Р Е Ш Е Н И Е
№ 557
София, 16.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2036/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на С. Д. И. от с. Б., Плевенско срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 18.І.2008 г. постановено по в.гр.д. № 1014/2006 г. В жалбата не са формулирани основанията по чл. 218б ал.1 от ГПК(отм.), но се прави искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска за делба понеже според жалбоподателя имотите, предмет на делбата са били притежание на неговия наследодател Д, а не на общия на всички страни по делото наследодател И.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Ц. И. Ц. от гр. С. е предявил иск за делба на оставените в наследство от И. Ц. Ч. (починал на 5. ХІІ.1958 г.) земеделски земи и гори в землището на с. Б., община Ч. бряг срещу посочените в исковата молба 14 други наследници на този общ наследодател. С решението на Червенобрежкия районен съд по гр.д. № 152/2003 г. е допусната делба на имотите по п.1-11 от исковата молба и е отхвърлен иска за делба по отношение на посочените две широколистни гори в местн. Друма и местн. Калов камък при дялове, посочени в диспозитива на съдебния акт между всички страни по делото, включително и конституираните вследствие настъпили наследствени правоприемства в течение на процеса, като е прието, че земеделските земи са останали в наследство от И. Ц. Ч. . Не е уважено направеното от настоящия жалбоподател и неговата сестра Г. Д. П. възражение, че тези имоти са принадлежали на техния пряк наследодател Д, починал през 1989 г. В частта, с която е отхвърлена претенцията за двете гори решението на районния съд като необжалвано е влязло в сила.
По въззивна жалба на С. Д. И. и Г. Д. П. срещу първоинстанционния съдебен акт Плевенският окръжен съд с решението си от 18.І.2008 г. по в.гр.д. № 1014/2006 г. е приел, че жалбата е неоснователна, като е изменил решението на Червенобрежкия районен съд относно определените права, при които да се допусне делбата, с оглед привеждането им към общ знаменател. Въззивното решение е законосъобразно и в пълно съответствие със събраните по делото доказателства.
Спорът е изяснен от фактическа страна относно наличието на посочените родствени връзки между съделителите в процеса и общия наследодател И(Иванчо) Ц. Ч. , починал през 1958 г. и оставил шестима низходящи – четирима сина и две дъщери, чиито наследници се явяват страните по делото. В постановените два съдебни акта се проследяват изчерпателно и точно родствените връзки, по отношение на тях страните не спорят и е излишно и настоящата инстанция да преповтаря посочената фактология. Безспорно е също, че с решение на П. комисия гр. Ч. бряг № 9* от 8. Х.1997 г. на наследниците на И. Ц. Ч. е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне на посочените в п. 1-10 на исковата молба земеделски земи – ниви по п.1-6 и 11, ливади по п.7 и 8 и пасище-мера по п.9 на исковата молба. С решение № 5* на същата поземлена комисия от 17.VІІ.2000 г. е възстановено правото на собственост в нови реални граници на широколистна гора в местн. Церовица по п.11 на исковата молба на наследниците на същия наследодател.
Спорният въпрос по делото е дали според твърденията на настоящия жалбоподател С. Д. И. през 1937 г. е била извършена неформална делба между синовете и дъщерите на И. Ч. , при която всеки от тях е получил реален дял, който е внесен в ТКЗС след образуването му, а за себе си И. Ч. е оставил една част, която да остане за сина Д. , при когото е останал да живее, която част е била внесена в ТКЗС, но според жалбоподателя и неговата сестра Г. Д. П. е само притежание на техния наследодател Д, върху което нямат права останалите наследници на И. Ч. . По делото не са ангажирани писмени и гласни доказателства в подкрепа на тази теза на наследниците на Д. И. Единствен свидетел, разпитан от районния съд на 28.ІІІ.2006 г. Нино Н. възпроизвежда свой разговор с И. Ч. в периода между 1 година, според който имота на И. ще остане за този, който го гледа. Липсват каквито и да било конкретни доказателства за извършена приживна делба през 1937 г., а фактът, че имота е възстановен на вносителя в ТКЗС И. Ч. , по принцип означава, че неговите наследници имат право да го получат в наследство. Обстоятелството, че наследодателят на жалбоподателя не е внесъл в ТКЗС свои земи, не означава, че той единствено има права върху оставените от общия наследодател земи, внесени в ТКЗС, както считат С. и Г. Д. Поддържаната от жалбоподателя теза не е подкрепена от никакви събрани по делото доказателства, поради което и правилно не е била възприета от съда при обосноваване на неговите фактически и правни изводи по спора. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно, като при разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушенията по чл. 218б ал.1 от ГПК(отм.). С оглед разпоредбата на чл. 218ж ал.1 от ГПК(отм.) обжалваното решение следва да се остави в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 832 от 18.І.2008 г. постановено по в.гр.д. № 1014/2006 г. на Плевенския окръжен съд, 3 гр.състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: