О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№553
София, 12.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1676 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. К. чрез пълномощника й адвокат Е. Е. против решение № 6558 от 27.09.2017 г., постановено по гр.д. № 1983 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.08.2014 г. по гр.д. № 14993/2011 г. на Софийски районен съд, 68 състав за отхвърляне на предявения от Е. И. К. срещу К. И. Л. иск за делба на УПИ VI-199 в кв.136, м.“Малинова долина-изток“ с площ от 678 кв.м. и построените в него масивна сграда на два етажа, състояща от сутерен с две стаи и гража общо от 90 кв.м., първи етаж със застроена площ от 80 кв.м., състоящ се от стая, детска стая, хол, кухня и сервизни помещения, гараж с площ от 30 кв.м., залепен към масивната двуетажна сграда, намираща се в средата на УПИ и масивна сграда на два етажа, построена на граничната линия североизточната част на същия УПИ, залепена за сградата на съседния имот, състояща се от сутерен с гараж с площ от 40 кв.м., първи етаж с площ от 90 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизно помещение и втори етаж, представляващ мансарден етаж за живеене, състоящ се от две стаи, хол и сервизни помещения с площ от 90 кв.м.
К. И. Л. не е подал отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Софийски градски съд е приел за установено, че урегулирания поземлен имот и построената в него сграда са придобити през 1968 г. от наследодателите на страните И. и Н. Л., като през 1975 г. същите дарили на ищцата и ответника първия етаж от двуетажната сграда със застроена площ от 90 кв.м., а след смъртта им страните наследили и дворното място и втория етаж. Видно от представените по делото скици дворното място е застроено с две сгради, като в кадастралната карта са нанесени поземления имот, триетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 86 кв.м., двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 115 кв.м. и гараж със застроена площ 31 кв.м. Отчел е, че ищцата е създала пречки за изготвяне на допуснатата във въззивното производство съдебно техническа експертиза за установяване статута и изграждането на сградите в имота, конкретното им разположение, етажност и разпределение на помещенията в тях. Направен е извод, че по делото не са установени вида и броя на обектите, построени в УПИ, а именно, че става въпрос за две двуетажни сгради и за три гаража /налице е несъответствие между описаните от ищцата сгради и тези заснети в кадастралната карта/, както и за момента на изграждане на сградите, за това кой ги е построил и въз основа на какви права, въпреки липсата на строителни книжа, поради което ищцата не е доказала, че между страните е възникнала съсобственост въз основа на наследствено правоприемство.
Искът за делба на дворното място е счетен за неоснователен, тъй като не се доказва към кой момент са изградени отделните обекти и дали те не са станали собственост на двете страни, в какъвто смисъл ответникът е направил възражения още в отговора на исковата молба, а съответно не би могло да се прецени дали дворното място не е станало обща част по предназначение .
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя въпросите:
1) обжалваното решение представлява ли годен съдебен акт пир положение, че липсват мотиви и правни изводи;
2) нищожно ли е съдебно решение, в което мотивите са кратки или липсват;
3) кое определя предназначението на дворното място като обща част по предназначение и може ли за обща част да се счита само тази част, която служи за достъп и обслужване на сградата, а останалата част да не се счита като обща част;
4) следва ли квотите в съсобствеността върху дворното място да се вземат предвид при възникването на етажната собственост или следва да се вземат предвид последващите промени в площта на сградите и промяна в собствеността им.
Първите два въпроса са обосновани с твърдението, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото и не е направил правните си изводи с оглед наведените във въззивната жалба и отговора доводи и не е изложил каквито и да било фактически и правни съображения, които да позволят преценка на крайните му изводи.
Тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като от една страна съдът ясно е мотивирал извода си, че иска за делба на сградите е неоснователен, тъй като не е установено от какви конкретни помещения се състоят същите, а съответно и че описаните от ищцата сгради в действителност съществуват в имота, а същевременно при липса на данни за времето на построяването, не може да се формира извод за наличие на съсобственост на твърдяното от ищцата основание – наследствено правоприемство. От друга страна в практиката на ВКС е дадено тълкуване, че решението е нищожно не когато е немотивирано /което съставлява нарушение на съдопризводствените правила/, а когато е неразбиранемо, докато в случая извода на съда, че не е доказана съсобственост по наследяване е ясно изразен.
Третият и четвъртият въпрос са обосновани с твърденията, че сградите са изградени в съсобственото дворно място и също са съсобствени между страните, а съответно и терена не е обща част. Самите въпроси не могат да бъдат съотнесени към тази обосновка, нито към мотивите на съда за отхвърляне на иска за делба на УПИ, а именно, че при представените по делото доказателства не може да формира извод за статута на терена – дали е обща част или подлежи на самостоятелна подялба.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2 ГПК за проверка дали решението не е очевидно неправилно с оглед виждането на въззивния съд, че основанието на иска за делба са само твърдяните от ищеца факти, с които обосновава наличието на съсобственост и ако тези факти не бъдат доказани искът за делба е неоснователен, дори да се докажат твърдени от ответника други факти, които също обуславят наличие на съсобственост, както и с оглед извода на съда, че когато се иска делба на терена и всички построени в него сгради е необходимо да се установи конкретното им разположение, етажност и разпределение на помещенията в тях.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6558 от 27.09.2017 г., постановено по гр.д. № 1983 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд.
В едноседмичен срок от съобщението Е. И. К. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: