Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
София, 14.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора, като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 245 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК /отменен, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК – обн. ДВ бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.
С решение от 06.12.2007 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 786/2007 г. е оставено в сила решение № 141/23.06.2006 г. по гр.д. № 12702/2005 г. на Софийски районен съд /СРС/, 42 състав, с което е обявен за недействителен, на основание чл.135 ЗЗД по отношение на В. Г. Т., Й. Г. Р., А. Д. Т. и С. Д. Р. договор за покупко-продажба на недвижим имот с н.а. № 5, том ІІ, дело № 175/2005 г. на нотариус рег. № 207 на Н. камара между Б. П. П. и “Р” ООД.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от “Р” О. с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост по подробно изложени в касационната жалба съображения. Конкретно касаторът твърди, че действащ предварителен договор между страните е нямало, тъй като същият бил развален с оглед първоначалното му сключване под срок и условие, които не се изпълнили. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, отхвърлящо предявеният иск по чл.135 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба оспорват същата и молят да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК /отм./ срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
СРС е сезиран с иск по чл.135 ЗЗД. Ищците: В. Г. Т., Й. Г. Р., А. Д. Т. и С. Д. Р. твърдят, че с ответницата Б. П. П. са сключили предварителен договор от 07.07.2003 г. и анекс към него от 18.08.2003 г. за покупко-продажба на недвижим имот – празно дворно място в гр. Б., по силата на които са заплатили капаро в размер на 22100 евро.говорен е срок за сключване на окончателен договор – 15.09.2003 г., но на 30.08.2003 г. Б. П. П. е продала имота – предмет на предварителния договор, на “Р” О. , чиито управител и представляващ е била същата Б. П. Ищците са искали обявяване недействителност на извършената продажба на 30.08.2003 г. по реда на чл.135 ал.1 ЗЗД, тъй като са кредитори на Б. П. , а тя и “Р” О. са знаели за увреждането при продажба.
СРС е уважил предявения иск, а СГС е оставил в сила решението му.
СГС е приел, че ищците са кредитори на Б. П. по предварителен договор, който не е развален, а при извършване на последващата между П. и “Р” О. сделка и П. , и “Р” О. са знаели за увреждането, тъй като именно П. е представлявала “Р” ООД.
Решението на СГС е обосновано и правилно.
Възраженията на ответника по касационата жалба, че предварителния договор от 07.07.2003 г. е развален, е поддържано пред СГС и е прието за неоснователно, като настоящият състав на ВКС споделя напълно доводите на СГС в тази насока. Обстоятелството, че длъжникът по един предварителен договор не е изпълнил задължението си в срок не води до развалянето на договора по право. Самият предварителен договор не е сключен под условие, както твърди ответникът, сега касатор, с оглед анекса от 07.07.2003 г., поради което този анекс не дава основание да се приеме, че предварителният договор е развален по право при неизпълнение в срок на условието в анекса – заличаване на вписана възбрана върху имота. Обстоятелството, че СГС не е възприел доводите на ответника, сега касатор, при изложени за това съображения, не съставлява неправилно приложение на материалния или процесуалния закон, нито необоснованост, както твърди касатора.
С оглед на изложеното и като не намира основания за фактическите и правни изводи, различни от направените в обжалваното решение на СГС, както и поради изчерпване на касационните основания – чл.218ж ал.1 изр.1-во ГПК /отм./, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.218ж ал.1 изр. 2-ро предл.1-во ГПК /отм./.
Мотивиран от горното съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 06.12.2007 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 786/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.