Р Е Ш Е Н И Е
№ 556
София, 17.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1561/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационни жалби срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 6. Х.ІІ2007 г. постановено по в.гр.д. № 1509/2007 г. Ищцата Л. Р. Т. обжалва решението относно квотите, при които е допусната делба на апартамента в гр. В., като счита,че незаконосъобразно, необосновано и в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че правата на страните са различни поради частична трансформация. Ответникът И. Й. П. от гр. В. обжалва въззивното решение относно отхвърляне на иска за делба по отношение на движимите вещи с оплаквания за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Всеки съделител оспорва жалбата на противната страна в подадените възражения.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбите са подадени в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това са процесуално допустими. Разгледани по същество, първата от тях е основателна, а втората – неоснователна.
Л. Р. Т. е предявила иск за съдебна делба против И. Й. П. по отношение на апартамент в гр. В., както и движими вещи, придобити по време на брака им, прекратен с влязло в сила решение. С молба по чл. 278 ал.2 от ГПК(отм.) И. Й. П. е поискал в делбената маса да се включат и гараж в гр. В., лек автомобил марка Ф. 127 и още две движими вещи, също придобити по време на брака. По отношение на иска за делба на придобити земеделски земи производството по делото е прекратено с влязло в сила определение. В първото по делото заседание ответникът И. П. е възразил по отношение на правата на страните относно апартамента, като се е позовал на внесени за закупуването му извънсемейни средства – предбрачен жилищноспестовен влог и подарени средства за покупката на жилището от неговата сестра в размер на 5900 лв по договор за дарение от 24.ІІІ.1984 г. С решението на Варненския районен съд от 17.V.2007 г. по гр.д. № 1212/2005 г. е допусната съдебна делба между двамата съделители при равни права за всеки от тях по отношение на апартамента, гаража, лекия автомобил и част от движимите вещи, а относно останалите движими вещи претенцията е отхвърлена.
По въззивна жалба на ответника И. Й. П. относно квотите по допускане на делбата за апартамента и относно отхвърляне на иска за делба на движимите вещи Варненският окръжен съд с решението си от 6. ХІІ. 2007 г. по гр.д. № 1509/2007 г. е изменил първоинстанционния съдебен акт относно квотите за апартамента и вместо това е постановил, че квотата на И. П. е 10984.5/20169 ид.части, а на ищцата Л.5/20169 ид.части. Оставил е в сила решението в останалите обжалвани части относно движимите вещи. В частта, с която е уважено възражението но чл. 21 ал.2 от СК(отм.) за частична трансформация относно предбрачнния жилищно спестовен влог решението е необосновано и незаконосъобразно, като жалбата на Л. Т. е основателна, а относно движимите вещи жалбата на И. П. е неоснователна, тъй като въззивният съдебен акт е обоснован и законосъобразен.
По жалбата на Л. Т. за квотите на придобития по време на брака апартамент: Страните по делото са сключили брак на 15.VІ.1980 г., а процесният апартамент е придобит с нот.акт № 67 том VІ дело № 2132/1986 г. на името на двамата съпрузи на 12.VІ.1986 г. за сумата 20169 лв, от които със собствени средства цената е покрита със сумата 8169 лв и е отпуснат заем от ДСК за сумата 12 000 лв. От приложеното удостоверение изх. № 1648/15.VІ.2006 г. на Б. ДСК- ЕАД е видно, че жилищно спестовния влог е открит на 17. Х.1978 г. на името на И. Й. П. (преди сключване на брака на страните), а на 26.ІІІ.1984 г. с прехвърлително № 242 И. П. е прехвърлил ? от този влог на Л. Р. П. Т. На 26.ІІІ.1984 г. И. П. и Л. П. – Т. от жилищноспестовния влог сметка 14-81 83899 са прехвърлили сумата 6131 лв по сметката на ЖСК “У” за покритие на апартамент № 47(процесния), като за строежа на същия апартамент им е разрешен жилищен кредит в размер на 12 000 лв- сметка 60424754. Кредитът е погасен на 29. ХІІ.1990 г. с две безкасови вноски по 2000 лв и една касова вноска в размер на 3558.43 лв. По посочените факти, установени по категоричен начин с приложените писмени доказателства, страните не спорят. Предмет на разнопосочна интерпретация е правното значение на извършеното прехвърляне на половината от влога, открит на името на съпруга И в полза на съпругата му Л. П. на 26.ІІІ.1984 г. Според ответника по делото И. П. се касае до банкова операция, но не и дарствен акт от негова страна, докато жалбоподателката Л. П. – Т. поддържа, че е налице дарение по силата на което тя е станала сътитуляр на влога, с който безспорно е закупено жилището. Поради това е без значение, че първоначалната сума от 1800 лв за откриване на целевия влог, е внесена преди сключване на брака на страните и има личен характер, който обаче след прехвърлянето на влога на името на двамата съпрузи на 26.ІІІ.1984 г. представлява общо притежание на двамата сътитуляри. Според Варненския районен съд посоченото правно действие по промяна на титулярството по влога в ДСК представлява дарствен акт от съпруга И на съпругата му Л. В обжалваното решение на Варненския окръжен съд е прието, че това прехвърляне на ? от влога няма дарствен характер, без да се характеризира по положителен начин правното значение на посочения едностранен акт. Върховният касационен съд в настоящия състав намира, че промяната в титулярството по влога в ДСК може да се разглежда единствено като дарение в полза на съпругата, поради което и набраните собствени средства по този влог в тяхната цялост, послужили за покриване на собствените средства от цената на придобитото жилище, строено чрез ЖСК “У”, следва да се считат съпружеска имуществена общност, което рефлектира и върху собствеността на придобития недвижим имот според трайната практика на ВКС на РБ. Липсва правно основание за признаване на частична трансформация по чл. 21 ал.2 от СК(отм.) в полза на ответника И, поради което възражението му срещу предявения иск за делба на жилището при равни дялове е неоснователно. Като е приел, че на И. П. следва да се определи дял в размер на 10984.5/20169 ид.части срещу 9184.5/20169 ид.части за ищцата, Варненският окръжен съд е направил необосновани от фактическа страна и незаконосъобразни правни изводи. Поради това при наличието на отменителните основания по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК(отм.) въззивното решение следва да се отмени в частта, с която са определени дяловете на съделителите от апартамента и вместо това да се постанови делбата да се извърши и за апартамента при равни права за тях.
По жалбата на И. П. Тя се отнася до отхвърления иск за делба на движими вещи. Тази жалба е неоснователна, тъй като в съответствие със събраните по делото доказателства е прието, че не е установено наличието им във владение на някоя от страните по делото към момента на приключване на устните състезания по допускане на делбата. Според императивното изискване на чл. 282 ал.1 пр.2 от ГПК(отм.)съдът дължи произнасяне и по този въпрос и щом не са събрани доказателства в този смисъл, правилно претенцията за делба на движимите вещи е отхвърлена относно онези от тях, за които не е установено в чие владение се намират към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 4. ХІІ.2007 г. Обжалваното решение в тази част следва да се остави в сила. При липса на представени писмени доказателства за направени разноски по делото за настоящата инстанция, такива не се присъждат, независимо от направеното искане от жалбоподателката Л. Т. , освен държавната такса по касационната жалба в размер на 15 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд от 6. ХІІ.2007 г. постановено по гр.д. № 1509/2007 г. САМО В ЧАСТТА, с която са определени дяловете на съделителите по отношение на допуснатия до делба апартамент в гр. В., ул. Г. Б. бл 17 вх.3 ет.7 под № 47 ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
Делбата на апартамента да се извърши при РАВНИ ДЯЛОВЕ за И. Й. П. и Л. Р. Т..
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалите обжалвани части относно движимите вещи, за които е отхвърлен иска за делба.
ОСЪЖДА И. Й. П. от гр. В. със съдебен адрес ул. Ш. № 10 ет.2 ап.2 – адв. И да заплати на Л. Р. Т. от гр. В. със съд.адрес бул. Вл. В. № 27(къща) чрез адв. А, направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 15 лв.
Решението е окончателно. Делото да се докладва за продължаване съдопроизводствените действия по извършване на делбата от Варненския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: