Р Е Ш Е Н И Е
№ 558/2009 г.
София, 10.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр. д. № 1700 / 2008 година , образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по парагр. 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”а” ГПК/ отм./.
М. П. С. и Д. Й. В. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 296 от 16.01.2008 год. по гр. в..д. Nо 556/2007 година на Сливенския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 171 от 23.03.2007 година постановено по гр.д. Nо 1544/2006 г. на Сливенския районен съд , поправено по реда на чл. 192 ал.2 ГПК/ отм./ и е постановено ново решение , с която по отношение на двамата е признато за установено ,че „Г” е собственик на недвижим имот- ПИ Nо 2861344 с площ от 224 кв.м., намиращ се в м.”О” с.о.„И” гр. С. и съответно са осъдени да предадат владението на имота. Поддържа се , че в обжалваните части решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./ .
В срока по чл.218г ГПК / отм./ не е постъпило писмено възражение от ответника-търговско дружество,в съдебно заседание се поддържа , че обжалваното решение , като правилно и законосъобразно , следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба са подадена / 14.02.2008 г- 23.01.2008 г./ в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, окръжният съд по жалба на търговското дружество-ищец е отменил решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск за недвижим имот от 224 кв.м. и след направените самостоятелни фактически и правни изводи,че ищецът е доказал правото си на собственик на имота и факта на неоснователното му владение от страна на ответниците , е осъдил последните- М. П. С. и Д. Й. В. да предадат владението му, на основание чл. 108 ЗС.
Касационната жалба е основателна .
Искът по чл. 108 ЗС е заявен „Г” Е. Х. срещу М. С. и Д. В. Търговското дружество е поддържало , че е собственик на недвижим имот- ПИ Nо 2861344 с площ от 224 кв.м., намиращ се в м.”О”с.о. „И” гр. С., обособен като самостоятелен териториална единица от ПИ Nо 2860202 със Заповед Nо РД-15-162/01.02.2006 година на Кмета на гр. С. въз основа на протокол-решение Nо 1 от 13.01.2006 година на ОбЕСУТ/ общински експертен съвет по устройство на територията/–Сливен и одобрено допълване на КП, включен от държавата в капитала на търговското дружество.
Основателен е довода на касаторите , че без да са доказани предпоставките на чл. 108 ЗС , искът на „Г„ Е. е уважен. За да бъде реализирана защитата на правото на собственост с осъдителния иск по л. 108 ЗС , ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и пряко доказване факта , че е собственик на имота и че ответникът упражнява фактическата власт по отношение на същия , без правно основание.
Изводите , че търговското дружество се легитимира за собственик на ПИ Nо 2861344 с площ от 224 кв.м., намиращ се в м.”О”с.о. „И” гр. С., са необосновани. Правното основание на което се поддържа , че дружеството е собствеността на процесния недвижим имот е чл. 17а от ЗППДОбП / отм./. За да се придобие недвижим имот при фактическия състав на посочената законова разпоредба от едно търговско дружество , поради включването му в активите на същото, то следва да бъде установено правоприемството на имота като ДМА от преобразуваната държавна фирма /в случая от МСП „М” с О. към Управление „Р”Сливен – рудник С. /, по акта за преобразуване на органа- принципал, след като е установен начина на придобиване от държавното предприятие на правото на оперативно управление върху имота , държавна собственост. Доколкото в самата искова молба се поддържа , че ПИ Nо 2861344 с площ от 224 кв.м., намиращ се в м.”О”с.о. „И” гр. С., е обособен като самостоятелен териториална единица от ПИ Nо 2860202 със Заповед Nо РД-15-162/01.02.2006 година на Кмета на гр. С., то правоприемството следва да бъде доказано и по отношение на последния недвижим имот.
Държавната фирма”Р” Б. и дъщерните и фирми са преобразувани на основание чл. 1 и чл. 2 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество по силата на Разпореждане МС Nо 22 от 23.09.1991 година. Новообразуваното Е. „Г”Е. със седалище гр. С., с дружествен капитал от 10 842 лв. Ангажираните писмени доказателства за наличните активи и пасиви предадени на новобразуваното дружество в т.ч и „земя „ по сметка 201 към 30.09.1991 година сочат същото е получило терени в няколко местности, описани само по площ и стойност. Необосновани се явяват изводите , че процесният имот е част именно от терена от 39 650 кв.м. С исковата молба се претендира имота в м. „О”, а АДС Nо 8036/24 01.1995 година, сочен като доказателство , че терена е предаден на дружеството , касае терен с площ 39 650 на МСП ’Миньор’с. Оборище, Р. С. е в местността „ Сефер бунар” С. , северно от пътя за с. И.. Без да има налични доказателства , установяващи идентичност на „предадения” като активи на търговското дружество през 1991 година терен на държавното предприятие МСП”М” С. и този имот от 224 кв.м., предмет на настоящия иск, съдът е приел, че именно последния имот е включен в капитала на търговското дружество. При заявен ревандикационен иск по чл;. 108 ЗС, съдът не може да обсъжда кой и защо държи спорния недвижим имот , без да е установил по категоричен и безспорен начин , че ищецът, който търси защита на правото си на собственост е носител на защитаваното материално право т.е. на правото на собственост.
Необосновани са изводите на съда и досежно недоказаността на придобивното основание на ответниците , който са спорят , че държат имота на надлежно правно основание. Изясняването на този въпрос се явява от изключително значение с оглед на възникналата конкуренция на права, която следва да се реши с оглед момента на придобиване на правото на собственост от страна на ответниците. Представеният НА Nо 45/1968 година С. Т. К. е признат за собственик на основание давностно владение на овощна градина и лозе в землището на гр. С., м.”С” с площ от 4 000 кв.м., при описаните граници, не е коментиран по делото,респ. Nо 127/1968 година, а доколкото е прието за безспорно, че е налице последващо отчуждаване на терени/ в т.ч. и процесния като част от собствеността на праводателя С. К. / по силата на посоченото ПМС 56/94 година , съдът не е релевираното възражение на ответниците по иска , че отчуждителната процедура не е завършила, поради липсата на обезщетяване на собствениците и имота никога не е бил предаван на посоченото предприятие за стопанисване и управление, което обстоятелство прави невъзможно наличието на имота към момента на преобразуването във фактическа власт на праводателя на търговското дружество- ищец.
Констатираните пороци на обжалваното решение налагат неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд в производство по § 2 ал.2 ПЗР на ГПК , за изясняване на спорните моменти,след уточнение на исковата молба защо се претендира част от терен в местност , а право на собственост се удостоверява с АДС 8036 за терен в различна местност, като при необходимост съдът следва да изслуша ново експертно заключение , което да проследи и посочи промените в регулационния статут на процения терен/ по уточнената местност/ към момента на посочените от страните придобивни основания / 1968 година и 1991 година / , да посочи обхвата на извършеното отчуждаване на терените и провери наличните документи за завършена процедура при отчуждаването, като по този начин съдът ще разполага с по ясни данни , на базата на които да направи законосъобразни и обосновани изводи по спора.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение Nо 296 от 16.01.2008 год. по гр. в..д. Nо 556/2007 година на Сливенския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 171 от 23.03.2007 година постановено по гр.д. Nо 1544/2006 г. на Сливенския районен съд , поправено по реда на чл. 192 ал.2 ГПК/ отм./ и е постановено ново решение , с която по отношение на М. П. С. и Д. Й. В. е признато за установено ,че „Г” е собственик на недвижим имот- ПИ Nо 2861344 с площ от 224 кв.м., намиращ се в м.”О” с.о.„И” гр. С. и същите са осъдени да предадат владението на имота и
ВРЪЩА делото на въззивния съд, за ново разглеждане от друг състав , в производство по § 2 ал.2 ПЗР на ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :