О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
Гр.София, 13.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2584/2016 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] П. срещу Решение № 4068/1 август 2016 г. по в.гр.д.№ 450/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение на РС Петрич № 65/17 март 2016 г. по гр.д.№ 999/2015 г. по описа на същия съд. С първоинстанционния съдебен акт е уважен установителен иск за мораторна неустойка 21 467,60 лв. по договор между страните, сключен на 7.10.2013 г., предявен по реда на чл.422 ГПК. С решението на Петричкия РС е признато за установено, че касаторът [фирма] дължи на [фирма] сумата 21 467,60 лв., представляваща неустойка по чл.6 от цитирания договор за забавено плащане на възнаграждение 17 427 лв. по фактура № 124/1.11.2013 г. за периода 15.02.2014 г. – 23.10.2015 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1337/30.10.2015 г. по частно гр.д.№ №874/2015 г. на Петричкия РС. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска.
В срока за отговор на жалбата ответникът по касация [фирма] изразява становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обоснован от жалбоподателя с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
Ако с влязло в сила съдебно решение бъде уважен иск за заплащане на дължима за определен период сума, обвързани ли са страните от силата на пресъдено нещо по отношение на претенция, касаеща друг период, който не е предмет на второто дело;
В противоречие с добрите нрави ли се явява мораторна договорна неустойка в размер на 0,2% от главницата за всеки ден забава, когато същата е уговорена само в полза на едната страна по договора и обезпечава изпълнението на парично задължение и обвързва ли страните неустоечна клауза по договор, чието действие е било прекратено.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните в рамките на правомощията си по чл.288 ГПК приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Благоевградския окръжен съд и не страда от дефекти, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на Петричкия РС за уважаване на иска, въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 131/2014 г. по описа на Петричкия РС между същите страни е признато, че процесният договор е породил валидни задължения за плащане на възнаграждение и неустойка за забава, начислена за период, предхождащ този по настоящото дело, поради което е недопустимо пререшаване на спора за валидността на неустоечна клауза на чл.6, но е изложил в мотивите си и изчерпателни съображения за действителността й, преценена към момента на сключване на договора спрямо присъщите на неустойката функции в съответствие с постановките на т.3 на ТР № 1 от 15 юни 2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Приел е, че не е налице противоречие на клаузата с добрите нрави, тъй като неустойката не е уговорена с единствена цел да надхвърли присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Натрупаното значително по размер задължение по чл.92 ЗЗД е последица единствено от поведението на неизправния възложител и продължителната забава, която не би могла да се предвиди към момента на сключване на договора. Съотношението между начислената неустойка и обезвреда в размер на законната лихва за процесния период /7 към 1/ е обусловено от продължително виновно неплащане на фактурираното възнаграждение след падежа, а не от начина на уговарянето на неустойката – 0.2% върху ЗАБАВЕНАТА СУМА. Приет е за неоснователен и доводът за недължимост на неустойката поради прекратяване облигационната връзка между страните с изтичането срока на договора, което не изключва отговорността за последиците от неизпълнението и дължимостта на уговорената за забава неустойка. Указанията на ТР № 7/2013 г. от 13.11.2014 г. по ТД № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на които се позовава жалбоподателят, са приети за неотносими към спора, доколкото в случая не е налице разваляне на двустранен договор поради виновно неизпълнение на длъжника.
Процесуалният въпрос по т. 1 от изложението не е ясно и пълно формулиран. Разгледан в контекста на оплакването за необсъждане на възражението за недействителност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави като преклудирано в друг процес, приключил с влязло в сила осъдително решение за мораторна неустойка, дължима на основание на същия договор за предходен период, въпросът за обективните предели на силата на пресъдено нещо не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за действителност на клаузата на т.6 от договора. Въпреки констатациите му за преклудиране на възражението за нищожност на клаузата за неустойка, въззивният съд го е обсъдил и е изложил мотиви за неговата неоснователност, съобразени със задължителната практика на ВКС, формирана в тълкувателни решения. Правните му изводи по предмета на спора са обусловени от разрешаването на материалноправния въпрос за условията, при които уговорката за плащане на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение е нищожно поради противоречие с добрите нрави. Формулираният от касатора въпрос по т.1 на раздел ІІ от изложението му е разрешен в съответствие с възприетия критерий за нищожност на неустойка, уговорена в търговски договор, поради накърняване на добрите нрави, в т.3 на ТР № 1/2009 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Съдилищата са се произнесли по релевираното с отговора на исковата молба правоизключващо възражение за нищожност на неустоечната клауза поради уговаряне на висок лихвен процент – 0,2 % на ден, без краен предел и фиксиран срок, до който може да се начислява неустойката, без ограничение и лимитиране под някакво условие, като са приели в съответствие с цитираното тълкувателно решение и формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, че уговореният процент и липсата на определен краен срок не могат да обосноват извода, че мораторната неустойка е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прието е, че натрупаният дълг е в пряка зависимост от поведението на възложителя, допуснал продължителен период на забава – 616 дни съдебният акт на въззивния съд е съобразен с дадените задължителни разрешения на въпросите дали неустойката в търговския договор би могла да бъде нищожна само поради уговарянето й без краен предел и фиксиран срок за начисляване и дали представлява нарушение на добрите нрави неколкократното превишаване на обезвредата по чл. 86 ЗЗД от неустойката за съответния период. Решаващият за изхода на спора правен извод на въззивния съд, че уговореният начин за формиране на неустойката сам по себе си не обуславя нищожност поради противоречие с добрите нрави и е в съгласие с признатата договорна автономия по чл.9 ЗЗД, не е в противоречие със задължителната за въззивната инстанция съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, и с постановките на ТР № 1/2009 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, поради което следва да се приеме, че отсъства допълнителното селективно основание, на което касаторът се позовава.
У. отговор на втория материалноправен въпрос в Раздел ІІ на изложението – Обвързва ли страните неустоечната клауза по договор, чието действие е било прекратено с изтичането на срока му – също не е в противоречие с практиката на ВКС, а ТР № 7/2013 г. от 13.11.2014 г. по ТД № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към хипотезата на прекратяване на облигационната връзка, породена от договор, с изтичането на срока му. Съобразно цитираното тълкувателно решение не се дължи неустойка за забава по чл.92 ал.1 ЗЗД когато двустранен договор, който не е за продължително и периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, заплащането на мораторна неустойка в хипотезата на разваляне с обратно действие не се дължи, тъй като вземането за нея произтича от договор, който се счита за несключен, докато прекратяването на договора с изтичането на уговорения в него срок на действие не заличава с обратна сила последиците от сключването му, клаузите на сделката и не освобождава неизправната страна от отговорността за неизпълнение на договорно поетите задължения.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице соченото допълнително селективно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по отношение на втория материалноправен въпрос.
Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 4068/1 август 2016 г. на Благоевградския окръжен съд по в.гр.д.№ 20161200500450/2016 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: