Р Е Ш Е Н И Е
№ 557
София, 24.10.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 268 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 218а ал.1 б”б” ГПК /отм./, във връзка с параграф 2, ал.3 ГПК, в сила от 1.03.2008г. и е образувано по касационна жалба на “Г” Е. , гр. В. срещу решение №212/27.12.2007г., постановено по в.т. дело № 385/2007г. на Варненския апелативен съд в осъдителната му част. Оплакванията на касатора се свеждат до незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че след като веднъж възложителят се е възползвал от правото да иска поправяне на вратите от изпълнителя, то с поправката се изчерпва възможността на възложителя да иска поправянето на некачественото изпълнение. Позовава се на неточно изпълнение на договора от страна на изпълнителя, доказателство за което е проявлението на дефекти по вратите след отстраняването им. Счита, че направеното възражение за прихващане за отбив от цената е основателно и доказано.
В писмено становище ответникът по касация ”И” О. , гр. Р. счита касационната жалба за незаконосъобразна и прави искане да се остави в сила осъдителното решение на Варненския апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, след като прецени оплакванията в касационната жалба и доказателствата по делото намира следното :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм/, от надлежна страна в процеса, срещу валидно и допустимо съдебно решение на въззивен съд.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решение е законосъобразно и обосновано.
За да остави в сила решение №306/12.07.2007г. в осъдителната му част, постановено по т.дело № 956/2006г. на окръжен съд, гр. В. въззивният съд е приел за доказана претенцията на ищеца “И” О. по чл. 266 ЗЗД за сумата от 48 366 лв., представляваща цената на доставени на ответника врати по договор от 10.03.2004г., както и за сумата от 8 201.56 лв. обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Прието е за неоснователно възражението на ответника за прихващане със сумата от 52 000 лв., заявено пред първоинстанционния съд като разходи за отстраняване на недостатъци на доставените от ищеца врати по договора за изработка. По делото не е бил спорен фактът за неизпълнено задължение от страна на възложителя по договора за изработка за сумата от 48 366 лв., представляваща цената на доставени и монтирани врати в хотелски комплекс “А” в к.к. “Златни пясъци”. Спорът по делото се е концентрирал върху възражението за некачествено изпълнена работа, констатирани дефекти по вратите и за прихващане със сумата от 52 000 лв., разходи за отстраняването им със средства на ответника. От назначената по делото техническа експертиза са установени явни и скрити недостатъци по вратите. За явните недостатъци, правилно въззивният съд е приел, при съобразяване с чл. 264, ал.2 ЗЗД, че възложителят е длъжен при приемането на работата да направи всичките си възражения за неправилно изпълнение на договорената работа, в противен случай тя се счита за приета. По делото е установено приемането на вратите от ответника с три броя приемателно-предавателни протоколи, без да са направени забележки, поради което правния извод на съда, че възложителят дължи заплащане за приетата работа е обоснован и законосъобразен. Или за явните дефекти по вратите ответникът не може да откаже заплащане на договорената цена.
Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа е с недостатъци, поръчващият може да иска поправянето на работата без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или намаляване на възнаграждението/ чл. 265, ал.1 ЗЗД/. Правата се погасяват в шест месеца/ чл.265, ал.3 ЗЗД/. Правата на възложителя се отнасят както за явните, така и за скритите недостатъци. В случая възложителят се е възползвал от правото си да иска отстраняване на констатирани недостатъци по вратите от изпълнителя и този факт се установява от протокол от 22.04.2005г. Предявената претенция в хода на процеса за заплащане на разноски за отстраняване на недостатъци по вратите не е доказана по основание и размер. От назначената счетоводна експертиза е установено закупуването и осчетоводяването от ответното дружество на материали и инструменти за сумата от 2373.10 лв., но поради аналитична партида за отчитане не може да се установи, че те се отнасят до вратите по процесния договор. В тежест на ответника е до докаже не само некачествено изпълнение на възложената поръчка, но и разноските, които е направил за отстраняване на скритите недостатъци/ чл.127, ал.1 ГПК отм/.
Неоснователен е доводът за неправилност на решението, поради непроизнасянето от страна на въззивния съд на възражението на възложителя за отбив от цената. Касаторът е заявил при условията на евентуалност възражение за отбив от цената едва във въззивната си жалба срещу осъдителното решение на първоинстанционния съд. Възражението не е разгледано от въззивния съд, но това не се отразява на крайния изход по делото, защото съществува процесуална пречка за разглеждането му /ТР №1/2000г. ОСГК на ВКС т.6/. Пред въззивния съд може да се заяви възражение за прихващане за първи път, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания. Това означава вземанията да са безспорни и с настъпил падеж на плащане, а в случая вземането на ответника е спорно.
Предвид на изложеното не са налице отменителните основания на чл.218б, ал.1 , б”в “ пр. първо и трето ГПК/отм/.
Водим от горното Върховният касационен съд, търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212/27.12.2007г., постановено по в.т. дело № 385/2007г. на Варненския апелативен съд в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: