Р Е Ш Е Н И Е
№551
гр.София 25.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2448/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на И. Е. А. /страна на лично основание и правоприемник по чл. 120 ГПК на Н. И. А. /, И. Н. А. и Л. Н. А., заменили по чл. 120 ГПК касатора Н. И. А. , против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 14.02.2005 г. по гр.д. № 1585/2004 г.
Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат неговата отмяна и уважаване на иска, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответниците по касация Л. Г. Д. и Е. Д. Д. не са взели становище по реда на чл. 218г ГПК.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 20/30.06.1997 г. поради това, че е извършен като обезпечение на заем, даден от купувача на продавачите.
Съставът на Софийски градски съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд е отхвърлил иска.
За да постанови този резултата, съдът е установил,че И. и Н. А. по време на брака си са придобили възмездно един апартамент в ж.к. „О”, гр. С..
На 16.07.1996 г. Никола А. е получил от Л. Д. левовата равностойност на 3 350 д.м. и 3 910 щатски долара. Парите са дадени в заем с уговорен срок за погасяване 16.01.1997 г. В разписката, подписана от А. е записано, че при непогасяване на заема, се задължава да погаси същия с апартамента, колата и друго недвижимо и движимо имущество, което притежава.
С нотариален акт от 03.06.1997 г. И. и Н. А. продали на лука Д. апартамента си в ж.к. „ Обеля2” за сумата 712 801 лв., като заявили, че са получили напълно и в брой цената.
С разписки, които имат дати след продажбата, Л. Д. е удостоверил, че е получавал от Н. А. парични суми, представляващи наем за същия имот. Съдът е приел, че тези документи са неотносими към спора, тъй като релевантния за спора момент е датата, на която е осъществена атакуваната продажба.
От правна страна е прието, че договорът не е сключен поради неизпълнение на задължение по заемно правоотношение. Изложени са съображения, че нотариалният акт се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а в него не се съдържа клауза, сочеща на друго намерение у страните.
Освен това, съдът е приел,че дори твърденията по исковата молба да са верни това сочи на хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД – даване вместо изпълнение, което значи, че договорът не може да бъде недействителен.
Според въззивния съд, също така, нормата на чл. 152 ЗЗД прави нищожна клауза в заемен договор за придобиване в собственост вещ на заемополучателя, ако той не погаси дълга. Тази недействителност има отношение единствено заемното правоотношение, но по никакъв начин не засяга валидността на последващата продажба. Сами по себе си волеизявленията по такъв договор не противоречат на закона.
Съдът, също така, е счел, че ищците едва във въззивното производство се позовават на симулация, какъвто иск не са предявили. Приел е, че е извършено действие по чл. 116 ГПК /отм./ след преклузивните срокове. Освен това е посочил, че симулативността на една сделка може да се разкрие само с обратно писмо, каквото по делото няма. Липсва и начало на писмено доказателство.
По отношение на ответника Е е изложил и допълнителни съображения за неоснователност на иска. Прието е, че тя не е материално-правно легитимирана да отговаря по него, защото липсват доказателства да е била в брак с Л. Д. към датата на атакуваната продажба.
Решението е неправилно.
Съдът не е имал основание да приеме, че ищците, сега касатори, са въвели във въззивното производство недопустимо изменение на основанието на своя иск.
То е ясно и следва от фактическите твърдения и доводите в исковата молба, а определянето на сделката, чиято нищожност се иска като симулативна, е въпрос на квалификация. Правната квалификацията не е част от предмета, а се определя от него. При това, в случая не е налице и промяна в позицията на ищците, а от друга страна сам съдът е следвало да даде вярната квалификация на твърдяния порок на продажбата. Ако тя е сключена с цел да обезпечи договор за заем, значи е симулативна, а прикритата уговорка е противна на закона, като целяща удовлетворяване на кредитор по начин, различен от предвидения в закона.
Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, като е отказал да обсъди доводите на ищците, както и събраните по делото доказателства във връзка с чл. 152 ЗЗД. В нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ е ценил поотделно и изолирано договора за заем и договора за покупко-продажба, като е без значение кой е първи по време, доколкото с продажбата може да е обезпечено както вече възникнало, така и бъдещо заемно задължение, ако е вярно твърдението за симулативност.
Съдът, също така не е изяснил по реда на чл. 109, ал.2 ГПК твърденията и доводите на страните за цялата поредица от действия и правоотношения между тях. Заявлението на ответника Д иска” не е никакво становище по релевантните за спора факти, нито по спорното материално право. Съдът не е изискал от Л. и Е. Д. да уточнят дали признават наличието на заемно правоотношение с ищците, съответно той погасен ли е, кога и по какъв начин; как и кога са заплатили цената по договора за покупко-продажба и какви са отношенията им с А. по повод представените разписки за извършвани наемни вноски. Не е изяснено кой живее в имота след сключване на атакувания договор, кой плаща данъците за същия след 1997 г. Не е изискано и становището на ответниците дали са придобили имота в съпружеска имуществена общност. По последния въпрос съдът следва и служебно да събере доказателства, доколкото ако това е така, участието на Е. Д. се явява условие за допустимост на иска /случай на задължително необходимо другарство/.
Съдът, също така е направил смешение между оспорване на писмен документ и опровергаване съдържанието на документ, а приетото от него, че валидността на волеизявленията на страните по договора, обективиран в нотариалния акт се ползват с обвързваща съда материална сила, противоречи на чл. 143 ГПК /отм./
Нотариалните актове имат обвързваща съда материална доказателствена сила в частта им, която съдържа удостоверителните изявления на нотариалния орган.
В случая не се твърди, че страните по договора за покупко-продажба не са направили пред нотариуса изявленията, които е записал, а че те са недействителни. В частта, съдържаща правната сделка, нотариалният акт е диспозитивен документ, който не може да бъде верен или неверен, а само валиден или не.
В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 14.02.2005 г. по гр.д. № 1585/2004 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: