О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр.София, 01.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 750 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДКЛ” О. , ч. адвокат В срещу решение № 2* от 30.12.2009 г. по гр.д. № 2315/2009г. на Окръжен съд – Пловдив, с което се оставя в сила решение № 758 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 758/2007 г. на Районен съд-Пловдив, с което е уважен предявеният от „Г” О. срещу „ДКЛ” О. и „Б”А. иск да се признае за установено между страните, че договор за покупко-продажба от 10.11.1998 г. в частта, в която „Б”А. продава на „ДКЛ” О. сервитутно право на преминаване по вътрешен път в източната част на парцел ****span>II на „Б” А. до излаза на пътя от републиканска пътна мрежа, е нищожен поради противоречие на закона, на основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът по касационната жалба „Г” О. , ч. адвокат Е е подал писмен отговор, в който оспорва доводите на касатора и основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Б”А. не взема становище.
За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира за собственик на дворно място, съставляващо парцел ****span>II -„Б” А. в кв.65 по плана на с. Ц., област Пловдив, а ответника „ДКЛ” О. притежава съседния парцел ****span>VIII – „Б” АД. Ответниците са сключили договор за покупко-продажба от 10.11.1998 г., с който е прехвърлено правото на собственост на парцел ****span>VIII – „Б” А. в кв.65, но и сервитутно право на преминаване по вътрешен път в източната част на парцел ****span>II на „Б” А. до излаза на пътя от републиканска пътна мрежа. Съдът е приел, че вещни права върху чужда вещ може да се придобиват само по начините определени в закона, съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗС, а в действащите по същото време правни норми не е предвидено учредяване право на преминаване, освен по изключение – чл.208 от ППЗТСУ (отм.).становеното от закона изключение за учредяване право на преминаване по административен ред е неприложимо към договорното право, поради което сключената сделка между ответниците противоречи на закона и е нижощна в тази част.
Касационната жалба на „ДКЛ” О. , ч. адвокат В срещу решението по гр.д. № 2315/2009г. на Окръжен съд – Пловдив съдържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В самата касационна жалба и представеното към нея изложение касаторът е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси във връзка с правната възможност на собственика на един имот да се разпорежда с ограниченото вещно право на преминаване, когато върху служещия имот /обременен със сервитут/ е учредено право на строеж на трето лице, както и има ли противоречие на закона при действието на разпоредбата на чл.208 от ППЗТСУ (отм.), при условие, че същата противоречи на действащата Конституция от 1991 г., като твърди, че същите са постановени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради липса на съдебна практика – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по отношение на повдигнатия от касатора въпрос има ли противоречие на закона при действието на разпоредбата на чл.208 от ППЗТСУ (отм.), при условие, че същата противоречи на действащата Конституция от 1991 г., тъй като в представеното към касационната жалба изложение са изложени съображения, които по своето съдържание представляват доводи за нарушаване на материалния и процесуалния закон. Принципно поставените въпроси за спазване йерархията на нормативните актове, съгласно Закона за нормативните актове и неприлагането на отделни разпоредби като противоречащи на основния закон, според § 3 от Конституцията от 1991 г., както и правните последици от неспазването им, представляват основания за неправилност на обжалваното решение, но не налагат самостоятелно тълкуване на правните норми. Когато отделни разпоредби или актове противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт (чл.15 от ЗНА).
Не са налице основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като представените към изложението съдебни решения не са задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК, с оглед на което повдигнатите въпроси не са разрешени в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.2. Посочените без да са приложени ТР № 4/1991 г. и ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са относими към поставените въпроси, поради което не мотивират основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставения правно значим за конкретното дело материалноправен въпрос за правната възможност на собственика на един имот да се разпорежда с ограниченото вещно право на преминаване, когато върху служещия имот /обременен със сервитут/ е учредено право на строеж на трето лице, което след учредяването на сервитута придобива собствеността върху целия служещ имот.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос има значение за точното прилагане на закона, тъй като е свързан с тълкуване на правните норми при липса на съдебна практика, което ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2* от 30.12.2009 г. по гр.д. № 2315/2009г. на Окръжен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора „ДКЛ” О. , ч. адвокат В в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 154 (сто петдесет и четири) лева и в същия срок да представи вносния документ, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.