Р Е Ш Е Н И Е
№ 550
гр.София, 30.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №789 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. К. от гр. А., чрез пълномощника му адв. К, срещу решението от 21.11.2007г. по в.гр.д. №391/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 14.03.2007г. по гр.д. №377/2006г. на А. районен съд, са отхвърлени предявените от К. Н. К. срещу И. Л. Х., М. Х. Х., С. Г. Н., Г. С. Н., Г. С. Н. и ОСЗГ Р. искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.135 от ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Представя писмени бележки.
Ответницата И. Л. Х. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила по съображения в писмен отговор.
Ответниците М. Х. Х., С. Г. Н., Г. С. Н., Г. С. Н. и ОСЗГ/сега ОСЗ/ Р. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд след като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от К. Н. К. срещу И. Л. Х., М. Х. Х., С. Г. Н., Г. С. Н., Г. С. Н. и ОСЗГ Р. иск за прогласяване нищожност на сключения между С. Л. Х. във формата на н.а. №109/2003г., договор за покупко-продажба на имот №036005 по плана за земеразделяне на с. Р., общ. Руен, като противоречащ на закона – чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ и иск срещу същите ответници за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на сключения с н.а. №109/2003г. договор за покупко-продажба.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът за нищожност на договора поради нарушение на закона, е неоснователен, тъй като в чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ не е установена забрана да се продават земеделски земи, а павловият иск е приел за неоснователен поради това, че не е установено качеството на ищеца на кредитор на продавача по договора.
Решението е правилно.
Установено е, че с решение №Р23/12.12.1997г. на ОСЗГ Р. на основание чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ на С. М. Н. е възстановено правото на собственост върху имот №036005 по плана за земеразделяне на с. Р., общ. Руен. С решение от 19.02.2001г. по гр.д. №88/2000г. на А. районен съд е уважен предявения от К. Н. К. срещу С. М. Н. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като е прието за установено, че наследодателят на К. Н. К. – Н. К. П. , е бил собственик на нивата с площ от 5дка в местн.”П”, землището на с. Р. към момента на внасянето й в ТКЗС. Решението е влязло в сила на 29.07.2003г. с обявяване на касационното решение по гр.д. №161/2002г., с което е оставено в сила въззивното решение, с което е оставено в сила решението на районния съд. На 20.03.2003г. Стойко М. Н. продава имота на И. Л. Х. /по време на брака й с М. Х. Х./ с н.а. №109/2003г. С решение от 03.09.2004г. по гр.д. №241/2004г. на А. районен съд е отменено решение №23РЗ/15.09.2003г. на ОСЗГ- Р. и е признато на наследниците на Н. К. П. правото на възстановяване на собствеността на нивата от 5дка с план за земеразделяне. Решението е оставена в сила с решение от 31.01.2005г. по адм.д. №1013/2004г. на Бургаски окръжен съд. Ищецът К. К. е наследник на Н. П. становена е идентичност между нивата, предмет на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, възстановената с решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ на С. Н. , признатата за възстановяване с план за земеразделяне на наследниците на Н. П. и продадената от С. М. Н. на И. Л. Х.. С. Н. е починал през 2004г. и оставил за законни наследници ищците по делото.
Правилно въззивният съд е приел, че искът за нищожност на договора за покупко-продажба на земята поради противоречие с чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ, е неоснователен. Противоречието със закона като основание за нищожност на сделките означава противоречие с определена императивна правна норма или правен принцип относно начините за сключването на сделката, нейното съдържание, елементи или структура. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или техните наследници върху земеделски земи, което са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Правната на норма на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ не посочва договорите за продажба на земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за недействителни, нито предписва начините за сключването на сделката, нейното съдържание, елементи или структура, за да може да се приеме, че сделката е следвало да се подчини на тази норма.
Неоснователни са доводите за неправилност на въззивното решение и в частта по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът няма качеството на кредитор, поради което не е активно легитимиран да предяви иска по чл.135 от ЗЗД.становяването на собствеността върху земеделския имот към момента на обобществяването му по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е предназначено да определи кръга на лицата, в чиято полза следва да настъпи реституционния ефект, а влязлото в сила решение по спора за материално право е основание ОСЗГ да издаде ново решение, с което да промени ползващите се от възстановяването лица.спешно проведения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не придава на ищеца качество на кредитор на другата страна, нито разпореждането със земята, предмет на спора за собственост към момента на обобществяването й, представлява увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД. С оглед изложеното правилно с атакуваното въззивно решение е отхвърлен предявения отменителен иск като неоснователен.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 21.11.2007г. по в.гр.д. №391/2007г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: