Р Е Ш Е Н И Е
№ 554
София, 14.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 254 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК /отменен, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК – обн. ДВ бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.
С решение № 552/10.01.2008 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по гр.д. № 808/2007 г. е отменено решение № 45/15.05.2007 г. по т.д. № 328/2006 г. на Старозагорски окръжен съд /Ст. ОС/ и е постановено друго, с което са отменени всички решения от “извънредното заседание на ОС на съдружниците в “Т” ООД, гр. Стара З. ”, приети на 30.05.2006 г. Присъдени са разноски.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ответникът“Т” ООД с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, сведени до неправилно приетата от ПАС дата на узнаване на решенията на ОС от ищеца М. К. Касаторът твърди, че узнаването е станало на 29.06.2006 г. и е установено от събраните по делото доказателства, при което предявеният иск е просрочен, както е приел първоинстанционният съд. Иска отмяна на въззивното решение.
Противната страна оспорва жалбата, като процесуално недопустима – неподкрепена с правни аргументи и по същество неоснователна.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване валиден съдебен акт и е процесуално допустима. В същата са изложени правни аргументи в подкрепа на оплакванията, поради което възраженията на ответната страна за процесуална недопустимост са неоснователни.
Жалбата по същество е основателна, поради следните съображения.
Ст. ОС е сезиран с иск по чл.74 ТЗ за отмяна решения на ОС на “Т” ООД, проведено на 30.05.2006 г. Ищецът М. К. сочи нарушения при свикването на ОС, за което не е бил поканен. Поддържа и нарушения при провеждането му.
Ст. ОС отхвърля предявеният иск като процесуално недопустим, като приема, че ищецът е узнал за решенията на проведеното ОС, на което не е присъствал, на 29.06.2006 г., а е депозирал исковата молба на 14.07.2006 г., т.е. след преклузивния 14 дневен срок по чл.74 ал.2 предл.3-то ТЗ.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, уважаващо иска. ПАС е приел, че е безспорно установено узнаване на процесните решения от К. на 30.05.2006 г., на която дата К. е депозирал жалба в Районна прокуратура – гр. С., в чието съдържание се описват тези решения. ПАС е приел, че няма никакви данни по делото, узнаването да е станало преди 30.06.2006 г. Прието е, че регистърното решение за вписване на процесните решения на ОС на дружеството не възпроизвежда същите, поради което “занасянето на това решение в офиса на ищеца и прочитането му /твърдения на управител К/ не може и няма как да е доказателство за узнаването им”.
Настоящият състав на ВКС счита, че решението на ПАС е недопустимо по смисъла на чл.209 ал.1 изр.1-во ГПК /отм./ и подлежи на обезсилване, а производството – на прекратяване, тъй като подаденият иск е процесуално недопустим – предявен е след 14- дневния преклузивен срок по чл.74 ал.2 предл.3-то ТЗ. Необосновани са фактическите изводи на ПАС, че ищецът е узнал за решенията едва на 30.06.2006 г., а не преди това, като прочитането на 29.06.2006 г. на регистърното решение за вписване на процесните решения на ОС на дружеството не възпроизвежда същите, поради което “не може и няма как да е доказателство за узнаването им”. Тези фактически изводи противоречат по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и на формалната логика. На процесното събрание са взети решения за изключването на ищеца като съдружник и управител на дружеството и преразпределяне на неговите дялове. Видно от приложеното по делото регистърно решение № 1743/19.06.2006 г. са вписани нови обстоятелства, а именно: прехвърлените дялове на М. К. както следва: 220 на Г. Т. , 99 на Б. К. и 69 на П. П. със записани съответни стойности, както и освобождаването на М. К. като съдружник и управител, промяна в представителството на дружеството – същото ще се представлява и управлява от Б. К. , както и промяна в дружествения договор, съгласно приложен по фирменото дело заверено копие от изменен договор. При така извършеното вписване, прехвърлянето на дяловете на К. и неговото освобождаване като съдружник и управител, наличие на промяна в представителството и дружествения договор са ясно посочени, поради което прочитането на това решение поставя в известност К. за взетите решения по същество, които именно той е описал и в подадената жалба до прокуратурата. Ето защо, да се приеме, че регистърното решение в конкретния случай не възпроизвежда взетите решения на ОС и прочитането му не е равносилно на узнаване по смисъла на чл.74 ал.2 предл.3-то ТЗ е нелогично. Щом ПАС е приел, че на К. е представено регистърното решение и той се е запознал с него на 29.06.2006 г., следва да се приеме, че е налице узнаване на процесните решения, възпроизведени във вписаните с регистърното решение нови обстоятелства, поради което подадената на 14.07.2006 г. искова молба е процесуално недопустима – подадена е след 14-дневния срок от узнаването на 29.06.2006 г. по смисъла на чл.74 ал.2 предл.3-то ТЗ. Щом това е така, производството по предявения иск подлежи на прекратяване. На основание чл.209 ал.1 изр.1-во ГПК/отм./ решението на ПАС следва да се обезсили и производството по делото се прекрати, а на касатора се присъдят направените по делото разноски в размер на 3567 лв. за трите инстанции на основание чл.64 ал.3 ГПК /отм./.
Мотивиран от горното и на основание чл.218ж ал.2 вр. с чл.209 ал.1 изр.1-во ГПК /отм./, съдът:
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 552/10.01.2008 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 808/2007 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на М. С. К. срещу “Т” ООД за отмяна на всички взети от Общото събрание на дружеството решения на извънредно заседание на 30.05.2006 г.
ОСЪЖДА М. С. К., гр. С., ул. “Г“Т” ООД – съдебен адрес а. О, гр. С., бул. “. № 22, направените по делото разноски за трите инстанции в размер на 3567 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и седем лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.