКС, 1 г.о., според които, за да се приеме, че даден имот попада в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ не е достатъчно същият да е земеделски по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, но е необходимо да е налице и поне една от хипотезите по чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ, при които земите са отнемани от техните собственици. Допустимо е с гласни доказателства да се установяват граници на земеделски имот.
По основателността на касационната жалба.
Делото има за предмет предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на собствеността върху реална част от 1485 кв.м. от земеделски имот – горска нива, целият с площ от 2491 кв.м., находящ се в [населено място], м. „М. рудин“, нанесен като имот № …. по КВС, а спорната част от 1458 кв.м. нанесена като самостоятелен имот № …. в скица-проект № Ф02216/17. 11. 2014 г. на ОСЗ – гр. Драгоман.
Ищците твърдят, че са наследници на Г. А., който на 18. 02. 1908 г., с продавателен запис от същата дата, купил нива от 5 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „М. рудин“, при съседи: Н. М., братя С., М. К. и пасбище. Владял закупения имот до смъртта си през 1957 г., а след смъртта му владение върху имота са упражнявали наследниците му. Имотът не бил включен в извършената между наследниците му през 1958 г. съдебна делба. Твърдят, също, че имотът не е бил обобществяван и отнеман от Г. А. или наследниците му и не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. По първия КП от 1940 г. имотът бил нанесен като имот пл. № …., целият от 5 дка, по следващия КП от 1975 г. – като имот пл. № …. от 5 дка, а по последния КРП от 1992 г. част от 1961 кв.м. от имот пл. № …. от 5 дка се включва в регулация (за 1632 кв.м. се отреждат парцели …. и …., 23 кв.м. се предвиждат за [улица] кв.м. се придават към съседни парцели), а останалата част от 1485 кв. м. от имот пл. № …., която е и предмет на предявения иск, остава извън КРП и е нанесена като част от имот № …. по КВС, целият от 2,491 дка, а в скица-проект № Ф02216/17. 11. 2014 г. на ОСЗ – гр. Драгоман – като самостоятелен имот № …. с площ от 1458 кв.м. Твърди се, че ответникът Т. М. купил от М. С. имот № …. по КВС, с площ от 2491 кв.м., в който се включват и претендираните от ищците 1458 кв.м. Праводателката на ответника, легитимирала се при изповядване на сделката с влязло в сила решение № ДН27/16. 10. 2005 г. на ОСЗГ – гр. Драгоман и удостоверение за наследници на Х. П. М., никога не е била собственик на процесната част от имота и въобще тя и наследодателката й не са притежавали имот в тази част на местността „М. рудин“, поради което и договорът за продажба не е породил придобивно действие за ответника. Иска се признаване за установено по отношение на същия, че ищците са собственици на земеделски имот – горска нива, находящ се в [населено място], м. „М. рудин“, нанесена като самостоятелен имот № …. в скица-проект № Ф02216/17. 11. 2014 г. на ОСЗ – гр. Драгоман.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на производството, както и за неоснователност на иска за собственост по съображения, че имотът подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, реституиран е на М. С. Д., а последната му е прехвърлила собствеността с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …./…. г.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че не е доказано спорният имот от 1458 кв.м., нанесен като самостоятелен имот № …. в скица-проект № Ф02216/17. 11. 2014 г. на ОСЗ – гр. Драгоман и съставляващ част от имот № …., целият от 2491 кв.м., да се включва в имота, описан в продавателния запис от 18. 02. 1908 г., закупен от наследодателя им Г. А.. Приел е за недоказано и твърдението на ищците, че имотът не е обобществяван или отнеман от тях или наследодателя им, поради което и не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Представеният н.а. № …./…. г., издаден по обстоятелствена проверка, с който ищците са признати за собственици по давност на процесния имот, не е обсъден, като неотносим към делото, по съображения, че липсва позоваване на придобивна давност. Прието е, че ответникът Т. М. е провел успешно насрещно доказване на правото си на собственост и е установил, че е придобил имота с договор за продажба, сключен с н.а. № …./…. г., с М. С. Д., както и че прехвърлителката е била придобила продадения имот по наследство от Х. П. М. и възстановяването му с решение № ДН27/16. 10. 2005 г. на ОСЗГ – Драгоман, постановено след уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Въззивното решение е валидно и допустимо. Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на акта, поради произнасяне по непредявен иск, предвид наличието на несъответствие между описанието на спорния имот в решението и този по исковата молба. В мотивите към въззивното решение и в диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение спорният имот е описан като част от 1485 кв.м. от имот № 008042 по КВС на [населено място], м. „М. рудин“, целият с площ от 2491 кв.м., която част от …. кв.в. е отразена като самостоятелен имот № …. в скица-проект№ Ф02216/17. 11. 2014 г. на ОСЗ – гр. Драгоман и представлява частта от имот № …., останала извън регулация по КРП от 1992 г. В исковата молба спорният имот е описан като горска нива в м. „М. рудин“, [населено място], с площ от 1,485 дка, съставляваща имот № …. по скица-проект № Ф02216/17. 11. 2014 г. на ОСЗ – гр. Драгоман. От съпоставката на описанията е видно, че както въззивният, така и първоинстанционният съд са се произнесли по предявения иск за собственост относно спорния имот от 1, 485 дка. Не води до извод в обратния смисъл обстоятелството, че в диспозитива на решението е описано ситуирането на имота не само съобразно скица-проект за изменение на КВС, на която същият е нанесен като самостоятелен имот № …., но и съобразно действащата към издаването на скицата-проект КВС, според която спорният имот от 1, 485 дка съставлява част от имот № …. по КВС, целия от 2491 кв.м.
Основателни са оплакванията за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Въззивният съд е допуснал нарушение на чл. чл. 195 и 269 ГПК и не се е съобразил с указанията по прилагането на цитираните норми, дадени с ТР № 1/13 г., точка 3. Въпреки оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на фактическия извод на първоинстанционния съд за липса на идентичност между имота по продавателния запис от 1908 г. и процесния имот (оплакването е за несъответствие на този извод със заключението на съдебно-техническата експертиза и събраните по делото писмени доказателства – продавателен акт от 1908 г., скици от първия КП от 1940 г., от следващия КП от 1975 г. и от последния КРП от 1992 г.) и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд не е допуснал експертиза за установяване на идентичност между спорния имот и имота, описан в продавателния запис от 1908 г., а същевременно е приел неоснователност на иска, поради недоказване на обстоятелството, че процесният имот се включва в имота, придобит от наследодателя на ищците с продавателния запис от 1908 г.
Основателно е и оплакването за допуснато нарушение на чл. 164 ГПК. С въззивната жалба е поискано допускане разпит на свидетели – преки съседи на имота за установяване на границите му, както и на обстоятелството бил ли е отнеман от собствениците, от кого е бил ползван към образуване на ТКЗС и след коопериране на земеделските земи в местността. Въззивният съд е оставил без уважение това доказателствено искане по съображения, че е недопустимо установяване на тези факти със свидетелски показания.
Основателно е и оплакването за неправилност на атакувания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че процесният имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като по КРП от 1992 г. е изключен от кадастралния план и нанесен в плана на новообразуваните имоти, както и поради постановеното в полза на праводателката на ответника реституционно решение по чл. 14 ЗСПЗЗ. Не е изследвал дали имотът е бил обобществяван, коопериран или отнет от собствениците му на някое от основанията, посочени в чл. 10, ал. 1- ал. 14 ЗСПЗЗ, в които хипотези същият би подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на окръжния съд на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия.
При новото разглеждане на делото следва да се допусне съдебно-техническа експертиза със задача да установи включва ли се процесният имот в имота, описан в продавателния запис от 18. 02. 1908 г. Следва и да се уважи доказателственото искане на въззивниците за допускане на гласни доказателства за установяване границите на имота, както и на твърдението им, че имотът винаги е бил ползван от наследодателя им Г. А., а след смъртта му – от наследниците му (във връзка с твърдението им, че имотът никога не е бил обобществяван, коопериран или отнеман от собствениците му). При преценка основателността на иска следва да се съобрази подлежи ли имотът на реституция по ЗСПЗЗ, а във връзка с придобивното действие на продавателния запис от 1908 г. да се съобрази действалият в периода 1920-1951 г. Закон за урегулиране неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти (обн. ДВ, бр. 85/19. 07. 1920 г., отм. Изв., бр. 16/23. 02. 1951 г.).
Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да се реши от въззивния съд, съобразно изхода на спора.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 566 от 20. 12. 2016 г. по гр. д. № 601/2016 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: