1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
София 09.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1155/2011 година.
Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.
Образувано е по молба на И. И. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение от 25.10.2010 год. постановено по гр. дело № 650/2008 год. на Самоковски районен съд,с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по делото на основание чл.83 ал.2 ГПК.
В молбата за отмяна се твърди,че неправилно първоинстанционния съд го е задължил да внесе държавна такса по подадената частна жалба срещу определението,вместо да я изпрати по компетентност на въззивния съд,в резултата на което е постановил връщането й.Разпореждането е оставено в сила от въззивния съд,но в определението е посочен грешен номер на частното производство.Касационната инстанция не е допуснала до касационна проверка въззивното определение и е „оставила без правен коментар доводите за невалидност и недопустимост на първоинстанционното определение”.Счита,че гореизложените факти и обстоятелства са в обхвата на чл.303 ал.1,т.1 ГПК.Освен това,счита,че е налице и основанието на чл.303 ал.1,т.5 ГПК.Твърди,че не е знаел,че ВКС ще откаже да следи служебно за валидността и допустимостта на инстанционните определения, поради което е бил „лишен от възможността да участва в делото,поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могъл да преодолее”.С допълнителна молба прави искане за преюдициално запитване до съда на ЕО в Л. на основание чл.628 ГПК във връзка с тълкуването на чл. 47 от Х. на основните права на ЕС.
Ответникът по молбата за отмяна не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на І го, разгледа молбата и провери съдебния акт, чиято отмяна се иска, с оглед на посочените отменителни основание и съобразно изискванията на чл.303 и сл.ГПК.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 т.2 и т.5 ГПК, от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С определение от 25.10.2010 год.на районен съд-С. е оставено без уважение искането на молителя А. за освобождаване от внасяне на държавна такса.Тъй като не е отстранил нередовността на подадената частна жалба срещу обжалваното определение,съдът е постановил връщането й и е отказал да удължи срока за отстраняване на нередовността й.Това определение е потвърдено от въззивната инстанция, чийто съдебен акт касационния съд не е допуснал до касационна проверка на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК,приемайки,че частните жалби срещу определенията,с които се отказва освобождаването от заплащане на такси и разноски следва да отговорят на изискванията за редовност,визирани в чл.275 ал.2 вр.чл.261,т.4 ГПК,които норми не се нуждаят от тълкуване,а по тях е налице и многобройна практика.
Н. обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303 ал.1, т.1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора.Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В настоящия случай не се представят писмени доказателства и не се твърдят нови обстоятелства.Следва да бъде отбелязано,че молителят не се позовава на основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК,а прави общите оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното от него определение, процесуалния ред за което е изчерпан с произнасянето на ВКС по частната касационна жалба.Тези оплаквания могат да се заявят само по реда на редовното касационно обжалване,а не по извънинстанционния ред за контрол на влезли в сила решения/определения по чл.303 ГПК на изрично предвидените в него основания за отмяна.
За да е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, следва да се установи, че страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото, поради невъзможността й да се яви лично или чрез повереник,поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата.
Не са налице и основанията на чл.628 ГПК за преюдициално запитване до ЕС в Л. ,тъй като не се касае за тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право, а на националното законодателство. Съдът на Европейските общности се сезира с преюдициално запитване,тогава когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови съдебно решение.
При изложените съображения молбата за отмяна на предявените основания се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Първо отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. И. А. за отмяна на основание чл.303 ал.1 ,т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила определение от 25.10.2010 год. постановено по гр. дело № 650/2008 год. на Самоковски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: