1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 22.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4016/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 83 от 20.02.2014 г. по гр.д.№ 902/2013 г. на Софийски окръжен съд са отхвърлени исковете, предявени от РПК „Ч.” [населено място] против [фирма] за признаване на ищеца за собственик и предаване владението на едно помещение- трафопост с площ 16 кв.м., намиращо се в триетажна сграда за фурна и магазин, построена в имот пл.№ 173 по плана на [населено място], както и за заплащане на сумата 1 905,78 лв. като обезщетение за ползването на имота.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд по чл.108 ЗС, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно изводите на съда, че ищецът не е доказал твърдяното право на собственост върху процесния трафопост и че собственик на същия е ответникът.
Както ищецът, така и ответникът са представили нотариални актове за притежаването на трафопост, но е установено, че този на ответника се отнася за друг обект, поради което първият въпрос, по който се иска да се допусне касационно обжалване, е как в горния случай се разпределя доказателствената тежест между страните. Според касатора по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК, тъй като решението изисква ответникът да докаже невярното нотариално удостоверяване в нотариалния акт на ищеца, докато възивният съд е приел, че доказателствената тежест е за ищеца.
Вторият правен въпрос е за това към кой момент следва да преценява броя на потребителите, свързани с трафопоста, като условие кооперативната организация да притежава такъв обект съгласно чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г. / отм/.
Третият въпрос е за статута на сградата на трафопоста /без наличните в него съоръжения/ и дали тази сграда представлява енергиен обект или е материален ресурс по смисъла на т.32 от пар.1 на ДР на ЗЕ и като такъв следва ли да се изкупи съгласно пар.4, ал.1 от ПР на ЗЕ от преносното енергийно предприятие в 12 годишен срок от влизане в сила на закона.
По втория и третия въпроси поради липсата на съдебна практика се поддържа касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва касационната жалба, като счита че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С констативен нот.акт № 182/ 7.08.2009г. ищецът РПК „Ч.” [населено място] се легитимира като собственик на имот пл.№ 173 в кв.18 по плана на [населено място] и на построената в имота триетажна сграда с магазин и фурна, като в обема на сградата попада и помещение от 16 кв.м., използвано като трафопост, за което претендира право на собственост и ответникът [фирма]. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че констативният нот.акт, на който се позовава ищецът, не се ползва с материално доказателствена сила и тъй като и ответникът представя нотариален акт за трафопоста, разпределението на доказателствената тежест следва да се извърши по правилото на 154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва докаже своето право. Прието е, че ищецът не е успял да стори това, докато ответникът е доказал, че притежава трафопоста, тъй като същият е станал държавна собственост по силата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1948 г. още с построяването му. Прието е също така, че не са били налице условията, които са позволявали кооперацията да придобие подобен обект в собственост, тъй като съоръжението обслужва повече от един потребители.
Според първия въпрос, поставен от касатора, разпределението на доказателствената тежест не е следвало да се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, тъй като е установено, че нотариалният акт на ответника се отнася за друг трафопост- т.е. не е налице хипотезата, разгледана в ТР № 11/ 2012 г., а е следвало доказателствената тежест да се възложи само на оспорващата страна- в случая ответникът.
С оглед на данните по делото и мотивите, поради което въззивният съд е отхвърлил иска, следва да се приеме, че въпросът не обуславя допустимост на касационното обжалване. Действително не е налице хипотезата на два констативни нотариални акта за собственост, отнасящи се за един и същ обект, но е прието, че са налице доводи и доказателства, представени от ответника, които оборват констатациите в нотариалния акт, съставен в полза на ищеца- т.е. че ответникът е провел успешно оспорването и в този смисъл решението е постановено в съответствие с ТР № 11/ 2012 г.
Вторият въпрос е свързан с правото на ответника като кооперация да придобива и да притежава отделни енергийни обекти за задоволяване на собствените си енергийни нужди съгласно чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975 г. / отм./ За да отхвърли този довод, съдът освен другото, се е позовал на данните, че понастоящем трафопостът обслужва 220 битови потребители, читалището и два магазина. Според касатора въпросът е следвало да се реши не с оглед на сегашното състояние на обекта, а към момента, когато е построена сградата и трафопостът е бил оборудван само за нуждите на кооперацията и това й е давало право да го притежава в собственост.
Въпросът не се извлича от доказателствата по делото и съображенията на съда, обусловили крайния изход на спора, поради което въз основа на него не може да се допусне касационно обжалване. Решаващите изводи на съда са свързани с това, че обектът е станал държавна собственост екс леге още по силата на чл.2, ал.1 от ЗЕ от 1948г., поради което предвидената в следващия закон от 1975г. възможност кооперативни и обществени организации да придобиват енергийни обекти за собствени нужди не се отнася за процесния трафопост. Съображенията, че понастоящем той обслужва повече от 220 потребители са изложени като допълнителен, а не решаващ аргумент за отхвърляне на иска, поради което не обосновават самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване.
Третият въпрос е свързан с установените по делото обстоятелства, че помещението за трафопост се намира в сградата на кооперацията, построена през 1969г., че в него е имало съоръжения, но не са се използвали по предназначение, както и че през 2003г. ответникът е преместил там съоръженията от своя трафопост, намиращ се в съседен имот и тогава е свързал захранването с електропреносната мрежа, респ. е започнал да обслужва присъединените към него потребители. Във връзка с това касаторът поставя въпроса дали се касае за трафопост като енергиен обект / единство на сграда и съоръжения/ или помещението е материален ресурс, в който енергийното д-во държи съоръженията си. Този въпрос е съществен за решаване на спора, тъй като е свързан с определяне правния статут на процесното помещение и дали то попада под режима на ЗЕ като трафопост по смисъла на §1, т.23 от ДР. Въпросът следва да отчете и тази особеност на случая, а именно че в помещение, което е част от собствената на кооперацията сграда допълнително се монтират съоръжения и то започва да функционира като трафопост, обслужващ голям брой външни потребители. При тези данни касационното обжалване следва за се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 от 20.02.2014 г. по гр.д.№ 902/2013 г. на Софийски окръжен съд .
Указва на касатора да внесе в седмодневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 72 лв. и да представи в същия срок в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: