Р Е Ш Е Н И Е
№ 557/2009 г.
София, 11.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр. д. № 1637 / 2008 година , образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218и ГПК /отм./ и чл.218а б.”б” ГПК/ отм./.
О. К. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 578 от . 01. 2008 год. по гр. В..д. Nо 873/2007 година на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено Решение Nо 360 от 18.01.2006 година постановено по гр.д. Nо 349/2005 година на Старозагорския окръжен съд и е постановено ново , с което О. е осъдена да заплати на И. Д. Т. и С. И. Т. сумата 61 700 лв. , представляваща увеличената стойност на имота в резултата на извършени подобрения , лихви от 22.07.2005 година и разноски по делото за 5 040 лв. Поддържа се , че в обжалваните части решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./ .
В срока по чл.218г ГПК / отм./ не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основание и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на И. Т. и С. Т. , при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция и в изпълнение на дадените с отменителното решение на ВКС указания , е отменил решението на окръжния съд и е постановил ново решение , с което е уважил в пълен размер заявената претенция за заплащане увеличената стойност на недвижим имот в резултата на извършени подобрения , на основание чл.72 ал.1 ЗС след извършена самостоятелна преценка на доказателствата по делото и изложени правни изводи за наличие на предпоставки за уважаване на иска по увеличената стойност на имота , за сумата 61 700 лв., заедно с претендираната лихва , считано от 22.07.2005 година и разноски по делото от 5040 лв.
Касационната жалба е частично основателна.
И. Т. и С. Т. като съпрузи, по силата на НА Nо 135/1997 година, на 16.12.1997 година , са закупили от СД ”Т”/прекратено след ликвидация/ следния недвижим имот- магазин за месо е партерния етаж на жилищен блок на ул.”Т” в гр. К..след закупуване на магазина са извършени подобрения за времето до м. 02. 1999 за сумата 17 453 лв..
На 19.03.1999 година , на основание чл. 35 от ЗППДОбП/ отм./ магазинът е продаден на И. Н. Е. за сумата 37 063 000 лв./ неденоминирани / , а със влязло в сила Решение Nо 11 от 15.02.2005 г. на ВКС по гр.д. Nо 2381/2003 година , е уважен ревандикационен иск на И. Е. срещу И. и С. Т. след като е прието, че Договора на И. Т. и С. /Т. от 16.12.1997 година е нищожен.
За извършените подобрения в чуждия имот, собственост на община К. като обособена част от „К„ЕАД , от същата подобрителите И. и С. Т. претендират сумата 61 700 лв., ведно със законната лихва, съставляваща увеличената стойност на недвижимия имот в резултат на извършените от тях подобрения за времето 16. 12.1997 година – 19.03.1999 година .
Процесният имот недвижим имот в гр. К., ул. ”.Nо 5 представлява търговски обект –магазин за месо,изграден в партерния етаж на жилищен блок. Не спорно , че след 16.2.1997 година до 19. 03. 1999 година , в края на м. февруари, в процесния магазин от съпрузите И. и С. Т. са извършени строително-монтажни работи/ описани по заключението на съдебно-техническата експертиза/ на стойност от 17 453.18 лв. , а на 19.03.1999 година процесният магазин е продаден от собственика О. К. на И. Н. Е. за сумата 37 063 000 лв. / неденоминирани/.
Подобрението на чужд имот е налице в хипотезите, когато владелецът на чуждия имот влага труд и средства и допринася на увеличение стойността на вещта. Както е посочено с разясненията на ППВС 6-74, разпоредбите на чл.72-74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца. Неоснователното разместване на блага между правните сфери на лицето собственик и лицето- подобрител на чуждия имот е основанието да се иска възмездяване от страна на подобрителя за разликата в стойността на подобрената вещ преди и в резултат на подобрението , след като неговото владение е смутено респ. е отстранен от упражняване на фактическа власт по отношение на чуждия имот.
По спорният въпрос за момента от който тече погасителната давността за вземането за подобрения релевираните доводи на касатора са неоснователни.
С въззивното решение е прието, че този момент е датата на влизане в сила на Решение Nо 11 по гр.д. No 2381/2003 година т.е. 15.02.2005 година. Този извод на съда следва да се възприеме като правилен на основание чл. 218з ал.1 in fine ГПК / отм./ , след като с отменителното решение на ВКС по настоящото производство е прието, че след като ревандикационния иск не е заявен от материално-легитимирания бивш собственик на имота / община К., а е заявен от приобретателя И. Е. , закупил имота на 19.03.1999 година , то изискуемостта на вземането за неоснователно обогатяване на подобрителя спрямо разпоредилия се с подобрената вещ собственик за възмездяване на извършените подобрения , не може да тече от деня на предявяване на иска по чл. 108 ЗС , а от един по-късен момент – този , в който владението на е прекъснато.
Възможността да се преразгледа в настоящото касационно обжалване този въпрос като се приеме тезата на касатора , че владението на съпрузите Т. е смутено и респ. от този момент е недобросъвестно , след издаване на Заповедта на Кмета Nо 59/ 04.02.1999 година , е преклудирана с отменителното решение на ВКС и дадените указания по приложение на закона.
Основателен е довода за незаконосъобразност на обжалваното решение относно присъдения размер на вземането.
Решението на въззивния съд , с което е прието, че искът е основателен в размер на сумата 61 700 лв., лихви от датата на предявяване на иска- 22.07.2005 година и разноски за 5040 лв. е неправилно и необосновано.
Основанието на заявената по чл. 72 ал.1 ЗС облигационна претенция е неоснователното разместване на блага между правната сфера на собственика на недвижим имот и лицето, което е подобрило чуждия имот . За правилното определяне дължимия размер на претенцията , меродавен момент следва да е този на нарушаване баланса между двете имуществени сфери- тази на собственика и тази на подобрителя, т.е. на преминаване на имуществото от едната в другата правна сфера/ без значение е приетото по- горе, че изискуемостта на паричния еквивалент на нарушения имуществен баланс може да се иска в един по-късен момент/.Увеличената стойност на имота , съставлява разликата между празната цена на недвижимия имот без подобренията и тази пазарна със извършените подобренията .
Присъдената сума от 61 700 лв. , съставлява според експертното заключение „ реалната пазарна жена с подобренията „, т.е. тази цена не съставлява увеличената стойност на имота следствие на вложените от подобрителя- съпрузите Т. средства и труд ,като разлика в пазарните стойности на имота с или без подобрения , а цяла пазарна цена към дата 15.03.1999 година . Дадената от в.л. цена от 61 700 лв. към дата 15.03.1999 година е реалната пазарна цена на имота . Подобрителят на чужд имот / а именно в това качество и на това основание- чл. 72 ал. 1 ЗС , е заявена претенцията на съпрузите Т. . По делото не се претендира платената цена на имота на отпадналото основание – т.е. тази платена по обявения за нищожен договор от 16.12.1997 година. /. Констатирания порок на обжалваното решение налага неговата частична отмяна и решаване на спора в тази част по същество.
При неоспорените от страните данни по делото – съдебно-техническа експертиза/ л. 55-61 по делото/ , се установява , че разликата , съставляваща увеличена стойност на имота възлиза на сума от 12 597 лв. и именно в този размер следва да бъде уважена основателната претенция на подобрителите , ведно със присъдената лихва от датата на завеждане на иска- 22.07.2005 година до окончателното и заплащане, както и припадащата се част от направените по делото разноски.
Констатираното необоснованост на решението обуславя частичната отмяна, за разликата над посочения по -горе размер от 12 597 лв. до присъдения размер от 61 700 лв., за която сума искът за вземането касаещо увеличената стойност на подобрения чужд имот , ведно с претендираните лихви следва да бъде отхвърлен, както и в частта по присъдените разноски за разликата над сумата 1029 лв. до присъдения размер от 5 040 лв., а в останалата част следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основания чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./ , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение Nо 578 от . 01. 2008 год. по гр. В..д. Nо 873/2007 година на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено Решение Nо 360 от 18.01.2006 година постановено по гр.д. Nо 349/2005 година на Старозагорския окръжен съд и е постановено ново , с което О. К. е осъдена да заплати на И. Д. Т. и С. И. Т., и двамата от гр. К. сумата 61 700 лв. , представляваща увеличената стойност на имота в резултата на извършени подобрения , лихви от 22.07.2005 година и разноски по делото за 5 040 лв., В ЧАСТТА по присъдената сума от 61 700 лв./ шестдесет и една хиляди и седемстотин лева/ за разликата над 12 597 лв. / дванадесет хиляди петстотин деветдесет и седем лева / до посочения размер, заедно с присъдената законна лихва от 22.07. 2005 година по отношение на отменената част и по присъдените разноски от 5040 лв./ пет хиляди и четиридесет лева / за разликата над 1029 лв. / хиляда и двадесет и девет лева/ и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Т. и С. И. Т., и двамата от гр. К. срещу О. К. иск на основание чл. 72 ал.1 ЗС в отменените части, съответно : за разликата над 12 597 лв. / дванадесет хиляди петстотин деветдесет и седем лева / до заявения размер от 61 700 лв. / шестдесет и една хиляди и седемстотин лева, заедно с присъдената законна лихва от 22.07. 2005 година върху тази част от вземането , както и по присъдените разноски по делото, за разликата над 1029 лв. / хиляда и двадесет и девет лева/ до присъдения размер от 5040 лв. / пет хиляди и четиридесет лева./
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 578 от . 01. 2008 год. по гр. в..д. Nо 873/2007 година на Пловдивския апелативен съд, в останалата му обжалвана и неотменена част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: