Решение №552 от 11.6.2009 по гр. дело №565/565 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 552
гр.София 11.06.2009г.
 
В   ИМЕТО      НА     НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  трети юни  през две хиляди и девета година в състав:
 
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
 ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА             
АЛБЕНА БОНЕВА                                                    
 
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело №565/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 218а б. “б” ГПК от 1952 г. /отм./.
Образувано е по насрещни жалби против въззивно решение на Софийски апелативен съд, постановено на 19.05.2004 г. по гр.д. № 1548/2003 г.
С решение № 1619/21.04.2008 г., постановено по гр.д. № 167/2005 г. Върховният касационен съд се е произнесъл по тях в частта относно въззивното решение, постановено по иска на С. С. А. против Български д. железници – ЕАД, П. „П”, София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, резултат от влошаване на здравословното му състояние и намалена трудоспособност поради трудова злополука от 05.08.1992 г.
След връщане на делото за изпълнение на процедура по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, предмет на настоящото производство са насрещните жалби срещу решението на апелативния съд, постановено по претенциите за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от същата трудова злополука.
Според изложението в касационната жалба на С. С. А., а и с оглед изричното уточнение на процесуалния му представител адв.- Цветкова в съдебно заседание, проведено на 03.06.2009 г., той обжалва решението, с което въззивният съд, като е потвърдил това на първата инстанция, е отхвърлил иска му за заплащане на неполучена по вина на работодателя международна застраховка.
Ответникът „Български д. железници” ЕАД, гр. С. превози” обжалва същото решение в частта, с която исковете по чл. 200 КТ са уважени.
Възразява по чл. 218г ГПК /отм./ и в съдебно заседание срещу насрещната жалба.
С. А. изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от ответника.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по заявените основания в касационните жалби, съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 05.08.1992 г. и влошено здравословно състояние от 1999 г., както следва:
за сумата 18 000 лв – разликата между пенсията и трудовото възнаграждение, което би получавал А. за периода 29.06.1997 г. – 16.12.2000 г;
командировъчни за същия период в размер на 2 300 щ.д.
дължима застрахователна премия по международно застраховане, каквото работодателят е бил длъжен да направи. В исковата молба няма цена, тя е уточнена допълнително в молба от 08.02.2001 г. – в размер на 8 500 швейцарски франка.
Софийският районен съд е осъдил работодателя да плати общо сумата 7613,70 лв. /имуществени и неимуществени вреди/, ведно със законната лихва, считано от 04.11.1999 г. и отхвърлил „за разликата до предявения размер и изцяло за 23 9512 лв”, в която е включил и претенциите, заявени във валута.
Въззивната жалба на А. е за 10 680, 35 лв. загубено трудово възнаграждение,
2916,10 лв. /левова равностойност на 1277 щ.д./ неполучени командировъчни за същия период,
1234,96 лв. /равностойност на 596 щ.д./, която не е индивидуализирана по съдържание.
Апелативният съд е уважил иска за вреди от разликата между дължимо трудово възнаграждение и получена пенсия до 13 596,45 лв. /общо/, като е приел, че действително дължимият размер е 20 280,08 лв., но е обвързан от петитума на жалбата – до горния размер и присъдил още 9 982,75 лв. към 3000 лв. – уважения размер от първостепенния Софийски градски съд.
В решението в процедура по чл. 192, ал. 2 ГПК същият съд е отказал допусна явна фактическа грешка в диспозитива, като съобрази и мотивите.
Изложил е обаче, съображения, че сборът от 13 596,45 лв. е формиран от 10 680, 35 лв. и 2916,10 лв. /левова равностойност на 1277 щ.д./. Относно сумата, дължима по международна застраховка на персонала въззивният съд се е произнесъл, като приел, че е неоснователна и в тази част е потвърдил първоинстанционното решение. Сумата от 1234,96 лв. /равностойност на 596 щ.д./ била отхвърлена, защото съдът е приел, че такъв иск не бил предявяван.
Не е ясно дали Софийски апелативен съд е приел, че въпреки това, първоинстанционния съд е разгледал подобна претенция или, че с въззивната жалба е въведен нов спорен предмет. В първия случай решението на СГС подлежи на обезсилване в частта, с която се е произнесъл свръх петитум, а във втория въззивната жалба се явява недопустима и в частта относно 1234,96 лв. подлежи на връщане.
 
По жалбата на А. по иска за присъждане на сума, дължима по международна трудова застраховка
Решението в тази част на въззивния съд е недопустимо, защото това на първата инстанция не е било обжалвано и е влязло в сила. Няма значение, че посочената в исковата молба сума в швейцарски франкове, сега страната търси по касационната си жалба в български лева.
Въззивният съд се е произнесъл свръх петитум, поради което и на осн. чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ решението му в тази част следва да бъде обезсилено.
 
По жалбата на БДЖ в частта срещу въззивното решение, с което са присъдени на А. още 9 982,75 лв., дължими като разлика между трудовото му възнаграждение, включително и командировъчни за периода 26.06.1996 г. – 29.06.1997 г. и получавана за този период инвалидна пенсия.
Тя е неоснователна.
Съдът, като е преценил всички доказателства по делото, обосновано е приел за установено, че С. С. А. е претърпял злополука по време на работа като шафнер по линията София-Истанбул-София на 05.08.1992 г., изразяваща се в лявостранна хемипареза с тежка черепно-мозъчна травма.
Трудовият характер на злополуката е установена с влязло в сила съдебно решение от 09.01.1996 ж. по гр.д. № 1769/1995 г.
С решение по гр.д. № 5261/1997 г. работодателят е осъден на осн. чл. 200 КТ да заплати на А. разликата между трудовото възнаграждение, което би получил за периода 26.06.1996 г. – 29.06.1997 г. и получаваната за същия период инвалидна пенсия.
Това решение също е влязло в сила.
По настоящото дело исковата молба е подадена на 28.05.1999 г. и обхваща имуществена вреда, настъпила в период с начален момент 29.06.1997 г., както и ексцес от февруари 1999 г., поради което и правилно относно тази претенция въззивният съд е приел, че тя е заявена в рамките на тригодишния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ.
Доводите за изтекла погасителна давност, развити в касационната жалба касаят иска за неимуществени вреди, който не е предмет на настоящото производство.
Обосновано се явява и заключението на въззивния съд, че за исковия период плащанията от постоянен характер, които би получил за длъжността А. са: основно трудово възнаграждение, допълнителни възнаграждения за клас, за звание, за условия за труда, допълнително възнаграждение за нощен труд, за пропътувани километри, суми за компенсиране увеличените разходи за храна, за продажба на място на спални билети.
Общият им размер е определен при ползване на съдебно-счетоводна експертиза, като не е имало основание тя да не бъде кредитирана от въззивната инстанция.
Без значение е дали след 16.12.2000 г. А. е направил постъпки за пенсиониране поради старост, защото този период е извън исковия, а и съдът не го е изследвал.
Неоснователни са и оплакванията срещу извода на апелативния съд, че здравословното състояние на А. е влошено впоследствие, което е довело и до продължаване на срока на инвалидността, а по-късно и до определяне на втора група инвалидност. Съдът е взел предвид заключението на съдебно-медицинските експертизи, решенията на ТЕЛК, както и всички медицински документи. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, като заключенията на съда са логични и не противоречат на опита и научното знание.
В заключение, в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Разноските следва да останат така, както са направени.
 
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
Р Е Ш И:
 
 
 
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ въззивно решение на Софийски апелативен съд, постановено на 19.05.2004 г. по гр.д. № 1548/2003 г. в частта с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 25.03.2003 г. по гр.д. № 696/1999 г. за 8 500 швейцарски франка – имуществена вреда от неполучена застрахователна премия по международно застраховане по иска на С. С. А. против „БДЖ” ЕАД, П. „П”, София.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд, постановено на 19.05.2004 г. по гр.д. № 1548/2003 г. в частта с която „БДЖ” ЕАД, П. „П”, София е осъдено да заплати на С. С. А. още 9 982,75 лв. като претърпяна имуществена вреда от разликата между дължимо трудово възнаграждение и получена пенсия в периода 29.06.1997 г. – 01.07.2000 г.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top