Р Е Ш Е Н И Е
№ 558
гр. София, 12 март 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 2774/ 2011 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Г. С., от гр.Разград, срещу въззивно решение № 124 от 19. 08. 2011г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 154/ 2011г., с което е потвърдена изцяло присъда № 6 от 22. 03. 2011г., на Окръжен съд- гр.Разград, по НОХД № 210/ 2010г., по описа на съда.
В касационната жалба на подсъдимия С. Г. С. се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а именно, че въззивният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред касационната инстанция касаторът, лично, поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, със заявеното искане.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционната присъда Окръжният съд- гр.Разград, е признал подсъдимия С. Г. С., от гр.Разград за виновен в това, че в периода 13. 02.- 30. 03. 2010г., в гр.Разград, в качеството си на длъжностно лице- разследващ полицай в ОД на МВР- гр.Разград, приел дар, който не му се следва- 2 кг телешко месо и 4 л. ракия, на обща стойност 28 лв., както и предложение за облага в размер на сумата от 120 лв., от М. К. К., за да извърши във връзка със службата си престъпление по чл. 294, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 2 и 3 НК, а именно да спомогне осуетяването на наказателното преследване на извършилия престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК М. К., и същият да остане ненаказан, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, поради което и на основание чл. 301, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 294, ал. 4 , вр. ал. 1, предл. 2 и 3 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв.,
На основание чл. 301, ал. 4 НК е постановил лишаване от право да заема държавна длъжност в МВР и да упражнява юридическа професия, за срок от две години и шест месеца.
Признал е подсъдимия С. Г. С. за виновен и в това, че в периода 17. 02.- 30. 03. 2010г., в гр.Разград като разследващ полицай по досъдебно производство № Рз- 121/ 2010г. по описа на РУ на МВР-гр.Разград, вх. № 278/ 2010г., на РП- гр.Разград, направил опит да спомогне да бъде осуетено наказателното преследване спрямо М. К. К., извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, и същият да остане ненаказан, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, като общественоопасните последици от деянието не са настъпили по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 294, ал. 4 , вр. ал. 1, предл. 2 и 3, вр. чл. 18, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е определил на подсъдимия С. едно общо, най- тежко между наложените му наказания, а именно: две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години, а на основание чл. 23, ал. 2 и 3 НК е присъединил наказанията лишаване от право да заема държавна длъжност в МВР и да упражнява юридическа професия, за срок от две години и шест месеца, и глоба в размер на 1000 лв.
На основание чл. 307а НК е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата сумата 148 лв.- равностойност на предмета на престъплението.
Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимия.
С обжалваното въззивно решение Апелативният съд- гр.Варна, наказателно отделение, е потвърдил изцяло цитираната първоинстанционна присъда.
Касационната жалба на подсъдимия С. Г. С. е неоснователна.
Единственият довод, който подсъдимият релевира в жалбата си, е за допуснати от органите на досъдебното производство и съдилищата съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, формулирани в пет основни пункта, които същият намира за достатъчни, за да обосноват искането му за касационна отмяна на проверявания въззивен съдебен акт, и по които ВКС дължи произнасянето си, в рамките по чл. 347, ал. 1 НПК,:
1. Липсва нарушение на правилата на НПК, установяващи основанията за образуване на досъдебно производство, по чл. 207, ал. 1 НПК, а именно наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, отнесени към всеки отделен случай, при това в тяхната кумулативна даденост. В конкретния казус същите са надлежно визирани в обстоятелствената част на постановлението за образуване на досъдебно производство от 15. 12. 2009г., на Зам. окръжен прокурор при ОП- гр.Разград. Като законен повод, по смисъла на чл. 208, т. 1 НПК, е посочена предварителната проверка, извършена от ОД МВР-гр.Разград, преписка № 03- 15/ 15. 12. 2009г., материалите по която съдържат достатъчно данни, въз основа на които да може да се направи обосновано предположение, че е налице извършено престъпление, съгласно критериите на чл. 211, ал. 1 НПК.
2. Не са нарушени и правилата за използването и прилагането на СРС по отношение на касатора. Всички искания за използване на СРС по настоящото дело, са направени след образуването на досъдебното производство, от компетентен орган, по чл. 13, ал. 2 ЗСРС, при наличието на законовите предпоставки за това и при спазване на всички следващи се процедури за сезиране на компетентния председател на окръжния съд, даването на разрешение, с установен оперативен способ и срок, и в изискуемата форма. Казаното се отнася и до твърдението в жалбата за нарушение по чл. 14, ал. 1 ЗСРС, което е напълно голословно и лишено от всякаква конкретна аргументация, по която настоящата инстанция да се произнесе. Прегледът на материалите от досъдебното производство, събрани със СРС, не индицира данни цитираната норма да е била нарушена.
3. Съдържанието и реквизитите на обвинителния акт са в пълно съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. Неговата обстоятелствена част съдържа подробно изложение на всички релевантни факти за инкриминираните престъпления, времето, мястото и начинът на извършването им, данни за техния автор, както и всички други обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на дееца, като е съобразена със задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Тълкувателно решение № 2/ 2002г. на ОСНК. Прокурорът е развил в пълнота обвинителната си теза- както като фактология, така и като правна квалификация на инкриминираните в реална съвкупност престъпни деяния, очертавайки по този начин предметът на доказване в съдебната фаза на процеса, дефиниран с нормата на чл. 102 НПК. Така, на жалбоподателя е било осигурено правото пълноценно да се защитава по повдигнатото му обвинение, както по фактите, така и по приложението на закона в конкретния казус, и с оглед формиране на позицията му по материалнопправните въпроси за вината и отговорността. Следователно, нарушение на правото на защита на подсъдимото лице, в случая не е допуснато.
Обстоятелството, че по време на досъдебното производство, в качеството на свидетели, са били разпитани повече лица отколкото в съдебната фаза на процеса, поради непосочването на всички тях в списъка, придружаващ като приложение по чл. 246, ал. 4 НПК обвинителния акт, изобщо не би могло, дори теоретично, да се квалифицира като процесуално нарушение, още по- малко- съществено. В дискрецията на прокурора, който изготвя обвинителния акт, е да прецени необходимостта от разпита на всеки конкретен свидетел пред първостепенния съд, с оглед осигуряване на доказателствената обезпеченост на поддържаната обвинителна теза, при спазване и на принципа за разкриване на обективната истина. Няма никаква пречка в хода на съдебното следствие, страните да правят нови искания за събиране на допълнителни доказателства, включително и за допускане от съда на свидетели, разпитвани в това качество на досъдебното разследване, ако счетат, че са налице основанията за това. По настоящото дело Окръжният съд- гр.Разград, е удовлетворил всички доказателствени искания, и е обявил съдебното следствие за приключено едва когато всички страни в процеса (включително подсъдимият и неговите защитници) са заявили позиция, че нямат нови искания по доказателствата.
Излагането в обвинителния акт и на факти, извън съставомерните, съобразно конкретните деяния, за които касаторът е предаден на съд, и предшестващи по хронология инкриминираната престъпна дейност (по досъд. производство № Лз- 105/ 2009г. на РУ на МВР- гр.Лозница, преписка вх. № 1609/ 2009г. на РП- гр.Разград, приложено по делото), също не сочи на нарушение на процесуалните правила. Видно от материалите по делото, цитираното досъдебно производство, водено от подсъдимия, в качеството му на разследващ полицай, и действията му по това разследване, са били предмет на извършената от ОД на МВР- гр.Разград предварителна проверка, послужила като законен повод за образуване на досъдебното производство срещу С..
4. Неоснователни са възраженията и относно доказателствената дейност на предходните инстанции, и по- конкретно във връзка с оценката на доказателствените източници. Нарушения на процесуалните правила, касаещи принципни норми на НПК- чл. 13, чл. 14, чл. 18 НПК, и тези на чл. чл. 107 НПК, не са допуснати, тъй като съдилищата са изяснили всички правнорелевантни фактически обстоятелства, обхванати от предмета на доказване в конкретния наказателен процес. Доказателствените материали са оценявани поотделно и в рамките на цялата формирана по делото доказателствана съвкупност, анализирани са обективно, всестранно и пълно. По този начин вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е формирано в съгласие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК, и е довело до законосъобразното решаване на въпросите за вината и отговорността на касатора. Въззивната инстанция се е занимала с всички възражения, релевирани от подсъдимия, и приемайки ги за неоснователни, с решението си им е дала убедителен и мотивиран отговор, съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. При формиране на изводите си по всички въпроси, отнасящи се до предмета на дължимата проверка, а именно правилността на първоинстанционната присъда, се е позовала на всички доказателствени източници, събрани, проверени и оценени по предвидения в НПК ред, включително и на обясненията на подсъдимото лице, които не са игнорирани, както се твърди в касационната жалба. Следва изрично да се изтъкне, че последните, освен годно доказателствено средство, по своята същност представляват и средство за упражняване правото на защита в процеса, а тази им процесуална природа несъмнено налага същите да бъдат преценявани обективно и всякога с оглед кореспонденцията им с останалите доказателствени източници, събрани в процеса. Ето защо, не е вярно, че по настоящото дело обясненията на С. са били съществено омаловажени и лишени от следващата им се обективна оценка. Напротив, мотивите на проверяваните съдебни актове съдържат изчерпателни съображения защо обясненията на дееца не се кредитират, конкретно в кои техни части, за кои обстоятелства, и въз основа на кои опровергаващи ги други доказателствени източници, са приети за установени конкретните фактически положения. В този смисъл, процесуалните права на касатора по никакъв начин не са били накърнени.
5. Последният конкретен довод в жалбата на подсъдимия- за постановяване на първоинстанционната присъда от незаконен състав, предвид наличието на основание за отвод на съдебния състав в първата инстанция, на основание чл. 29, ал. 2 НПК, ВКС също намира за неоснователен. С изрично определение- № 188 от 13. 10. 2010г. (л. 22- 23 от НОХД № 210/ 2010г.), подробно мотивирано, съставът на ОС- Разград се е произнесъл по искането за отвод, заявено от подсъдимото лице, което е намерил за неоснователно. В неговите правомощия е да прецени дали и доколко са налице конкретни обстоятелства, даващи основание за съмнения в предубеденост, или пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото, а в тези на контролиращите инстанции е да преценят, въз основа на комплексната им оценка, процесуалната законосъобразност на формирането на състава, разгледал и решил делото като първа инстанция. Нито едно от изтъкнатите в искането за отвод обстоятелства, подробно обсъдени при решаването на въпроса за неговата неоснователност, с коментираното съдебно определение, предвид конкретните данни по делото, не може да обоснове извода, че жалбоподателят е бил лишен от гарантираното му по силата на чл. 6, §1 ЕКПЧОС право на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд.
Предвид горните съображения, като прие, че жалбата на подсъдимия Светрлозар Г. С. е неоснователна, в съответствие с правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в настоящия си състав счете, че като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 124 от 19. 08. 2011г., постановено по ВНОХД № 154/ 2011г., по описа на Апелативен съд- гр.Варна, наказателно отделение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: