ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 550
София, 09.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 992 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Я. като процесуален представител на Т. С. П. от [населено място] и Р. М. В. от София срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 06.ІV.2011г. по в.гр.д. № 65/2011г., допълнено в частта за разноските с решение от 25.V.2011г.
Ответниците по касационната жалба Т. С. Т. от [населено място] и Т. М. В. от София не са дали отговор по чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение ВТАС е отменил решението на Плевенския ОС от 08.ХІІ.2010г. по гр.д. № 411/2010г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Т. Ст.П. и Р. М.В. срещу Т. Ст.Т. и Т. М.В. искове за обявяване нищожността на направеното от Б. П. С., починал на 26.VІІ.2008г., саморъчно завещание.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че завещанието не е нищожно на твърдяното от ищците основание – че то съдържа две дати на съставянето му – 04.VІ.2008г. и 05.VІ.2008г. Прието е, че първата дата е посочена в началото на завещанието и текстът изрично сочи, че именно тя е начална на написването му. За втората дата е налице предположение, че е край на този процес – тя следва по време първата. Съдът се е позовал на показанията на св.В., че завещателят бил тежко болен, намирал се в болница, поискал да напише завещание, което започнал в 9 часа вечерта на 04.VІ.2008г. и го писал в продължение на часове в седнало положение в леглото до късно през нощта.
В изложението на Т. Ст.П. и Р. М.В. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. нищожно ли е саморъчно завещание, ако завещателят е вписал в него две различни дати; 2. следва ли да се приеме за действително саморъчно завещание, в което завещателят е вписал две различни дати на съставяне, ако в самия текст на завещанието не е посочено, че едната от тях сочи началото, а другата – края на процеса на изготвянето му; 3. допустимо ли е съдът да прави предположения, че едната дата сочи началото на съставяне на саморъчно завещание, а втората – неговия край, без в самия текст на завещанието да се съдържат такива изявления, в противоречие с три решения на състави на ВКС на РБ, постановени по реда на отменения ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените от касаторите въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са от значение за изхода на делото, тъй като с представените решения /№ 151/07.V.2009г. по грд. № 6379/2007г. на ВКС ІІ ГО, № 1050/21.Х.1991г. по гр.д. № 853/1991г. на ВС І ГО и № 601/08.ХІ.2005г. по гр.д. № 302/2005г. на ВКС І ГО/ се обосновава наличие на противоречива съдебна практика по тях.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 89 от 06.ІV.2011г. по гр.д. № 65/2011г., допълнено с решение от 25.V.2011г.
УКАЗВА на Т. С. П. и Р. М. В. в едноседмичен срок да представят доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 1024.43лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: