О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 09.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.156 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №577 от 13.12.11г. по гр.д.№674/11. на Добричкия окръжен съд, след частична отмяна на решение №25/03.08.11г. по гр.д.№272/03г. на Добричкия районен съд, е уважена предявената във втората фаза на делбата претенция по чл.30, ал.3 от ЗС, като В. П. К., Т. А. К. и А. А. К.-М. са осъдени да заплатят на П. И. Д. и П. Г. Д. още по 19 382,45лв., представляващи припадащите им се части от действителните разходи, направени за поддръжката и подобряването на съсобствения имот. Решението на районния съд е оставено в сила в останалата обжалвана част, с която В. К., Т. К. и А. К. са били осъдени да заплатят на П. Д. и П. Д. по 28 005лв., представляващи припадащата им се част от сторени разходи за извършени строително-ремонтни работи през периода 2003г. – 2009г. и в частта, с която е била отхвърлена претенцията на В. К., Т. К. и А. К. срещу П. Д. и П. Д. по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 89 000лв., представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения недвижим имот през периода 01.11.02г. – 22.03.2010г.
Процесният имот представлява дворно място с площ от 220 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], заедно с намиращата се в него жилищна сграда. Собствеността върху този имот е била възстановена на наследниците на Т. А. К. по реда на З., като след направения отказ от наследство, собственици на имота са станали А. Тание К. /първоначалният ищец, който е заместен в хода на процеса от наследниците си В. К., Т. К. и А. К./ и К. Т. Б., при равни квоти – по ? ид.част. Ответниците П. и П. Д. са били първоначално наематели на имота и в него са обособили заведение за обществено хранене. През 2002г. П. Д. е закупил от К. К. нейната ? ид.част от този имот. Сделката е осъществена по време на брака му с другата ответница П. Д.. Във втората фаза на делбеното производство съсобственият имот е изнесен на публична продан.
По направените претенции по сметки въззивният съд е приел следното:
По иска на В. К., Т. К. и А. К. по чл.31, ал.2 от ЗС:
От 2000г. вторият етаж от жилищната сграда не се ползва от ответниците П. и П. Д. за търговска дейност, нито e бил отдаван под наем. По отправена от ищците нотариална покана за ползване на общия имот е направено насрещно предложение от ответниците до ищците да ползват втория етаж, таванското помещение и част от дворното място – нотариална покана от 04.11.02г. и констативен протокол от 11.11.02г. Това предложение не е било прието поради спор кой от съсобствениците коя част от сградата да ползва. В. съд е приел, че отказът на ищците да ползват част от общия имот, която е била свободна, ги лишава от възможността да претендират суми по чл.31, ал.2 от ЗС.
По иска на П. и П. Д. за заплащане на суми за направени от тях разноски и подобрения в общия имот:
В качеството си на наематели на спорния имот, П. и П. Д. са направили редица ремонти и преустройства със знанието и съгласието на собствениците с цел обособяването на заведение за обществено хранене. Изградили са и пристройка към сградата, която първоначално е представлявала дървена тераса – преместваемо съоръжение с временен статут. Впоследствие терасата е била покрита и трайно прикрепена към земята. След обсъждане на противоречивите данни за времето на изграждане на пристройката като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, въззивният съд е приел, че това е станало след 2002г., когато П. Д. вече е бил собственик на ? ид.част от сградата.
Прието е, че през 2005г. е правен ремонт на ел.инсталацията, през 2007г. е монтирана газификационна, вентилационна, отоплителна и климатична инсталация. През 2005г. – 2009г. са извършени два ремонта на покрива на сградата; ремонт на санитарните помещения на първия етаж и мазата, подмяна на дограмата, преместване на входа на сградата с цел обособяване на отделен офис. Доколкото всички строителни книжа във връзка с ремонтите и преустройствата до 2002г. са издадени на името на ответниците К., съдът е направи извод, че те са знаели и са били съгласни с тях. Прието е, че са знаели и са приемали мълчаливо и последващите преустройства и ремонти. Затова отношенията между съсобствениците се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 от ЗС – дължат се действително направените разходи. Общият размер на тези разходи е 284 326,71лв., от които припадащата се част на ответниците е 142 163,36лв., т.е. те дължат на ищците по 47 387,79лв. всеки.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. П. К., Т. А. К. и А. А. К.-М.. В нея се поддържа, че след като между съсобствениците не е постигнато съгласие за начина на ползване на общата вещ и след като ползването не е било разпределено по реда на чл.32, ал.2 ЗС, П. и П. Д. не са имали основание да изберат едностранно ползването на първия етаж, избеното помещение на сградата и пристройката и да наложат това свое решение на жалбоподателите. След като жалбоподателите са били лишени от ползването на тези части от общата вещ, те имат правото да искат обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Освен това П. и П. Д. са ползвали по-голямата част от общия имот, надвишаваща тяхната идеална част. Неправилен бил и изводът на съда, че пристройката към основната сграда е строена от П. и П. Д. след като са станали съсобственици на сградата. От доказателствата по делото следва, че те са направили пристройката в качеството си на наематели на сградата, преди да придобият съсобственост и следователно – нямат право да търсят стойността на това подобрение по реда на чл.286 ГПК /отм./. Освен това – съдът неправилно е приел, че ликвидацията на отношенията следва да се извърши по реда на чл.30, ал.3 ЗС, като се присъдят направените разходи за извършените подобрения, вместо по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД да се присъди по-ниската сума на увеличената стойност на имота.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е предпоставката на чл.31, ал.2 ЗС, когато единият от съсобствениците ползва по-голяма част от имота, надвишаваща неговата идеална част. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №1289/17.11.08г. по гр.д.№4428/07г. на ВКС, четвърто гр.отд.; решение №368/30.06.09г. по гр.д.№1555/09г. на трето гр.отд.; решение №721/28.10.92г. на ВС, първо гр.отд. и решение №28/18.03.08г. по гр.д.№3220/07г. на РС Пловдив.
2. По процесуалноправния въпрос за прилагането на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ обжалваното решение влизало в противоречие с ППВС №7/1965г. и ТР №1/01г.
3. На какво основание се дължат на съсобственика направените разходи за строително-монтажни работи, които представляват необходими разноски за запазване на вещта и на какво основание се дължат разходите за извършени подобрения – дали на основание чл.30, ал.3 ЗС или на основание чл.60 и чл.61, ал.2 ЗЗД и коя сума се дължи – направените разходи или по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. По този въпрос въззивното решение противоречало на ППВС №6/1974г.; ТР №85/02.12.68г. на ОСГК на ВС; решение №339/10.10.11г. по гр.д.№1072/10г. на първо гр.отд.; решение №612/25.10.95г. по гр.д.№375/95г. на първо гр.отд. и решение №1587/04.10.95г. по гр.д.№1377/94г. на четвърто гр.отд.
Ответниците в производството П. и П. Д. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Поддържат, че във връзка с претенцията по чл.31, ал.2 ЗС не се е развил спор между страните дали ползваната от тях реална част от общия имот надхвърля притежаваната идеална част, затова и съдът не се е произнесъл по този въпрос – съответно – по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване. Освен това – въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с практиката на ВС и ВКС по чл.188, ал.1 ГПК /отм./; в съответствие с данните по делото е квалифицирал претенцията за подобрения по чл.30, ал.3 ЗС и е разрешил този спор в съответствие с практиката на ВС и ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационно обжалване следва да се допусне само в частта, засягаща иска по чл.31, ал.2 ЗС. По делото е установено, че страните не са постигнали съгласие за начина на ползването на общата вещ. Предложеното от сем.Д. до ищците К. да ползват втория и таванския етаж от сградата не е прието по съображение, че не съответства на притежаваната от тях ? ид.част от съсобствения имот – т.е. предложената им за ползване площ е по-малка от притежаваната от тях квота в съсобствеността. Това изрично е заявено от техния пълномощник адв.А. в съдебно заседание на 04.05.10г. при предявяване на претенцията по сметки, както и в изявлението на една от ищците, направено в същото съдебно заседание. В тази насока са били и исканията за експертизи, които не са допуснати от съда. При това положение, като е разглеждал спора по чл.31, ал.2 ЗС, съдът е следвало да съобрази данните по делото, че ответниците Д. са ползвали и пристройката към основната сграда, т.е. ползвали са по-голяма площ от общата вещ, надхвърляща тяхната ? ид.част. Като не е сторил това, съдът е постановил решението си в противоречие с посоченото от жалбоподателите решение №368/30.06.09г. по гр.д.№1555/09г. на ВКС, трето гр.отд. Това е основание по чл.280, ал.,1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото посоченото решение на ВКС няма характер на задължителна практика.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по останалите два въпроса.
Обжалваното решение не противоречи на практиката на ВС и ВКС по прилагането на чл.188, ал.1 ГПК /отм./. В съответствие с тази практика съдът е изследвал спорния въпрос кога е построена пристройката в спорния имот и е изложил съображения защо приема, че това е станало след 29.08.02г., като П. и П. Д. са придобили ? ид.част от имота. Доказателствата, на които се позовават жалбоподателите, сочат само, че строежът е извършен през 2002г. /св.Д./ и по-точно преди 11.11.2002г., когато е съставен констативният протокол. От тях обаче не може да се установи категорично, че строителството е извършено преди 29.08.02г., когато П. и П. Д. все още са били наематели на имота. Затова необсъждането на тези доказателства в контекста на възражението на жалбоподателите не съставлява нарушение на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и на практиката на ВС и ВКС по този текст и не може да обуслови допустимост на касационното обжалване.
Въпросът кога отношенията между съсобствениците по повод извършени подобрения в общия имот следва да се уредят по реда на чл.30, ал.3 ЗС и кога – по реда на чл.60 – чл.61 ЗЗД, както и какви суми се присъждат в двата случая е изяснен в практиката на ВС и ВКС. Обжалваното въззивно решение не влиза в противоречие с тази практика. За да приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС и че следва да се присъдят припадащите се части от направените разходи за тези подобрения съдът е отчел обстоятелството, че с конклудентни действия ответниците К. са изразили съгласие с тези подобрения. Този извод съответства както на данните по делото, така и на посочената от жалбоподателите практика на ВС и ВКС, което изключва възможността по този въпрос да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №577 от 13.12.11г. по гр.д.№674/11. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е била отхвърлена претенцията на В. К., Т. К. и А. К. срещу П. Д. и П. Д. по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 89 000лв., представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения недвижим имот през периода 01.11.02г. – 22.03.2010г..
Указва на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 1780лв., в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част, с която съдът се е произнесъл по претенцията на П. Д. и П. Д. срещу В. К., Т. К. и А. К. за извършени подобрения в съсобствения недвижим имот.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: