РЕШЕНИЕ
№551
гр.София, 01.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, III г.о. в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от
съдия Керелска…………………. гр. дело № 939 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.“а“ ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал. З ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по к. жалба на С. П. Т. от гр. Б. срещу решение №243 от 12.11.2007 год., постановено по гр.д. №1059/2006 год. на Софийски апелативен съд , с което е отменено изцяло решение №185/22.03.2004 год. на Окръжен съд гр. Б. по гр.д. №264/2003 год. и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от С. П. Т. против О. П. иск с пр.осн. чл. 1 ЗОДВПГ, сега ЗОДОВ, за заплащане на сумата 21 375 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди вследствие лишаване от ползване на недвижими имоти пл. №2321 и пл. №2322 в кв. 186 по плана на гр. П. за периода от 20.11.1997 год. до 18.03.2003 год., поради незаконни заповеди №220/11.03.1996 год. и № 1-С-151/01.06.1998 год. на Кмета на О. П. и С. П. Т. е осъдена да заплати по сметката на САС държавна такса в размер на 1 282,30 лв. държавна такса и 180 лв. разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл.218б,ал.1,б.“в“ ГПК/. Касаторката моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от нея иск да бъде уважен.
Ответникът по касация – О. П. не взема становище по касационната жалба.
Представителят на прокуратурата на Република България изразява становище , че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. , приема
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът е бил сезиран с иск за претърпени имуществени вреди от незаконни актове на Кмета на О. П. – заповед №220/11.03.1996 год. и заповед № 1-С-151/01.06.1998 год., отменени с влезли в законна сила съдебни решения. И двете заповеди са издадени за попълване на кадастралния план на гр. П. след като със съдебно решение по адм. дело №119/1994 год. на Благоевградския окръжен съд е отменено отчуждаването на имоти с пл. № 2* и №2322 в кв. 186 по плана на гр. П., извършено със Заповед №91/03.08.1976 год. на Председателя на ИК на ОНС ,гр. Благоевград и собствеността върху имотите е възстановена на касаторката и нейния брат Д. Касаторката – ищца е претендирала обезщетение за имуществените вреди, които е понесла за това, че през периода 20.11.1997 год. – 18.03.2003 год. е била лишена от възможността да си служи с имотите по предназначението им – за извършване на строителство , за отдаване под наем или за продажба, доколкото със двете заповеди незаконосъобразно е извършено попълване на кадастралния план чрез отнемане на площи от собствените и имоти и включването им в съседни имоти , собственост на трети лица, от което са възникнали спорове за материално право. В крайна сметка ищцата е формулирала претендираното от нея обезщетение като пропуснат наем за двата имота, изчислен на база пазарни наемни цени за дворни места, урегулирани като поземлени имоти за посочения исков период.
За да отхвърли предявеният иск за имуществени вреди по чл.1 от ЗОДВПГ въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл.1 от ЗОДВПГ / сега ЗОДОВ/ който изисква да се установи, че в патримониума на ищцата са настъпили твърдените имуществени вреди и че тези вреди са в причинно- следствена връзка с незаконосъобразните административни актове. В тази връзка съдът е приел, че по делото не е установено в имуществената сфера на касаторката – ищца да са настъпил претендираните вреди , за това, че за процесния период не е могла да ползва по предназначение двата имота, доколкото на първо място същата е собственик само на Уг ид. част от единия от реституираните имоти / имот пл. № 2321/. От друга страна е приел, че не е установено наличие на причинно следствена връзка между двете отменени заповеди и твърдяните от нея вреди, доколкото двете заповеди рефлектират върху имот пл. №2322, а не върху имот №2321, в който същата има права и доколкото по делото не е установено че именно издаването на двете заповеди е препятствало ползването на двата имота по предназначение. Решението е правилно.
Въззивната инстанция подробно е обсъдила събраните по делото доказателства и в съответствие с данните по делото е приела изложената в решението фактическа обстановка. С оглед правилно възприетата фактическа обстановка съдът е направил верния извод, че по делото не е установено наличието на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДВПГ. / сега ЗОДОВ/ и е отхвърлила предявеният иск. Правилно съдът е приел, че доколкото ищцата има права само върху Уг ид. Част от имот пл. № 2* същата не е активно материалноправно легитимирана и не може да претендира вреди за това, че е била лишена от ползването на останалата част от този имот, както и на имот 2322, каквато е нейната искова претенция. Това е така доколкото вредите от неползването на тази част от имотите, на която тя не е собственик, няма да настъпят в нейния патримониум. Правилно съдът е приел, че ищцата не е установила по никакъв начин, че именно издаването на двете заповеди е причина тя да не ползва по предназначение своята част от процесиите имоти. Следва да се посочи, че по отношение на причинно следствената връзка между издадените незаконни актове на администрацията и вредите, които те евентуално са причинили, не е въведена законова или друга презумпция и както правилно е отбелязал и въззивният съд изцяло в тежест на ищеца е да установи наличието на такава връзка. Такова доказване в процеса не е проведено. Точно обратното – по делото има данни, че след реституиране на имотите , техните собственици в т.ч. и ищцата са в тяхно владение , което предполага, че обективно биха могли да се предприемат действия за отдаването им под наем / предвид начина на формиране на търсеното обезщетение/. В този случай предявеният иск би бил основателен, ако по делото има данни , че имотите, респ. притежаваната от ищцата част, не са могли да се отдадат под наем в резултат на погрешно воденото административно производство по попълване на кадастралния план. Такова данни обаче няма./По делото не са представени никакви доказателства, че ищцата е предприемала действия за отдаване на имотите под наем и такава сделка не е била сключена единствено и само, доколкото имотите не са нанесени в кадастъра на града/. С оглед на това, изводът на въззивната инстанция, че по делото не е установена причинно – следствената връзка между отменените заповеди на Кмета на гр. П. и претендираните вреди, е правилен. Доколкото по делото не е установен фактическия състав на чл. 1 от ЗОДВПГ, предявеният иск е неоснователен и въззивният съд правилно го е отхвърлил.
Предвид очертания предмет на спора , а именно вреди произтекли от визираните заповеди на Кмета на О. П. , имащи за предмет попълването на кадастралната основа с процесиите реституирани имоти, действията и бездействията на общината по повод незаконно строителство и издаване на неверни удостоверителни документи не са относими към предмета на този спор. Същите биха могли да бъдат предмет на други административни производства, в това число и на искове по чл.1 ЗОДОВ. С оглед на това въззивният съд правилно не ги е подложил на обсъждане в своето решение.
Решението не страда от други пороци , водещи до неговата отмяна, поради което в частта, в която съдът се е произнесъл по съществото на спора, следва да бъде оставено в сила.
Решението следва да бъде отменено в частта досежно държавната такса. Съгласно чл.2,ал.1т.1 от Тарифата за държавните такси ,които се събират от съдилищата по ГПК, обн. в Д.в. бр.22 от 28.02.2008 год., в сила от 1 март 2008 год. , следващата се държавна такса е в размер на 10 лв. Доколкото производството по делото е висящо , приложими са разпоредбите на тази тарифа. С оглед на това решението на въззивната инстанция, с което С. П. Т. е осъдена да заплати по сметката на САС държавна такса в размер на 1 282,50 лв., следва да бъде отменено и вместо него същата следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 10 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на
III г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №243 от 12.11.2007 год., постановено по гр. д. №1059/2006 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 -ви състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. П. Т. от гр. Б. против О. П. иск с пр.осн. чл.1 ЗОДВПГ / сега ЗОДОВ/, за заплащане на сумата 21 375 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди вследствие лишаване от ползване на недвижими имоти пл. №2321 и пл. №2322 в
кв. 186 по плана на гр. П. за периода от 20.11.1997 год. до 18.03.2003 год., поради незаконни заповеди №220/11.03.1996 год. и № 1 -С-151/01.06.1998 год. на Кмета на О. П. .
ОТМЕНЯ решението в частта , в която С. П. Т. е осъдена да заплати по сметката на САС държавна такса в размер на 1 282,30 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. П. Т. от гр. Б. да заплати по сметката на ВКС, държавна такса в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: