3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 833/2009 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр.София, 28.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 833/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място], представлявано от синдика Д.Д. чрез процесуалния представител адвокат Св.Б. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 965/29.05.2009 год., постановено по гр.дело № 876/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд № 147/12.12.2008 год. по гр.дело № 2320/2007 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца-касатор в обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на [фирма]/в ликвидация/, [населено място] и [фирма], [населено място] правото му на собственост върху процесните недвижими имоти – дворно място с площ 18000 кв.м., съставляващо УПИ „Т.”, кв.9 ведно с построените в него производствени и стопански сгради и дворно място с площ 35400 кв.м. /ведно с намиращите се постройки/, представляващо УПИ ІV-192, кв.10 по плана на [населено място], Ю. индустриална зона, V-та част, както и да бъде осъден втория ответник да предаде на ищеца владението върху процесните имоти. Със същото решение е прекратено производството по въззивната жалба на [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място] в частта й, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по отношение искането по чл.431, ал.1 ГПК/отм./ за обезсилване на нот.акт № 127 по н.дело № 114/22.10.2002 год., нот.акт № 48 по н.дело № 415/2006 год. и нот.акт № 47 по нот.дело № 414/2006 год. на нотариус Н. Д. поради недопустимост на жалбата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че съдът е допуснал нарушение на чл.220, ал.1 ГПК като не е зачел влязлото в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд по гр.дело № 1551/2002 год. и е приел, че нищожността на вписването на апорта не влече нищожност на самия апорт. Навеждат се доводи, че не е спазена императивната разпоредба на чл.72, ал.2 ТЗ, тъй като оценката на непаричната вноска при учредяването на първия ответник е извършена от вещи лица от района на друг съд, а не от този извършил регистрацията на дружеството. Поддържа се становището, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти, тъй като нищожността на първата отчуждителна сделка води до нищожност и на последващите сделки.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Излага становище, че въззивното решение съдържа произнасяне по редица съществени правни въпроси, които най-общо формулирани са свързани с правната природа на апорта; дали установени пороци при вписването са от значение за статута на новообразуваното дружество; дали нищожността на вписването води до нищожност на самия апорт и действително ли е дружество, което е вписано с капитал от парична и непарична вноска, а впоследствие само непаричната вноска е обявена за нищожна.
Ответниците по касационната жалба [фирма]/в ликвидация/, [населено място], [фирма], [населено място], както и третите лица-помагачи [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] излагат становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от ищеца-касатор искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на двамата ответници правото му на собственост върху процесните недвижими имоти – два терена заедно със застроените стопански и административни сгради и съоръжения, намиращи се в Ю. индустриална зона по плана на [населено място], както и да бъде осъден втория ответник да предаде владението върху същите тези имоти. По делото е безспорно установено, че [фирма]/н./ е бил собственик на процесните имоти, включени в капитала му по реда на чл.17а ЗППДОП/отм./. Безспорно е също, че през 2002 год. същите са апортирани в новосъздаденото дружество [фирма], а впоследствие през 2005 год. с част от апортната вноска /по т.2.1/ е образувано [фирма], а с останалата част /по т.2.2/ е образувано [фирма], които две дружества с нотариални актове през 2006 год. са продали тези недвижими имоти на втория ответник [фирма], който ги владее в течение на процеса. За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че според чл.73, ал.4 ТЗ правото върху апортната вноска се придобива от новоучреденото дружество от момента на възникването му и представлява учредителна имуществена вноска, а не се касае до апорт, свързан с последващо увеличение на капитала на вече образувано дружество, поради което валидността на непаричната вноска като елемент от фактическия състав е свързана с действителността на учреденото дружество, с неговия капитал и учредители. При това положение е прието, че прогласената нищожност на вписването на апорта с решението на ОС-Пазарджик по гр.дело № 1551/2002 год. не води до нищожност на самия апорт и връщане на учредителната апортна вноска, тъй като това би довело и до недействителност на дружеството, което може да стане само чрез специалния иск по чл.70, ал.1 ТЗ предвид забраната в ал.6 на цитирания текст, според която по отношение учредяването на дружеството са недопустими исковете за установяване нищожност или недопустимост на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, чиято последица е прилагането на чл.498 ГПК/отм./. Действително, според чл.70, ал.1, т.6 ТЗ невнасянето на предвидения от закона капитал може да доведе до недействителност на учреденото дружество, но недействителността не може да се констатира инцидентно, а трябва да бъде обявена със съдебно решение по иск по чл.70, ал.1 ТЗ, предявен в едногодишен срок от учредяването. По делото е установено, че такъв иск е бил предявен от Окръжна прокуратура-П. и е бил отхвърлен с решение от 11.07.2003 год. по гр.дело № 1623/2002 год. на ОС-Пазарджик. В резултат на това съдът е направил решаващия извод, че с учредяването си първият ответник е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти-предмет на апорта, а последвалите разпоредителни сделки се явяват действителни и са произвели целеният транслативен ефект.
С оглед на изложеното и като взе предвид наведените доводи в касационната жалба настоящият състав на ВКС счита, че така постановеното решение съдържа произнасяне по следните релевантни за спора правни въпроси, а именно: 1. Допустимо ли е в производството по чл.108 ЗС инцидентно произнасяне по твърдение за нищожност на апортната вноска, включваща процесните недвижими имоти, ако апортът представлява учредителна вноска на дружеството, в чийто капитал са внесени имотите или това трябва да стане чрез специалния иск по чл.70, ал.1 ТЗ. 2. Установяването на порок при вписване на учредителна вноска води ли до нищожност на апорта и до недействителност на новоучреденото дружество с оглед разпоредбата на чл.70, ал.2 и ал.6 ТЗ. Отговорът на тези въпроси е от особено важно значение и е обуславящ за крайния изход на делото с оглед материалноправната легитимация на ищеца по предявените искове за собственост върху процесните недвижими имоти.
Доколкото приложените към жалбата решения на различни състави на ВКС и съдилища в страната са постановени по реда на отменения ГПК и предвид липсата на задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС по поставените правни въпроси, настоящият съдебен състав квалифицира основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно т.1 от цитираното тълкувателно решение. С оглед разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, тъй като ищецът е в открито производство по несъстоятелност, държавна такса не се дължи предварително, като делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
С оглед на изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 965/29.05.2009 год., постановено по гр.дело № 876/2009 год.
Делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба, за когато да се призоват страните чрез публикация в Държавен вестник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ