3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 10.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3678/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 84 от 7.11.2014 г. по гр.д.№ 120/ 2014 г. на районен съд [населено място], потвърдено с решение № 179// 17.04. 2015г. по гр.д.№ 65/ 2015г. на окръжен съд- Велико Т. е уважен предявеният от Г. И. Г. против Държавата отрицателен установителен иск, като е признато за установено, че държавата не е собственик на идеални части от два недвижими имота, находящи се в [населено място], [община].
От страна на държавата, представлява от областния управител на област Велико Т. е подадена касационна жалба срещу въззивното решение, в която на първо място се поставя въпросът за допустимостта на въззивното решение. По съществото на спора се твърди, че решението е и неправилно, тъй като държавата е собственик на процесните имоти.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска касационното обжалване да се допусне по въпроса за процесуалната допустимост на решението, тъй като същото е постановено в противоречие с ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че ако ищецът не докаже твърдението си за наличие на правен интерес от иска, производството по делото следва да се прекрати. Развиват се доводи и за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допустимостта на касационното обжалване, като се представя и съответната съдебна практика.
Ответникът Г. И. Г. оспорва жалбата, както и основанията за допускането й до разглеждане.
От представените по делото данни за цената на имотите, предмет на спора, е видно, че вторият претендиран имот от 884/ 2884 ид.ч. от ПИ № 77178.353.18 е с цена по-ниска от 5000 лв. / 1855 лв. за 884 кв.м./, поради което и на основание чл.288, ал.2 ГПК в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
В частта относно имот ПИ 77178.353.17 жалбата е процесуално допустима, тъй като цената на имота за 2407 кв.м. е 5052 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че от имот 77178.353.18 ищецът е закупил с нот. акт № 196/ 2003г. около 2500 кв.м., а за разликата до 4907 кв.м. не разполага с титул за собственост, въпреки твърдението му, че той, както и праводателите му са владяли тази част и са я придобили по давност. Правният си интерес от предявяване на иска обосновава с желанието да установи правото на собственост чрез обстоятелствена проверка, но му било отказано издаването на удостоверение, че имотът не е държавна собственост. От друга страна държавата актувала имота като държавен- А. № 42 12.08.2013 г., като посочила за основание чл. 68, ал.1 З. и чл.104, ал.1, т.9 ППЗДС. Поддържа се довод, че имотът е станал държавна собственост още през 1951 г. на основание чл.6, пр.второ от Закона за собствеността в редакцията му от 16.11.1951 г. Съдът е уважил предявения отрицателен установителен иск и приел, че държавата не е собственик, тъй като в съставния А. не е посочено годно правно основание, а и не е доказано наличието на такова, по силата на което имотът да е станал държавна собственост.
Правните въпроси, по които се иска допускане на обжалването, са изведени от горните решаващи мотиви на въззивния съд за уважаване на иска.
Първият правен въпрос по делото е за правния интерес от отрицателния установителен иск и дали такъв интерес е налице, когато ищецът твърди, че е придобил имота по давност и е започнал процедура за обстоятелствена проверка.
Вторият въпрос е за разпределяне на доказателствената тежест и дали при наличие на съставен А., необороен от ищеца, държавата следва да доказва правото си на собственост, като тук се поддържа противоречие с р.№ 44/ 3.08.2010 г. по т.д.№ 678/ 2009г., І т.о. и р.№ 321/ 14.10.2011 г. по гр.д.№ 1167/ 2010 г., І г.о.
Третият въпрос е за това следва ли държавата да доказва собствеността си за имот, който се намира в околовръстния полигон и може ли по презумпция да се приеме, че имоти в такъв полигон са с неустановена собственост, докато някой не установи противното.
Четвъртият правен въпрос е за приложението на чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК-относно задължението на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички доказателства, както и доводите на страните и да мотивира решението си, като се сочи задължителна практика на ВКС по тези въпроси.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне по първия от поставените въпроси, а именно по въпроса за правния интерес от иска. Съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВК касационното обжалване може да се допусне и служебно, когато въпросът се свежда до евентуалната допустимост или недопустимост на въззивното решение, а правният интерес от предявения отрицателен установителен иск има пряко отношение към този въпрос.
Касационното обжалване се допуска по въпроса за правния интерес и поради обстоятелството, че в ТР 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е указано каква доказателствена тежест носят страните по отрицателния установителен иск, а именно, че ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът- фактите, от които произтича оспорваното от ищеца право. Наведените в изложението към касационната жалба въпроси изискват проверка на даденото от въззивния съд разрешение относно правния интерес на иска, поради което касационната жалба следва да се допусне до разглеждане.
Останалите въпроси са по съществото на спора и по тях следва да се вземе отношение след като се реши дали предявеният иск е бил допустим.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 5012/ 19.05.2015 г., подадена от министъра на регионалното развитие против въззивно решение № 179/ 17.04. 2015г. по гр.д.№ 65/ 2015г. на Окръжен съд- Велико Търново в частта относно ПИ № 77178.353.18.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Д. касационно обжалване на решение № 179/ 17.04. 2015г. по гр.д.№ 65/2015г. на Окръжен съд- Велико Търново в останалата част.
Указва на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса от 25 лв., като в същия срок представи в съда и вносния документ.
При неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: