О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 04.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1405 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. М. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А., с която изцяло се обжалва въззивно решение № 446 от 26.10.2017г. по в.гр.д. № 549 по описа за 2017г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 601 от 18.05.2017г. по гр.д.№ 5925/2016г. на Р. като са отхвърлени предявените искове против П. П. С., в качеството му на кмет на [община] и Д. Г. Г., определено въз основа на заповед длъжностно лице за орган по настойничество при [община], за солидарното им осъждане да заплатят на В. М. К. сумите от 521.50лв., обезщетение за имуществени вреди, разходи за лечение и от 10 000лв., обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от поставеният под пълно запрещение М. С. Д., поради проявено бездействие от кмета на [община] и определеното от него длъжностно лице по повод неизпълнение на задължението му като орган по настойничество по чл.154 СК и са присъдени разноски. Решението е постановено при участието като трети лица помагачи на страната на ответниците на Б. Т. М. и С. Д. Т., родители на М. Д..
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставени въпроси, касаещи следващите се по закон минимум задължения за действие, които кметът, съгласно нормата на чл.154 СК, следва да предприеме в качеството му на орган по настойничество след като получи съдебното решение, с което едно лице е поставено под пълно запрещение, за да гарантира опазването на интересите от една страна на запратения, а от друга – на останалите граждани, чиито живот и сигурност запретеният може да постави в опасност.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Изразеното становище е, че като краен разултата постановения въззивен акт е правилен, тъй като органът по настойничество своевременно е взел охранителни мерки съгласно чл.159 СК. Отговорността за причинените вреди следва да се поеме от родителите на поставеното под пълно запрещение лице, които съгласно чл.173 ал.2,вр.ал.3 СК са настойници по право. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав намира на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК, пред вид цената иска от 521.50лв., същата за недопустимостта в частта досежно претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено.
В останалата част, по подадената касационна жалба досежно постановеният въззивен акт относно претенцията от 10 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания, настоящият състав на Върховен касационен съд, намира, че е вероятно въззивният акт да е недопустим като постановен срещу ненадлежна страна.
Искът е бил предявен на 19.05.2015г. пред РС Русе. Посоченият съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Русе, за разглеждане по реда на чл.1 ЗОДОВ.
След повдигнат спор за подсъдност от АС Русе между него и Административен съд Стара Загора, делото е изпратено на втория.
Последвала е нова препирня за подсъдност между Административен съд Стара Загора и Районен съд Русе, която е разрешена от петчленен състав на ВКС и ВАС, с определение № 65 от 24.10.2016г. по адм.д.№ 42/2016г. Прието е, че предявената претенция е за вреди от бездействие – неизпълнение на задължение на орган по настойничество и попечителство да определи настойник на поставено под пълно запрещение лице и спорът следва да се разгледа от Районен съд Русе.
След изпращане на делото на РС, страната е уточнила / в молба от 21.11.2016г./, че ответници в производството, към които е насочена исковата претенция са кмета на общината и длъжностното лице, което е определено по надлежния ред да изпълнява функциите на орган по настойничество. Независимо от това, районният съд е постановил акта си срещу физическите лица П. П. С., в качеството му на кмет и Д. Г. Г.,като длъжностно лице, определено за орган по настойничество, а въззивният съд е потвърдил постановения акт без да изпълни задължението си служебно да следи за процесуалната легитимация, като една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск. /вж.т.5 от ТР по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената касационна жалба от В. М. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 446 от 26.10.2017г. по в.гр.д. № 549 по описа за 2017г. на Русенски окръжен съд в частта досежно претенцията за имуществени вреди от 521.50лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № въззивно решение № 446 от 26.10.2017г. по в.гр.д. № 549 по описа за 2017г. на Русенски окръжен съд в частта досежно претенцията за неимуществени вреди.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 200 лева /двеста лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта с която е прекратено производството подлежи на обжалване с частна жалба, в седемдневен срок пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.