4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
С., 05,07, 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 978 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4845 от 15.VІ.2011 г. на С. И. С. от С., подадена против онази част от решение № 668 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 21.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 61/2011 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 3976 на СГС, ГК, с-в І-6, от 29.VІІ.2010 г. по гр. д. № 267/09 г. – досежно уваженият насрещен осъдителен иск на Г. Г. Г. от С. с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ, предявен срещу настоящия касатор: за осъждането на последния да заплати на Г. сума в размер на 35 600 щатски долара, представляваща главница по запис на заповед, издаден от С. на 24.ІІІ.2003 г. и с падеж 30.ХІ.с.г., както и ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.VІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, а също и сума в общ размер от 12 011 лв., представляващи разноски за двете инстанции, присъдени в полза на ищеца по този насрещен иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Оплакванията на касатора С. Ив. С. са необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът С. Ив.С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т.1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три решения, постановени от състави в двете отделения на търговската му колегия, както следва:
1/ Р. № 1088 от 7.VІІ.2003 г. на бившето V-то г.о. по гр. д. № 132/2003 г.;
2/ Р. № 221/26.V.2008 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 893/07 г.;
3/ Р. № 548/4.ХІ.2008 г. на І-во т.о. по т. д. № 304/08 г.
Отделно от това произнасянето на ВКС по въпроса дали след „проверка на формалната страна” на записа на заповед, решаващият съд следва да провери фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението или неизпълнението на задълженията по каузалната сделка, щяло да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. Г. Г. от С. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.Инвокиран е довод, че касаторът С. „не е формулирал надлежно същественият според него въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е обусловил изводите в атакуваното решение”, а оттам – по кой въпрос обжалваното решение противоречи на цитираните в изложението към жалбата решения на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на С. Ив. С. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен за изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение да изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това: в случая по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Що се отнася до единственият формулиран в изложението на С. към жалбата му въпрос, отнасящ се до наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, в случая важи постановката по т. 4 на същото тълкувателно решение. Но след като няма конкретно посочване кои са законите, които са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, касаторът не е обосновал приложно поле на касационния контрол, а и в действителност формулираният въпрос не е бил предмет на произнасянето на САС с постановеното решение за уважаване на насрещен осъдителен иск на Г. срещу С. за неоснователно обогатяване, който е бил на разположение на поемателя по процесния запис на заповед от 24.ІІІ.2003 г., изгубил иска си срещу платеца С. поради изтичане на специалната давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, считано от 30.ХІ.2003 г., когато е настъпил падежа на плащане по същата ценна книга.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 668 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 21.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 61/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2