Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
София, 22.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 104 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.295 от ГПК.
Образувано и по касационна жалба на М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. против решение № 255 от 21.10.2008 г., постановено по гр.д. № 155 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 6.08.2004 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав за отхвърляне на предявения от М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. против Ц. Б. С., П. М. С. и А. Х. С. ревандикационен иск по отношение на 200/1440 ид.ч. за Б. П. , 200/1440 ид.ч. за М. Г. и 46/1440 ид.ч. за С. Г. от неурегулирано дворно място от 100 кв.м., съставляващо реална част от имот пл. № 2* заснет през 1997 г. и нанесен в кад.лист 624 по неодобрения кадастрален план на гр. С., м.”Ю”, целият с площ от 781 кв.м., при посочени съседи.
Касаторите са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон при преценка действителността на решението на ПК за възстановяване правото на собственост и искат да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове, като им се присъдят и направените по делото разноски.
Ответниците по жалбата Ц. Б. С., П. М. С. и А. Х. С. оспорват същата.
С определение № 201 от 17.03.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос относно действителността на решения на ПК за възстановяване правото на собственост на наследници на Б. Б. С. , постановени в редакцията на чл.14 от ЗСПЗЗ от ДВ бр.28 от 1992 г.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното:
Страните са наследниците на Б. Б. С. , на които е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ с решение № 534/214 от 14.04.1993 г., като спорът относно качеството наследници на ищците е разрешен с постановеното по делото отменително касационно решение № 1* от 15.01.2008 г. по гр.д. № 221/2007 г. на ВКС, І г.о., с което делото е върнато за ново разглеждане за произнасяне по обема на наследствените права и преценка дали са налице всички елементи на фактическия състав на чл.108 от ЗС, в т.ч. владение без основание от страна на ответниците. Решаващите мотиви на въззивния съд при новото разглеждане на делото са, че реституционната процедура не е приключила, тъй като липсва скица към решението на ПК, а следователно не е доказана активната материално-правна легитимация по ревандикационния иск, а също липсват и доказателства, че ответниците осъществяват владение върху имота.
С решения № 1* от 31.10.2006 г. по гр.д. № 1824/2005 г. на ВКС, ІV-а г.о. и № 715 от 17.07.2007 г. по гр.д. № 663/2006 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по предявени от настоящите ищци ревандикационни искове, е зачетено действието на решенията на поземлената комисия, постановени в редакцията на чл.14 от ЗСПЗЗ от ДВ бр.28 от 1992 г., за възстановяване на собствеността на наследници на Б. Б. С. на имоти в строителните граници.
Правилна е практиката по решения № 1* от 31.10.2006 г. по гр.д. № 1824/2005 г. на ВКС, ІV-а г.о. и № 715 от 17.07.2007 г. по гр.д. № 663/2006 г. на ВКС, ІV г.о. Административните актове за възстановяване правото на собственост на наследници на Б. Б. С. на имоти в строителните граници на гр. С. по посочените дела, както и по настоящото дело, са постановени при действието на чл.18ж от ППЗСПЗЗ в редакцията на текста от ДВ бр.34 от 1992 г. и на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията на текста от ДВ бр.28 от 1992 г. Разпоредбите са материално правни по своя характер, а съответно изменението им има действие занапред съгласно чл.14 от Закона за нормативните актове, освен ако не е предвидено друго с изрична разпоредба. Това означава, че материалноправната норма се прилага само по отношение на юридически факти, осъществени след влизането й в сила. Следователно правното действие на решенията на органите на поземлена собственост се преценява съобразно действалата към момента на постановяването им редакция на закона. Към момента на постановяване на решение № 534/214 от 14.04.1993 г. на ПК-гр. София, община С., не е съществувало изискване към решението да се прилага скица, а следователно същото е породило правното си действие, независимо от липсата на такава.
По основателността на касационните жалби:
Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Решение № 534/214 от 14.04.1993 г. на ПК-гр. София, община С. удостоверява възстановяване правото на собственост на наследници на Б. Б. С. върху процесния имот – ливада от 1 ар в строителните граници на гр. С., местността А. В. , представляваща част от имот с пл. № 3* па кадастралния план от 1939 г., а сега неурегулиран поземлен имот с площ от 100 кв.м., находящ се в гр. С., м.”Ю” ІІ ч., съставляваща част от имот пл. № 2* заснет през 1997 г., нанесен в к.л. № 6* целият с площ от 718 кв.м.
Ответниците Ц. С. , П. С. и А. С. са се снабдили с констативен нотариален акт № 30, том І, рег. № 1* дело 29 от 1999 г. на нотариус № 320 с район на действие Софийски районен съд за собственост на неурегулиран поземлен имот с площ от 100 кв.м., находящ се в гр. С., м.”Ю” ІІ ч., съставляща част от имот пл. № 2* заснет през 1997 г., нанесен в к.л. № 6* целият с площ от 718 кв.м. В нотариалното производство правата са удостоверени с решение № 534/214 от 14.04.1993 г. на ПК-гр. София, община С. и скица на Софгео от 14.07.1997 г. Признават, че плащат данъчните задължения за имота, но поддържат, че не знаят къде се намира и не упражняват фактическа власт върху същия.
При горните факти следва, че страните се легитимират като съсобственици по наследство от Б. С. върху възстановения по реда на ЗСПЗЗ неурегулиран поземлен имот, находящ се в строителните граници на гр. С.. П. на М. Г. от имотите, собственост на Б. С. са 200/1440 ид.ч., от които 180/1440 ид.ч., като наследник на съпруга на Б. С. – П. С. М. , починал през 1973 г. и на неговата втора съпруга В, починала през 1989 г. и 20/1440 ид.ч., като наследник на рождения си брат И, починал през 1998 г.; на Б. М. П. – 200/1140 ид.ч., които 180/1440 ид.ч. е наследил от баща си М, починал 1993 г., син и наследник на съпруга на Б. С. – П. С. М. , починал през 1973 г. и на неговата втора съпруга В, починала през 1989 г., а 20/1440 ид.ч. като наследник по право на заместване на рождения брат на своя баща И, починал през 1998 г. и за С. Л. Г. – 46/1440 ид.ч., от които 36/1440 ид.ч., като наследник на майка си В, починала през 1989 г. /наследила от своя страна 1/10 ид.ч. със смъртта на съпруга си П. С. М. , наследник-съпруг на Б. С. / и 10/1440 ид.ч. като наследник на едноутробния си брат И, починал 1998 г. Посочените права се оспорват от ответниците, които са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, с оглед на което по отношение на тях следва да бъдат признати за установени правата от ищците от процесния имот, като на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ констативния нотариален акт бъде отменен за тези права. По делото са установени само юридически действия по оспорване правата на ищците, но липсват доказателства ответниците да упражняват реално фактическа власт върху имота, а факта на плащане на свързаните с притежание на правото на собственост данъчни задължения, не е достатъчен, за да се приеме осъществявявано владение, поради което иска в частта за предаване на владението следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 255 от 21.10.2008 г., постановено по гр.д. № 155 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Б. С., ЕГН **********, гр. С., ж.к.”Д” бл.18, вх. А, ет.6, ап.17, П. М. С., ЕГН **********, гр. С., ж.к.”Д” бл.18, вх. Д, ет.6, ап.108 и А. Х. С., ЕГН **********, гр. С., ж.к.”Д” бл.18, вх. А, ет.6, ап.18, че М. П. Г., ЕГН **********,гр. София, ж.к.”Л” бл.632, вх. А, ет.12, ап.58, Б. М. П. , ЕГН **********, гр. С., ж.к.”М” бл.465, вх.5, ет.3, ап.7 и С. Л. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., ж.к.”Т” бл.1, вх.1, ет.1, ап.1 Юлия В. А. , са съсобственици по наследство от Б. Б. С. , починала на 28.02.1948 г. при права от 200/1440 ид.ч. за М. П. Г., 200/1440 ид.ч. за Б. М. П. и 46/1440 ид.ч. за С. Л. Г. на следния недвижим имот, правото на собственост върху който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Б. Б. С. с решение № 534/214 от 14.04.1993 г. на ПК-гр. София, община С., а именно: неурегулирано дворно място от 100 кв.м., съставляващо реална част от имот пл. № 2* заснет през 1997 г. и нанесен в кад.лист 624 по неодобрения кадастрален план на гр. С., м.”Ю”, целият с площ от 781 кв.м., при съседи: имот пл. № 1* имот пл. № 1* и от две страни имоти без планоснимачни номера, и съседи на реалната част: братя С, река Т. Б. К. , Т. С. Д. , като ОТХВЪРЛЯ иска за предаване владението на посочените идеални части от имота.
ОТМЕНЯ, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ констативен нотариален акт № 30, том І, рег. № 1* дело № 29 от 1999 г. на нотариус под № 320 в регистъра на Н. камара с район на действие Софийски районен съд за 446/1440 ид.ч. от удостовереното право на собственост.
ОСЪЖДА Ц. Б. С., ЕГН **********, гр. С., ж.к.”Д” бл.18, вх. А, ет.6, ап.17, П. М. С., ЕГН **********, гр. С., ж.к.”Д” бл.18, вх. Д, ет.6, ап.108 и А. Х. С., ЕГН **********, гр. С., ж.к.”Д” бл.18, вх. А, ет.6, ап.18 да заплатят на М. П. Г., ЕГН **********,гр. София, ж.к.”Л” бл.632, вх. А, ет.12, ап.58, Б. М. П. , ЕГН **********, гр. С., ж.к.”М” бл.465, вх.5, ет.3, ап.7 и С. Л. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., ж.к.”Т” бл.1, вх.1, ет.1, ап.1 Юлия В. А. разноски за съдебното производство в размер на 632.00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: