Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
София, 08.09. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 27.03.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 70 /2009 година
Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по предявения от ТД”М”А. , гр. П. иск, с правно основание чл.47,т.3 и т.5 ЗМТА срещу ТД ”Л” О. , гр. С. за отмяна на постановените от АС при БТПП решения: основано от 31. 07. 2008 год. и за поправка на ЯФГ от 31.10.2008 год., двете по ВА. № 120/2007 год..
С първото решение, чиято отмяна се иска са уважени частично до размера на сумата 253 623.08 лв. предявените от ищеца срещу ответника ”Л”О. , гр. С. при условията на обективно кумулативно съединяване първоначални искови претенции за заплащане на сума, възлизаща в общ размер от 549 806.85 лв. и произхождаща от договорно неизпълнение по договор от 31.10.2005 год. за СМР на обект ”Производствено – складов комплекс и административна сграда”, находящи се в УПИ * ХХVІ, кв. 27 по плана на промишлена зона „С” гр. Б., като в останалата част, за размера над присъдената сума, така предявените искове са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение са уважени частично до размера на сумата 167 446.95 лв. и предявените от ”Л”О. , гр. С., в качеството му на възложител по горепосочения договор за СМР, срещу първоначалния ищец насрещни искове, произтичащи от договорно неизпълнение на строителя, изразяващо се в направени от възложителя разходи за отстраняване последиците на некачествено изпълнени СМР по вина на изпълнителя, неустойка за забава, разходи за охрана на обекта и платени, но неизвършени, поради виновно неизпълнение от длъжника на СМР, като в останалата част до пълния заявен размер от 340 280 лв. насрещните искове също са отхвърлени като неоснователни.
С второто решение на АС при БТПП е отстранена ЯФГ, допусната в диспозитива на горепосочения арбитражен акт от 31. 07. 2008 год. относно: размера на присъдената на насрещния ищец в р.ІІ т.1 от НИ сума ; размера на отхвърлената неустойка, както и конкретния размер присъдени на страните в арбитражното производство разноски.
Инвокираните от ищеца основания по чл.47, т.3 и т.5 ГПК, в редакцията на нормата, публикувана в „ДВ,бр.46/2002 год., са обосновани със съображения за неарбитрируемост на спора по три от предявените срещу първоначалния ищец насрещни искови претенции и отсъствие на връзка между разрешения по посочените насрещни искове спор с процесния договор за строителство от 31. 10. 2005 год.
Според ищеца, доколкото в чл.71 на така сключения договор, под формата на арбитражна клауза е инкорпорирано арбитражно споразумение, касаещо само възникнали във вр. със същия спорове между страните, тези за заплащане на вреди от охрана на обекта за посочения от насрещния ищец период, както и за заплащане на разходи за поправка на неточно изпълнени в качествено отношение СМР, при отсъствие на установено договорно неизпълнение от длъжника не подлежат на разглеждане от арбитражен съд.
Останалите въведени с исковата молба твърдения са за драстични нарушения на основаните принципи на гражданския процес и на установените за арбитражното производство процесуални правила, при които са постановени атакуваните решения на АС, противопоставящи по недопустим от правото начин същите с обществения ред на Република България.
Ответната по иска страна е възразила срещу основателността му, излагайки подробни съображения в представени по делото бележки, поддържани и в съдебно заседание.
Върховният касационен съд в настоящия състав на второ отделение, търговска колегия, като взе предвид датата на подаване на исковата молба, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съобразно правомощията си и изискването на чл.188,ал.1 ГПК/ отм./, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът, основан на чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.48 ЗМТА и е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция по чл.47, т.3 ЗМТА е неоснователна и на двете въведени от законодателя със сочената норма основания.
В арбитражното производство настоящият ищец ТД ”М” А. , гр. П. е направил и поддържал заявеното и в настоящето производство възражение за неарбитрируемост на спора по три от предявените с насрещната искова молба обективно съединени иска, излагайки в тази вр. същите доводи, че последните не са свързани и не произтичат от процесния договор, поради което по отношение на тях арбитражното споразумение между страните е неприложимо.
Доколкото, обаче, визираното в разглежданата законова хипотеза на чл. 47, т.3 ЗМТА първо основание е всъщност относимо към допустимостта на арбитража и касае валидността на постановеното арбитражно решение, от значение за основателността на исканата по този ред отмяна е въведеният предмет на спора по заявените в обективно съединяване насрещни искове.
Обстоятелството, че същите имат облигационен характер и касаят частноправен спор между страните по делото, в качеството им на търговци, обосновава правен извод, че не попадат в обхвата на изрично предвидените от законодателя в чл.9, ал.1 ГПК / отм./ изключения, могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение и са арбитрируеми, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече отмяната на решенията- /основно и обусловеното от него за ЯФГ/ на АС при БТПП на горепосоченото основание.
Недоказано е и второто визирано в чл.47, т.3 ЗМТА, основание за отмяна.
То е мотивирано от ищеца с процесуалното поведение на решаващия орган, което според него е изключило възможността арбитражното производство да бъде проведено в съответствие с изискванията на чл.22 ЗМТА, пряк израз на принципите на равенството и състезателност, присъщи на гражданския процес основни принципи, които се включват в понятието „обществен ред” по вложения от законодателя смисъл в соченото по- горе основание.
Вярно е, че макар и конвенционален арбитражният процес е подчинен на присъщите на гражданското съдопроизводство общи принципи за равенството на страните и правото им на участие при разглеждане на делото т.е. на състезателното начало.
Същевременно като прогласени от Конституцията на страната – чл. 121, ал.1 и ал.2 КРБ, тези основни принципи на правовия ред, заедно с императивните норми от публичен характер, също конституционно установени, са свърхповелителни и поради основополагащото им значение за правопорядъка, бранещ основните ценности на обществото на даден етап от неговото развитие, нарушението им, както поддържа и ищецът би обусловило приложение на соченото основание.
Разглежданият случай, обаче, не попада в тази хипотеза, поради следното:
Изложените в съобразителната част на постановеното арбитражно решение /основно и за поправка на ЯФГ/ подробни и аргументирани съждения на АС при БТПП, както и осъществената от същия правораздавателна дейност при постановяване на арбитражния акт, не обосновават правен извод за съставомерно несъответствие с обществения ред в страната.
Не би могло да се сподели, поради противоречието му с фактите по делото, твърдението на ищцовата страна, че процесуалното поведение на АС при събиране и оценка на доказателствата е довело до нарушаване принципа на равнопоставеност на страните и на състезателното начало.
Видно от протоколите на проведените заседания всички доказателствени искания на първоначалния ищец са били уважени, вкл. за разпит на свидетели, за назначаване и изслушване на съответните експертизи, както и са отлагани арбитражни заседания по негово искане за ангажиране на допълнителни доказателства.
В съответствие с основните принципи на гражданското производство, на които ищецът се позовава нему е осигурена и реална възможност да оспори в арбитражното производство съответните приети заключения на техническата и счетоводна експертизи /л.415/, като по искане на същия в о.з. от 31.01.2008 год. е допусната, а впоследствие и изслушана тричленна комплексна съдебно- техническа експертиза, в състава на която е включено и в.л. посочено от ищцовото ТД, изслушани са всички наведени в тази вр. и по предмета на спора доводи и възражения на последното.
Следователно изложеното позволява да се приеме, че при разглеждането на делото в арбитражното производство за зачетени всички надлежно извършени от ищеца процесуални действия, свързани с установяване вида и количеството на изпълнените от него СМР, стойността на извършената работа, както и начина на изпълняване задълженията на възложителя, произтичащи от сключения помежду им договор.
Що се касае до въпроса за оценъчната дейност на така събраните доказателства от решаващия орган, то обстоятелството, че в съобразителната част на арбитражното решение / основано и за поправка на ЯФГ/ същият е изложил на подробно на близо 60 страници фактически и правни съображения относно крайния правен резултат по делото, мотивирани убедително със събраните по делото доказателства, чиято доказателствена сила не е зачетена по недопустим от процесуалните норми начин, като е налице и позоваване на възприетата след съпоставянето и с останалите доказателства, комплексна счетоводно- техническа експертиза, даден е и отговор на всеки един довод на страната по отделните искове, обуславя правен извод за неоснователност на твърдяното противоречие на постановеното решение, като съдържание и начина на постигането му с обществения ред в страната, вкл. поради извращаване доказателствената сила на отделните приложени доказателства.
Доколкото конкретно посоченото в исковата молба, като необосновано изключено от доказателствения материал от делото, писмено доказателство – протокол на ЦМСЛ № 25 от 24.02.2006 год. за извършените проби за постигнатите показатели на плочната основа от трошен дребен камък е бил предмет на подробно обсъждане от АС във вр. с твърдението на насрещния ищец за неточното, в качествено отношение, изпълнение на част от възложените на ищеца като изпълнител СМР и при съпоставката му със заключението на тричленната техническа експертиза е отречена доказателствената му сила на частен свидетелстващ документ, то не е налице накърняване правото на защита на страната, по начин недопустимо нарушаващ основните принципи на равенство и състезателност и чрез тях – установения в страната обществен ред.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че в случая оплакването на ищеца, така както са изложени конкретните факти и обстоятелства във вр. въведеното в исковата молба специфично отменително основание, всъщност се свежда до правилното приложение на правилата на логическото мислене при възприемане на фактическата обстановка въз основа на обсъдените доказателства, което обаче, като свързано с обосноваността на арбитражния акт, касае неговата правилност и се явява извън предмета на настоящето производство.
Отделен в тази вр. е въпросът, че доколкото с гражданския процес е предвидена възможност да се изключат от доказателствения материал допустими, относими и необходими доказателства, то само по себе си игнорирането на част от доказателствата от решаващия орган, при аргументирана негова преценка не може да обуслови противоречие с обществения ред по см. на т.3 на чл.47 ЗМТА, дори и да е налице процесуална незаконосъобразност на постановеното решение.
Що се касае до представеното в настоящата инстанция писмено доказателство- изходящ от „Л” О. , факс- писмо с изх. № 111 от 01.03.2007 год., то същото, представено за първи път в настоящето производство е неотносимо към сочените основания за отмяна, поради което не следва да се обсъжда.
Искът за отмяна на решението на осн. л.47,т.5 ЗМТА също е неоснователен.
Съпоставен петитума на исковете- първоначални и насрещни с диспозитива на постановеното арбитражно решение не дава основание да се приеме произнасяне от страна на АС по въпроси, извън предмета на спора.
Същевременно обстоятелството, че с постигнатото арбитражно споразумение, материализирано в клаузата на т.71 от р.”Общи условия” на процесния договор, страните по делото изрично са се договорили, че то е относимо към всички спорни въпроси, възникнали по изпълнение на този договор, обуславя правен извод, че заявените обективно съединени насрещни искове, в които изрично насрещният ищец се е позовал на договорно неизпълнение на задължения на строителя, вкл. и на задължението му да осигури охрана на обекта, попадат в обхвата на предвидените в арбитражното споразумение спорове.
По изложените съображения предявеният на осн. чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На ответника в настоящето производство ТД ”Л” О. , гр. С., на осн. чл.64, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК/ отм./ следва да бъдат присъдени направените от него, своевременно поискани деловодни разноски в размер на сумата 22 000 лева/ двадесет и два хиляди лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.03.2009 год., приложен по делото.
Водим от горното и на осн. чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА, настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”М” А. , гр. П. срещу ”Л” О. , гр. С. иск за отмяна на решение от 31.07.2008 год. и решение от 31.10.2008 год., двете постановени по в. д. а. № 120/2007 год. на АС при БТПП , със седалище гр. С., като неоснователен.
ОСЪЖДА ”М” А. , гр. П. да заплати на ”Л” О. , гр. С. сумата 22 000 лева / двадесет и два хиляди лева/, направени от ответника деловодни разноски за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: