Р Е Ш Е Н И Е
№ 552
София, 29 декември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 509/2008 година
В срока по чл. 421, ал.1 НПК и на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК главният прокурор на Република България е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 102 от 25.06.2008 г., постановено по ВНОХД № 141/08 г. от Окръжен съд – гр. Ш., с което е потвърдена оправдателната присъда № 9 от 29.01.2008 г. по НОХД № 740/07 г. на Районен съд – гр. Т..
В искането се твърди, че при постановяване на посочените съдебни актове са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закони.
В съдебното заседание искането се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура.
Осъдената Н. П. А. лично и чрез процесуален представител поддържа становище, че искането е неоснователно.
Гражданският ищец Н. “Н” – гр. Т. не изпраща процесуален представител.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе взе предвид следното :
І. С цитираните съдебни актове, чиято отмяна се иска, подсъдимата А. е била призната за невинна в това, че в периода 30.03.1993 – 26.08.1999 г., в качеството си на длъжностно лице – касиер – счетоводител при ОН. “Н”, в немаловажен случай, присвоила 19 146, 25 лева, връчени в това й качество да ги пази и управлява, като за улесняването му в кръга на службата си е съставила официален документ – касова книга за периода 05.12.1994 г. – 31.05.1999 г., в която удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъде използван за доказване на тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.1, т. 1 във вр. с чл. 201 и чл. 311 от НК.
Отхвърлен е предявеният граждански иск от Н. “Н” – Т.
Делото е за втори път във Върховния касационен съд, след като с решение № 549/23.12.2003 г., постановено по н.д. № 347/03 г., ІІ н.о., са отменени осъдителните съдебни актове, с които подсъдимата е била призната за виновна в това, че през периода 30.03.1993 – 26.08.1999 г., в качеството си на длъжностно лице: касиер – счетоводител при ОН. “Н”, присвоила 14 963,27 лева, поверени в това й качество да ги пази и управлява – престъпление по чл. 202, ал.2 т. 1 от НК. Делото е било върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.
Констатациите, отразени в цитираното касационно решение не е нужно да бъдат повтаряни, но обобщено упрекът е бил насочен към това, че както в обвинителния акт, така и в последвалите го осъдителни съдебни актове, изводите, че е осъществено престъпление по чл. 201 от НК, са направени при липсата на категорични и убедителни доказателства за наличието на присвоителни действия от страна на подсъдимата. В тази връзка са дадени указания относно : установяване на механизма на създаване на приетия излишък; установяване на извършени разпоредителни действия с повереното имущество, като в тази връзка да се изследват действителните разходи и приходи на подсъдимата, включително и посредством социално- икономическа експертиза; точно и ясно формулиране на обвинението от гледна точка на това, дали става дума за единно деяние, с правна характеристика, дадена в ТР № 2/18.06.1999 г. или става дума за отделни деяния.
При извършеното доразследване са били назначени няколко счетоводни експертизи, както и социално – икономическа експертиза. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция също е назначена социално-икономическа експертиза.
ІІ. Преди всичко, следва да се отбележи, че в искането съществува известно противоречие. Поддържа се, че “при правилно установена фактическа обстановка, съдът е извършил неправилна оценка на доказателствата по делото, игнорирал е част от тях, в резултат на което е достигнал до неверни правни изводи”.
Ако се твърди, че съдът е допуснал пороци в доказателствената дейност, то приетите от него факти, няма как да бъдат правилно установени и да служат като годна основа за изводите по правото.
Очевидно, в искането не се оспорват всички фактически изводи, направени от съда, защото в изложението са пресъздадени част от приетите факти. По отношение на други, за които ще стане дума, възраженията се подкрепят с доводи за допуснати процесуални нарушения при формирането им.
Тези предварителни уточнения са необходими, заради посочената вече неточност в самото искане, както и за уточнение на правното естество на направените оспорвания.
Възраженията за допуснати пороци в доказателствената дейност на съдебните инстанции са неоснователни.
Прегледът на материалите по делото не дава основание да се приеме, че при изясняване на съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване, първата и втората инстанция са допуснали нарушения на принципните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Фактите, които и сега се поддържат, не са се различават съществено от тези, които са били предмет и на преходното обвинение : и сега се твърди, че в продължение на близо шест години, подсъдимата е присвоила инкриминираната сума, като във водената касова книга завишавала разходите, занижавала приходите и за посочените периоди намалявала счетоводната наличност в касата и така създала излишък, който присвоила и изразходвала за себе си и семейството си, освен това не вписала в същата книга всички приходи, за които имала ПКО.
Както вече се каза, първият касационен състав е констатирал липса на обвинителни доказателства за извършени от подсъдимата действия на противоправно своене на паричната сума, инкриминирана в обвинителния акт.
И сега, проблемът по делото е в това, че няма достатъчна доказателствена основа (виж и чл. 303, ал.2 от НПК), от която да се изведат факти, даващи възможност да се направи извод за извършено присвоително престъпление. Попълването на делото с нови доказателства не е довело до потвърждаване на претендираните от обвинението разпоредителни действия, извършени от подсъдимата в свой и/или на семейството й интерес.
Затова, следващото възражение, поддържано в искането, е за игнориране на доказателства, които установявали разходи на подсъдимата, свързани с поддържане на квартира на дъщеря й, лечението на родител, разходи по граждански дела.
Безспорно установено е, че приходите на подсъдимата за инкриминирания период надвишават разходите й с 14 684,94 лева (социално икономическа експертиза).становено е също, че дъщерята на подсъдимата е била приета в учебно заведение в друго населено място през 1998 г., както и че в предходната година бащата на подсъдимата е заболял. Тези факти са приети от съда, но е прието и друго, което се пропуска в искането. Именно в периода 1996 г. – 1999 г., подсъдимата е подпомагана и от свидетеля А, който е захранвал валутната й сметка общо за целия период с около 12 794 щ.д.. Нещо повече, от заключението на социално – икономическата експертиза е видно, че в периода на възникване на посочените обстоятелства (1997 г. – 1998 г.), приходите на подсъдимата значително са надвишавали нейните разходи. Така че, не може да става дума за игнориране на доказателствени факти, довели до погрешно формиране на фактически изводи.
Пак в тази връзка, направеният собствен извод в искането, че изтеглянето на всички постъпления от валутната сметка на подсъдимата сочат на многократно по – високи разходи, от тези установени с експертизата, е несъстоятелен. Първо, защото такива доказателства липсват и второ, защото установените не дават основание за подобно твърдение.
На следващо място, по повод престъплението по чл. 311 от НК, квалифициращо самото присвояване, са оспорени изводите на съда за отсъствие на субективна съставомерност. Твърди се още, че ако пропуските, допуснати от подсъдимата са резултат на технически грешки, то в касата на читалището е следвало да има излишък, а не липси, както и че извършването на престъплението по чл. 311 от НК е дало възможност на подсъдимата да извърши присвояването на инкриминираната сума.
Така, поддържаното възражение не държи сметка в няколко посоки.
Съдебната практика по приложението на чл. 201 и сл. от НК, е единна в това, че установената липса на имущество, поверено на длъжностното лице за пазене и управление, не винаги означава, че е резултат на присвояване. Липсата, по начало, се дефинира като щета с неустановен произход, като причините за проявлението й могат да бъдат от различно естество. Когато става дума, че щетата (вредата) се дължи на извършено престъпление, каквото е длъжностното присвояване, произходът й е винаги с установен произход, защото е резултат на умишлено разпореждане с имущество, извършено без правно основание. Последното, фактическият състав на разпоредителните действия, запълващи и съдържанието на изпълнително деяние по чл. 201 от НК, следва да бъде доказан по несъмнен начин. По конкретното дело, както вече се спомена, фактически състав на извършени противоправни действия на разпореждане не е установен.становяването му не може да стане и със заявеното предположение по повод престъплението по чл.311 от НК : че ако грешките в отчетността на подсъдимата са неволни, то в касата е следвало да има излишък, а не липси.
На следващо място, изводите на съда за липса на субективна съставомерност на престъплението по чл. 311 от НК не са произволни. Съдът не е игнорирал факта, че подсъдимата е допуснала, при водената от нея счетоводна отчетност, пропуски и нередовности. Обсъждането на този факт, обаче, в контекста на другите безспорно установени факти – за наличие на сериозни житейски проблеми; установеното предоставяне на служебни аванси на служители, за които се издавали временни РКО, невписвани в касовата книга, забавеното връщане на авансите, което е водело до прескачането от един в друг отчетен период и прочие, са дали основание на съдебните инстанции да приемат, че става дума за груба небрежност. Известно е, че престъпният състав на чл. 311 от НК, изисква от субективна страна умишлена вина.
Съвсем отделен е въпросът за характера на касовата книга (приета от обвинението като свидетелстващ документ), която като счетоводен регистър съдържа хронологично систематизирана информация за стопански операции (виж ЗС отм.) – вписването на издадените първични и вторични счетоводни документи, тоест става дума за вторични записвания, които позволяват по счетоводен път и след сравнение да се види движението на средствата.
Отделно от посоченото, конструкцията на обвинението, приета с обвинителния акт е за осъществено деяние, представляващо усложнено продължено престъпление, от което не могат да се отделят отделни, самостоятелни деяния, покриващи признаците на продължавано престъпление по чл. 26 от НК (виж обвинителен акт). А за улесняването му е извършено и престъпление по чл. 311 от НК – в касовата книга подсъдимата удостоверявала неверни обстоятелства относно крайния сбор по прихода и разхода.
Характерно за съставното длъжностно присвояване е, че то се осъществява от две разнородни деяния, обединени от една обща цел. Квалифициращото престъпление трябва обективно да улеснява самото присвояване, затова и ако то е извършено с цел прикриване на едно вече извършено присвояване, няма да е налице съставът на чл. 202, ал.1 т. 1 от НК.
При тези особености на квалифицираното длъжностно присвояване, приетата конструкция на обвинението не разкрива, във функционално отношение, връзката между двете престъпления – другото престъпление (в случая по чл. 311 от НК) да създава благоприятни условия (улеснява) за длъжностно присвояване. Това е така, най-малкото, защото според обвинителния акт, удостоверяването на неверни обстоятелства по време е започнало в по – късен момент от присвоителните действия (срв. присвояването е от 30.03. 93 г., а претендираното лъжливо документиране в касовата книга е от 05.12.1994 г.
Вярно е, че ако квалифициращите деяния прикриват предхождащи присвоявания и едновременно с това улесняват следващи такива, ще е налице квалифицирано присвояване по чл. 202, ал.1 т.1 от НК, когато става дума за отделни деяния, обединени в рамките на продължавано престъпление, каквито рамки са отречени от обвинението.
Освен това, твърде спорен е въпросът, дали при конкретните фактически рамки е възможно да се определи извършеното като продължено (трайно) престъпление. Продълженото престъпление изисква по – начало бездействие или съчетание на действие и бездействие.
При длъжностното присвояване разпореждането с предмета на престъплението (изпълнителното деяние) е действие – фактическо или юридическо. Вярно е, че е възможно престъпният състав да се осъществи и чрез бездействие. Но в този случай, при конкретните факти, тезата на обвинението за единно деяние би останала компрометирана, защото при такова проявление на поведението на дееца (в едни случаи, създаване на излишъци, а в други, не отчитане на поверено имущество), биха били налице поне две отделни деяния.
Конструкцията на обвинението не е издържана и от гледна точка на разясненията, дадени с ТР № 2/1998 г. на ОНСК – за случаите, когато деянията са само привидно повече. В това решение ВКС е посочил, че обединяващото звено между отделните въздействия върху правно защитеното благо е запазването на относително единство и неизменност на условията, при които то се осъществява като един субект, време, място, начин на въздействие върху елементите на уврежданото правоотношение. Във фактологичен план, приетите от обвинението действия, не запазват необходимото единство и неизменност, за да се отчете поведението на дееца като израз на единно деяние.
ІІІ. При липсата на пороци в процесуалната дейност на съда, последно разгледаните проблеми (макар и неизчерпателно), биха имали своето значение, ако доказателствената съвкупност, позволяваше установяване на разпоредителни действия, извършени от подсъдимата в свой или на трети лица интерес. Защото тогава биха се поставили и въпросите за : правната квалификация на деянието, за същността му – единно или продължавано престъпление и прочие.
Накрая, съдът е съобразил изискването оправдателна присъда да се постановява само, когато деянието не представлява престъпление изобщо (чл. 304 от НПК), а не само когато не представлява престъпление, за което има обвинение.
В тази връзка, съдът изрично се е занимал с въпроса дали подсъдимата, респк. и други лица, не са осъществили състава на престъплението по чл. 219, ал.1 и 2 от НК. С оглед липсата на разследване в тази насока, при съобразяване с времето на извършване на евентуалните престъпни прояви, както и с разпоредбата на чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т. 4 от НК, съдът правилно е приел, че е изтекла абсолютната преследвателна давност.
В предвид на горните съображения и по аргумент от чл. 425, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 102 от 25.06.2008 г., постановено по ВНОХД № 141/08 г. от Окръжен съд – гр. Ш., с което е потвърдена оправдателната присъда № 9 от 29.01.2008 г. по НОХД № 740/07 г. на Районен съд – гр. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.