Р Е Ш Е Н И Е
№ 551
София, 11 декември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря ……..КРИСТИНА ПАВЛОВА…………………………. и в присъствието на прокурора от ВКП ……..П. МАРИНОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 585/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. Н. И. за възобновяване на ВНЧД № 1318/2008 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и изменение на определението, с което са били групирани наказанията, наложени с отделни присъди на И. и е бил приложен чл. 24 от НК, само в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК, като бъде отменено то.
В искането се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК. Сочи се, че прилагането му не цели поправяне и превъзпитание на осъдения, а целите на чл. 36 от НК могат да се постигнат и с определеното общо наказание на осн. чл. 25 вр. чл. 23 от НК в размер на седем години лишаване от свобода. Сочи се, че престъплението, за което е било наложено най-тежкото наказание от съвкупността, е било извършено преди 15 години, което обстоятелство следва да намери отражение при преценката относно приложението на чл. 24 от НК. Претендира се отмяна на определението в частта му, с която е приложен чл. 24 от НК.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Осъденият И. поддържа искането си, като в своя защита изтъква допълнителен аргумент, че определящо за приложението на чл. 24 от НК следва да е не само броят на осъжданията, но и размерите на налаганите с отделните присъди наказания.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като съдът е изложил законосъобразни мотиви в подкрепа на извода си за приложение на чл. 24 от НК.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанието за възобновяване, намери следното:
С определение № 105 от 16.07.2008 г. по НЧД № 212/2008 г. Пловдивският районен съд е определил на осъдения П. Н. И. едно общо наказание измежду наложените му с присъда по НОХД № 1717/04 г. , по НОХД № 1946/04 г., по НОХД № 1445/04 г. , по НОХД № 409/04 , по НОХД № 838/06 г. и по НОХД № 1047/03 г. , всички по описа на Пловдивски Районен съд, а именно – седем години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание с две години и шест месеца, като е постановил П. И. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от девет години и шест месеца при първоначален „строг” режим. Към това наказание е присъединил наказанието „глоба” в размер на 1000 лв., наложено с присъда по НОХД № 838/06 г. Приспаднато е времето, през което И. е изтърпявал наказания по присъдите и е бил задържан под стража по делата.
Определението е било атакувано пред Пловдивския окръжен съд, който го е потвърдил с определение № 1* от 10.10.2008 г.
Искането за възобновяване е процесуалнодопустимо, тъй като е депозирано в законоустановения срок.
Разгледано по същество, същото е частично основателно.
Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на чл. 25 ал.1 и ал.2 във вр. чл. 23 ал.1 от НК, тъй като всички деяния по шестте присъди, включена в съвкупността, са били извършени преди 25.03.2005 г. – датата на влизане на първата присъда в сила /тази по НОХД № 1717/04г./. Съдът е бил в правото си да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, доколкото пет от кумулираните наказания са от един и същи вид – „лишаване от свобода”. В същото време, увеличавайки наложеното общо наказание от седем години лишаване от свобода с две години и шест месеца, съдът е определил наказание по реда на чл. 24 от НК, което не отговаря на изискването за справедливост с оглед законовия критерий на чл. 348 ал.5 т.1 от НПК. Вярно е , че в случая съдът е извършил групиране на наказания „лишаване от свобода” по пет отделни присъди, но не единствено броят на осъжданията е критерий за приложението на чл. 24 от НК. Съдът трябва да отчете преди всичко размерите на наказанията, наложени с отделните присъди, включени в съвкупността, и начина на тяхното изтърпяване. В случая П. И. е бил осъден по три от присъдите на наказания „лишаване от свобода” под една година, спрямо които е бил приложен чл. 66 от НК. Това обстоятелство сочи на направена преценка от съда на липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанията с цел поправянето и превъзпитанието на дееца. Едва с присъдата по НОХД № 409/2004 г. съдът е наложил ефективно наказание от четири години лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца. Най-тежкото от всички наказания, наложени с присъдите, попадащи в съвкупността – това по НОХД № 1047/2003 г., в размер на седем години лишаване от свобода, е наложено за деяния, извършени в периода от 10.11.1992 г. до 07.04.1993 г. Видно от датата на влизане на присъдата в сила – 13.03.2008 г., наказателната отговорност е реализирана едва петнадесет години след инкриминираното деяние, което в никакъв случай не може да се отчете като навременно правосъдие, съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца. При тези фактически констатации не може да се направи обоснован с доказателствата по делото извод, че целите на наказанието не биха могли да се постигнат и с по-леко наказание от това, което съдът е наложил по реда на чл. 24 от НК. Действително броят на отделните осъждания и характерът на престъпленията, за които П. И. е бил признат за виновен, мотивират необходимост от приложение на чл. 24 от НК и увеличаване на определеното най-тежко общо наказание, но не и в размера определен от съда.величението по този ред с две години и шест месеца се явява необосновано тежка репресия спрямо осъдения, която не се налага с оглед постигане на целите нито на специалната, нито на генералната превенция. В случая касационният съд намира, че с оглед възстановяване на справедливостта на наложеното наказание е необходимо срокът, определен на основание чл. 24 от НК, да бъде намален на една година, така че общото наказание, което осъденият П. И. следва да изтърпи да бъде в размер на осем години лишаване от свобода.
С оглед на това ВКС констатира, че искането за възобновяване на наказателното производство е основателно, тъй като е налице основанието за това по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК.
Това нарушение обаче не налага връщане на делото за ново разглеждане на инстанцията, която го е допуснала, а би могло да бъде отстранено от самия ВКС, като сам приложи правилно закона. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 425 ал.1 т.3 от НПК ВКС в производството по възобновяване има правомощие да измени съдебните актове на предходните инстанции в случаите, когато основанията за това изменение са в полза на осъдения. Прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК по начина, който ВКС намира за справедлив, е изцяло в полза на осъдения И. , доколкото той ще следва да изтърпи по-нисък размер на наказанието „лишаване от свобода”, а именно – осем години, вместо определения с определението на Пловдивския районен съд, потвърдено с това на Пловдивския окръжен съд – девет години и шест месеца.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намери, че следва да възобнови производството по делото поради допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.
Поради тези съображения и на основание чл. 425 ал.1 т. 3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНЧД № 1318/2008 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като ИЗМЕНЯ постановеното по НЧД № 212/2008 г. по описа на Пловдивски районен съд определение № 105 от 16.07.2008 г., с което е било определено на осн. чл. 25 вр. чл. 23 от НК общо наказание по присъди по НОХД № 1717/04 г. , по НОХД № 1946/04 г., по НОХД № 1445/04 г. , по НОХД № 409/04 , по НОХД № 838/06 г. и по НОХД № 1047/03 г., само в частта му относно приложението на чл. 24 от НК, като НАМАЛЯВА увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание на една година и определя П. Н. И. да изтърпи общо наказание в размер на ОСЕМ години „лишаване от свобода”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.