1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр.София, 16.06.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2117 описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.03.2016г. по гр.д.№1428 / 2015г., с което ОС Велико Търново е отхвърлил искове с правно основание чл.240 и 86 ЗЗД.
Жолбоподателят И. И. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът С. М. Н., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е отхвърлил исковете, предявени от И. И. против С. Н. за заплащане на сумата от 5900лв., представляваща предоставен паричен заем по договор от 08.03.2013г., както и сумата от 1108,78лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 5900лв. за периода от 01.04.2013г.-датата на забавата до 06.02.2015г.-датата на предевяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.02.2015г. до окончателното и изплащане .
Установено е, че ищецът- жалбоподател, като едноличен собственик и управител на [фирма] – [населено място], по силата на договор с [фирма] София , е дилър на бензиностанция № 4204 в [населено място]. Установено е, че в същата бензиностанция от 2007г. по силата на трудов договор работи А. Н. на длъжност „магазинер“, а от 2009г. по трудов договор работи и С. Н. -ответница по делото и негова майка, на длъжността „продавач-консултант“. Констатирано е, че на разходен касов ордер от 08.03.2013г. С. Н. е посочила, че „Днес 08.03.2013г. получих от И. И. -дилър 4204 сумата 5900лв. /изписано и с думи/, в присъствието на И. В.“ с подпис след последното. Прието е, с оглед заключението на изслушаната по делото съдебна-графическа експертиза , че ръкописния текст в РКО е написан от С. Н. и подписа за получил сумата е положен от същата.
Констатирано е, че с нотариална покана от И. И. с дата 21.03.2013г., връчена на 25.03.2013г. лично, ответницата по жалба е поканена да върне в срок до 01.04.2013г., при липса на уговорен срок, на основание чл.69, ал.1 .ЗЗД, сумата от 5900лв., дадена и по договор за заем, оформен с РКО от 08.03.2013г. Установено е, че с писмо от 29.03.2013г. С. Н. е възразила на поканата с писмо – отговор на нотариалната покана, в което е посочила, че между нея и И. И. няма сключен договор за заем и никога не е имала качеството на длъжник спрямо него. При тези данни съдът е счел, че ищецът не е доказал наличие на заемен договор и при наличие на различни хипотези относно факта на плащането, от факта на предаване на сумата не може да се презюмира наличие на такъв договор.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че предявения иск с правно основание в чл.240 ЗЗД за сумата от 5900лв., е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. Прието е , че в производството по иск с правно основание в чл.79, ал.1, вр.чл.240 , ал.1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а в конкретиня случай предаването на паричната сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, поради което не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи наличието на заемно правоотношение като източник на задължението с допустимите от закона доказателствени средства. Посочено е, че от представения РКО не може да се направи извод, че предаването на паричната сума е направено по силата на заемно правоотношение, както и наличие на съвпадащи насрещни волеизявления на страните за сключване на договор за заем и условията за неговото връщане. Съдът е посочил, че показанията на тримата свидетели , разпитани пред въззивната инстанция за предаване на сумата и за постигнати между страните уговорки за връщането й, не могат да бъдат кредитирани предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Посочил е, че при наличие на трудово правоотношение между ответницата и ищеца в качеството му на работодател на последната, не може да се приеме категорично, че процесното парично задължение отразено в разходен касов ордер , се основава на договор за заем.
При отхвърляне на главния иск по чл.240 ЗЗД като неоснователен и недоказан съдът е отхвърлил и акцесорния иск за заплащане на лихви за забава.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: при наличие на писмен документ за предаване на сума, надвишаваща 5000 лева, допустими ли са свидетелски показания за установяване на останалите елементи от договора за заем и забраната на чл.164, ал.1,т.3 ГПК приложима ли е. Прилага решение от 17.10.2014г по гр.д.№2902/2014г.- ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че са допустими свидетелски показания за обстоятелствата при които е сключен договор и за установяване действителната воля на страните, решение от 23.01.2014г. по гр.д.№483/2012г., І т.о. ВКС, в което е прието, че при наличие на документ за предаване на сумата няма забрана за установяване на останалите елементи на договора със свидетелски показания, и решение от 23.07.2010г. по гр.д.№856/2009г. ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че свидетелски показания са допустими за изясняване смисъла на постигнатите договорености между страните. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
При така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по въпроса при наличие на писмен документ за предаване на сума, надвишаваща 5000 лева, допустими ли са свидетелски показания за установяване на останалите елементи от договора за заем и забраната на чл.164, ал.1,т.3 ГПК приложима ли е в този случай е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед установената практика на ВКС, намерила израз и в представените от жалбоподателя решения.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
допуска касационно обжалване на решение от 07.03.2016г. по гр.д.№1428 / 2015г. на ОС Велико Търново.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 143 лева от И. И. И. в седмичен срок от съобщаването му за това, като представи доказателства за това в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: