О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
гр.София, 11.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 498 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.09.2008г. по гр.д. №4176 / 2007г., с което Софийски градски съд, като е отменил решение от 13.07.2007г. по гр.д. №4105/2004г.на Софийски РС, е отхвърлил предявените от “К”А. искове с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, чл.228 и чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – “К”А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците Д. А. Т., С. В. К. и И. В. К. не вземат становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.233, ал.2 ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 13.07.2007г. по гр.д. №4105/2004г.на Софийски РС, е отхвърлил предявените от “К”А. искове с правно основание чл.233,ал.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Съдът е установил, че във ведомствено жилище, в гр. С., е било настанено семейството на В. С. със Заповед №40/12.02.1993г., който по настоящем е разведен с ответницата Д който е баща на другите две ответници. Съдът е приел, че ответниците не дължат наем за исковия период от юни 2002г. до 25.04.2004г. в размер на 2 321,10 лева и обезщетение, че са лишили дружеството от ползуване на апартамента за времето от 25.04.2004г. до 11.05.2004г. в размер на 51,58лева, тъй като са заплащали наем до август 2007г. Като е приел, че договорът за наем не е прекратен съдът е отхвърлил и иска на дружеството за предаване владението на наетата вещ. Изложени са съображения, че не са налице предпоставките на чл.233, ал.1 ЗЗД- наемното правоотношение възникнало като такова по ЗНО, но след отмяната му през 1996г. се е трансформирало в безсрочно наемно правоотношение и не е доказано същото да е прекратено прекратен по надлежния ред, чрез отправяне на покана до наемателите..
В изложението към касационната жалба дружеството наемодател, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, е посочило, че с въззивното решение е разрешен съществен процесуален въпрос, а именно за необходимостта да извърши преценка на всички доказателства по делото, за да прецени дали е прекратено или не наемното правоотношение между страните с оглед обосноваване основателността или не на иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД. Не сочи основания за допускане на касационно обжалване и по исковете с правно основание чл.228 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по исковете с правно основание чл.228 и чл.59 ЗЗД, тъй като не се сочат основания за това съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, тъй като са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай, въззивният съд действително е разрешил съществен процесуален въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС, която изисква, когато наемодателят се е противопоставил изрично на продължаване действието на наемния договор съдът да е длъжен да направи анализ на всички доказателства по делото за наличие на писмено предизвестие за прекратяване на договора отправено до наемателя, но и да съобрази значението на предявяването на исковата молба по иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за прекратяването на наемния договор.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК на решение от 26.09.2008г. по гр.д. №4176 / 2007г. на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от “К”А. искове с правно основание чл.228 и чл.59 ЗЗД.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.09.2008г. по гр.д. № 4176 / 2007г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от “К”А. иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, по жалба на последния, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на на четвърто г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание като задължава“К”А. да внесе държавна такса в размер на 40 лева в седмодневен срок от съобщаването му за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: